"Царското" решение на Синода за Сакскобургготски противоречи на конституцията и канона

Двама български президенти – Росен Плевнелиев и Георги Първанов, защитиха идеята за републиката и се противопоставиха на решението на Светия синод да споменава името на Симеон Сакскобургготски като цар на българите в богослуженията.

От гледна точка на конституцията и публично право такава царска титла няма и не се признава в България, коментира казуса д-р Атанас Славов – преподавател по конституционно право в Софийския университет.

"Ползването на такава титла като обръщение може да има само символично и номинално значение, като израз на историческата традиция и приемственост, още повече, че църквата и държавата са отделени по конституция. Нашата църква, титулувайки Симеон Сакскобургготски цар на българите, тя очевидно използва титлата, която той има по силата на Търновската конституция. Очевидно църквата заявява вярност и принадлежност към конституционния ред, установен в Търновската конституция, което вече е съществен проблем. Това е един дуализъм, който, от гледна точка на действащото публично право, е недопустим", заяви д-р Славов пред БНР в понеделник.

Според него и от канонична гледна точка има проблем с решението на Светия синод: "В частите от службата, където се изисква споменаването на царя на българите Симеон Втори, в тези части, по канон се позовават действащите към момента, функциониращите държавни власти. /…/ Очевидно е, че Светият синод вкарва политиката в църквата. Решението вкарва разделение между самите християни".

Това решение на Светия синод не трябва да бъде разглеждано като отделен факт. То е част от поредица от събития, не само в България, а и в Русия, които говорят за опит да се установи монархията, като легитимна форма на управление, коментира още д-р Атанас Славов.

Междувременно в специална позиция на личната си страница Симеон Сакскобургготски съобщи, че дебатите около решението на православната църква "явно са част от прийомите да се отвлича общественото внимание от злободневните въпроси".

Нека не позволяваме да ни манипулират с конспиративни теории и жалки политически игри, които нямат нищо общо с решението на Светия синод, се посочва в съобщението, в което се цитират и думите на Сакскобургготски, казани на 2 май при връчването на ордена "Св. Иван Рилски":

"Така както съм служил на Църквата и на Република България, възнамерявам да го правя и занапред."

От страницата си Сакскобургготски опроверга твърденията на някои медии и политически коментатори, че ще посети Москва за 9 май – Деня на Европа, който Русия чества като Ден на победата (над нацистка Германия във Втората световна война).

"В програмата на Царя не фигурира пътуване на 9 май до Москва, както бе публикувано в някои медии", съобщи секретариатът на Кобургготски.

Индикация за сериозен системен проблем в ръководството на Църквата

Изпълнителният директор на Фондация "Покров Богородичен" Пламен Сивов смята, че липсват мотиви за решението на Синода.

"Промяната на богослужебен текст в Православната църква не може и не бива да се случва по начина, по който се случи. Не може просто да бъде формулирано "еди-кой си предложи, а останалите приеха единодушно". Богослужебният текст не е просто някаква литературна форма. Това е текст, който се е наложил през вековете, всяка дума, всяка буква в него е осмислена. В Църквата няма нещо, зад което да няма някакъв смисъл. Всеки един жест на свещеника по време на богослужението, всяка една дума, която се произнася, има дълбок смисъл – и той не е само символичен, както на много хора им се струва. Той отразява някакви вътрешни убеждения на целия вярващ народ. И ако една промяна на богослужебния текст може да се случи по този начин, както се случи при нас, без никакви мотиви, без никакво обяснение, без никаква подготовка от страна на Светия синод, това е индикация за някакъв много сериозен системен проблем в ръководството на Църквата", заяви той пред БНР.

Според Пламен Сивов решението може да бъде отменено, а топката е в полето на Симеон Сакскобургготски.

Каква е ролята на руската църковна делегация за взимането на това решение?

С критична позиция към решението на Светия синод излиза и богословът проф. Калин Янакиев, който анализира казуса в портал "Култура".

"Макар да приех с гняв и разочарование решението на Св. Синод на БПЦ", пише проф. Янакиев, " ще се въздържа напълно... от изкушението да поставя въпроса, имала ли е (и каква) роля във взимането на това решение руската църковна делегация, пристигаща у нас за тържествата по случай 1150-годишнината от покръстването на българите. Този въпрос, произтичащ и от неща, за които съм достоверно осведомен, може би ще задам в някой следващ текст".

В обширния си анализ той посочва, че с решението си, "издадено в строго-разпоредителен тон, Св. Синод направо вменява на всички свои чеда – църковно-вярващи православни българи – задължението да не признават конституцията на държавата, в която живеят".

Симеон сам и по свободна воля се лиши от "царството” си

"Макар че трябва да бъде изрично попитан по този въпрос, изглежда все пак, че Св. Синод не мисли "царството” на Симеон Сакскобургготски по този начин", пише богословът и разглежда втора хипотеза - "Св. Синод мисли (и вменява като вероизповеден дълг) "царството” на Симеон Сакскобургготски като свещено-правна (църковно-правна) категория. В този случай за Св. Синод неговото "царство” трябва да произтича от извършен над Симеон сакраментален акт, който би могъл да бъде единствено т.нар. "помазание за царство”.

"Симеон сам и по свободна воля се лиши от "царството” си в свещено-правен смисъл в същия онзи момент, в който, приемайки да стане министър-председател на Република България, се закле в нейната (републиканска) конституция. Това е факт, който за разлика от незасвидетелстваното по никакъв начин негово помазание е засвидетелстван с несъмненост.

Всеки наистина може да получи от видеоархива на Българската телевизия записа на този момент от биографията на "благоверния” ни цар, както и да чуе ясния му глас, произнасящ (в присъствието на патр. Максим) думите "заклевам се в конституцията на Република България”.

И още "несмирени" въпроси към Светия синод

Доц. Кристиан Таков от Софийския университет, който участва в правния съвет на президента Росен Плевнелиев, коментира ситуацията в профила си във Фейсбук.

"Президентът на Републиката трябваше да го направи и така трябваше да го направи.

Аз обаче доста несмирено ще попитам - защото синодът даде достатъчно поводи за несмиреност - това ли бяха най-животрептущите обществени болки в последните 25 години, та се наложи:
- за се забранява Хари Потър;
- да се заклеймява Мадона;
- да се укорява гей-парадът?

Все в тоя дух на своевременна и адекватна реакция на реалността БПЦ реши да припознава Симеон Сакскогубргготски като цар
- над 70 години, след като е станал такъв,
- малко под 70 години, след като е престанал да бъде споменаван от същата тази църква и
- над 25 години, след като е можел спокойно и отново да бъде споменаван.

То бива, бива духовност, ама това ми мяза на отвеяност. Дано не е друго, както някой не особено смирен може да си помисли".