Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Царят няма игра срещу Костов*

0 коментара

Досегашният му успех в набирането на широка електорална подкрепа се дължи на обстоятелството, че той обещава да изпълни това, което ОДС не успя: бързо подобряване на жизнения стандарт за бедните слоеве от населението и рязко свиване на корупцията. Тъй като тези обещания са практически неизпълними, още отсега може да се предвиди с голяма степен на вероятност, че мисията на Симеон Втори за възстановяването на монархията у нас ще претърпи провал.

Основният проблем пред НД "Симеон Втори" е, че неговият електорат се състои в голямата си част от хора с ниски доходи, които ще очакват от него бързо подобрение на живота си (800 дни), а това просто няма как да се случи. Една значителна част от тях неминуемо ще се разочароват дори ако икономиката отбележи невиждан ръст през следващите три години, а преките чуждестранни инвестиции възлязат на над 6 милиарда долара, тъй като ефектът от това развитие няма да бъде особено значим за социално слабите и маргинализираните по време на реформите българи.

Ето защо, за да съумее да задържи подкрепата за себе си сред тези хора, правителството на Симеон ще трябва да води изключително активна социална политика, която пък е възможна само чрез данъчни ставки, които възпрепятстват бързото икономическо развитие. Единственото решение е наливането на милиарди долари в българската икономика за сравнително кратко време, които ще отворят много нови работни места. Това обаче е непостижимо по простата причина, че царското движение е революционно по своя замисъл и като такова е неизбежен източник на политическа нестабилност през следващите години. То е революционно по две причини:

- във встъпителното си обръщение към нацията Симеон II ясно заяви, че една от целите на движението е смяна на политическата система, включваща очевидно премахването на досегашния политически елит

- само наивници могат да вярват, че същинската цел на Симеон II не е възстановяването на монархията.

Ясно е, че промонархическо правителство в републиканска държава може да бъде всичко друго, но не и гарант за политическа стабилност, която очевидно е необходимо условие за привличането на многобройни чуждестранни инвестиции. За повечето западни наблюдатели и лидери на християндемокрацията Симеон II е лице със сравнително скромни бизнесуспехи в миналото и популистки послания за бъдещето, което тепърва трябва да доказва управленските си качества. Той може би има такива качества и е категорично за НАТО, но проблемът е, че поканата за членството, която очакваме да получим в Прага, не се решава от неговите роднини, а от правителствени и партийни лидери. Въпросът е ще успее ли едно изцяло ново правителство да установи наново нужните контакти и да спечели нужното доверие.

Въпреки че мисията на Симеон II за възстановяването на монархията почти със сигурност ще претърпи провал, това все още не означава, че включването му в политическия живот няма да доведе до добро за България.

Големият въпрос сега е при какви условия този исторически шанс би могъл да бъде оползотворен и при какво развитие той би могъл да бъде пропилян.

На пръв поглед привлекателна изглежда възможността, ако движението на царя спечели абсолютно мнозинство, да бъде излъчен експертен кабинет, като лицата в него са авторитетни професионалисти, по възможност доказали се и на Запад, ползващи се с име на честни и патриотично настроени българи. В тази картина има много надежди и мечти, но няма много реалност. Първо, между добри експерти и добри министри има голяма разлика. Второ, няма гаранция, че те ще бъдат неподкупни. Трето, няма и гаранция, че добри сами за себе си професионалисти могат да образуват добър управленски екип. Четвърто, определящото в случая, Симеон II не би си позволил да превърне в опозиция всички останали политически сили, тъй като това би бил възможно най-лошият старт за възстановяването на монархията.

Коалициите

За да бъде силно следващото правителство, очевидно трябва да бъде коалиционно. Коалиция с кого обаче? Опитвайки се да играе царската роля на обединител на нацията, Симеон II може да предложи нещо като правителство на националното съгласие, в което са представени основните политически сили, по възможност и СДС, и БСП.

