Църквата и хиляди именници празнуват Васильовден

Хиляди българи, носещи имената Васил, Василка, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Влада, Влайко, Въло, Въто, Царена, Царил и др., празнуват на 1 януари Васильовден.  Всички останали отбелязват Сурваки, когато с „бой” с дрянова пръчка на гърба се пожелава на сурвакания здраве и благополучие. Източноправославната църква пък почита паметта на Св. Василий Велики, който е един от великите философи и писатели на раннохристиянската църква.

Свети Василий е роден в град Кесария Кападокийска около 350 г. от н.е. в знатно християнско семейство. В Атина младият Василий учи с бъдещия император Юлиан Апостат. Негови учители са прочутите за времето си лектори Химерий и Прохерезий. След края на обучението си Василий създава монашеско общежитие близо до град Неокесария при река Ирис.  Към общността по-късно се присъединява Григорий Богослов, с когото Василий е приятел от ученическите си години в Кесария. Двамата  създават правилник на монашеския живот, който векове наред е използван в православната църква, а Свети Василий става един от най-видните апологети на източната църква.

Васильовската трапеза на Васильовден е богата и блажна. Прекадява с тамян, за да се прогонят злите духове. На масата, освен новогодишната баница с късмети, се слага свинска пача, приготвена от коледното прасе. На места се коли петел и се готви с кисело зеле. На масата също трябва да има плодове и пуканки.