Такъв кабинет би бил донякъде от полза за стратегията на царя по две причини. Първо, така поне за кратко ще съумее да изиграе ролята на обединител на нацията и, второ, за нереализираните свръхочаквания ще бъдат виновни и участващите в управлението други политически сили.

Такова правителство обаче едва ли ще се състои, тъй като СДС едва ли би приел да участва в коалиция с БСП. От сметките за силно правителство трябва да отпадне и вариантът за широка коалиция без СДС. Резервите към него ще са твърде силни.

Силно правителство, което да продължи успешно реформите и досегашната ни външна политика, може да излъчи само коалиция между СДС и НД "Симеон II".

Най-голямата пречка пред нея е от морално-психологическо естество и засяга начина, по който Симеон II се опитва да стане решаващ фактор в българската политика. Тези избори са последният му шанс да се включи активно в политическия живот на страната и да се бори за възстановяването на монархията. Участието му в тях обаче е и авантюра, в която той залага своя авторитет. Само победата в изборите може да го запази и колкото по-голяма е тя, толкова по-добре.

Добрият и лошият вариант

Като цяло има два варианта за развитието на отношенията между СДС и НД Симеон II, които условно ще наречем добър и лош.

"Добрият" вариант е излъчването на общ кабинет с премиер от СДС. Най-важната задача пред новия кабинет е получаването на покана за НАТО на срещата в Прага идната година. Оглавяването на кабинета от представител на СДС би било ясен сигнал, че няма драматична промяна в България след изборите и ще осигури нужната приемственост между старото и новото правителство. По този начин със сигурност ще бъде премахнато и напрежението между СДС и царя, породено от начина на включването му в политиката.

"Лошият" вариант включва война между Симеон и СДС, страстите в която ще бъдат нажежавани, от една страна, от мисълта за некоректния начин, по който царят се опитва да отстрани сегашния елит на СДС от властта, а от друга - от коментарите на цяло войнство медийни "звезди", които искат да видят Костов и хората от неговия екип унизени, оскърбени и изхвърлени от управлението на страната.

Не е от полза обаче нито за царя, нито за СДС, нито за България да се стига до такава война. СДС ще остане по всяка вероятност неразбран от широката общественост. Царят пък не бива да се поддава на илюзията, че с някаква отломка от СДС, дори и със Софиянски начело, което само по себе си е малко вероятно, ще може да състави успешно управляваща широка коалиция.

Ако опита да разцепва СДС и да прави коалиция с "усмихнатата" част от него, ще си спечели в лицето на Костов и Стоянов най-силните политически противници в тази страна. Двамата са в състояние да изградят отново мощна опозиция и когато след няколко години се окаже, че обещанията на царя са се разминали с действителността, той и неговата династия могат да се изправят пред една неособено достойна раздяла с България.

Дори обаче Симеон ІІ да успее да разцепи и обезличи СДС, едва ли ще му помогне в по-дългосрочен план, тъй като бедните българи няма да забогатеят от това. Да се надяваме, че Симеон притежава необходимата политическа мъдрост, за да избегне подобен развой на нещата. Нежеланието му да включи в листите на движението хора като Б. Бонев, Инджова и Бисеров е ясен сигнал, че има намерение да води продуктивен диалог със СДС след изборите.

Другата част от пътя трябва да извърви Иван Костов, който трябва да приеме спокойно отстраняването си от изпълнителната власт, давайки си ясна сметка, че за хората, които живеят в голяма бедност и всекидневни унижения, е практически невъзможно да оценят съвършено новата перспектива, която неговият кабинет създаде за развитието на България. Той трябва да продължи да гради СДС като най-европейската десноцентристка партия на Балканите, която във всеки един момент трябва да бъде готова да поеме сама отговорността за управлението на страната.

*Текстът е публикуван във вестник "Дневник" на 31 май 2001г., заглавието е на Mediapool.bg

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.