Царят се обърна към СДС, дали СДС го разбра?

Какво се опита да внуши царя с последното си обръщение? Това, че е избрал Петър Стоянов за кандидат-президент на НДСВ вече го знаем. Аргументацията за този избор също беше представена - на 2 октомври вечерта, в президентството, в присъствието на Стоянов.

Новият акцент от обръщението на царя е директният апел към ОДС:
"Тази подкрепа е същевременно и обръщение към Обединените и всички други сили: ваш ред е да докажете, че сте отговорни и че и вие сте готови да пожертвате лични и партийни интереси заради националните."

Каква належаща нужда има ОДС да премисля и решава наново за влизане в управлението? Трябва ли България да остане съвсем без опозиция, при положение че тя е единствената парламентарна сила, която няма представители в правителството? Правителството не е навършило 100 дни, парламентарното мнозинство е стабилно, а царят е все още народен кумир; покрай него се повиши одобрението към ДПС и БСП. С други думи - в момента няма видима причина Симеон да се чувства несигурен и неспокоен.

И въпреки това усещането е, на премиера му предстоят трудни времена и той има нужда от допълнителни укрепления.

Няколко обстоятелства дават основание за подобно тълкуване. Първо, налице са първите признаци на криза в парламентарната група на НДСВ. Твърди се, че 90 на сто от депутатите са несъгласни с царя за подкрепата на Стоянов. Някои от тях открито признаха недоволството си, други предпочетоха да премълчат, но така или иначе вече е ясно, че премиерът не може да очаква стопроцентова лоялност от своите.

Други, които доскоро развяваха царския байрак срещу Костов, сега открито оспорват волята на Симеон Втори. Богомил Бонев се кандидатира срещу Петър Стоянов и недвусмислено показа, че ще цели гласоподавателите на царя. Същото направи и Ренета Инджова.

БСП се включва в изборите с председателя си Георги Първанов и той ще е явен опонент на кандидата на Симеон. Същото се отнася и за ДПС - коалиционният партньор на царя играе срещу него на президентските избори.

Така оформилата се кандидат-президентска коалиция срещу Петър Стоянов де факто е и срещу Симеон. Едва ли само поради желание да не се допуска втори мандат на президента, за когото всички знаят, че не е толкова седесар, колкото се опитват да му вменят опонентите. Очевидно зад всички тези играчи стоят незадоволени икономически и политически интереси. Ако се върнем малко по-назад, лесно ще се сетим какви. И ако за западните партньори на България вторият мандат на Петър Стоянов е единствена гаранция за членството в НАТО, "водоразделът" между едните и другите икономически и политически интереси, става съвсем явен.

Вероятно Симеон си дава сметка за така очерталата се опозиция, която формално му се противопоставя само за президентските избори, но в действителност е знак на несъгласие с категоричната проевропейска и проатлантическа линия. Първанов, Доган и Бонев изглежда осъзнаха, че не всичко става така, както са очаквали и интересите, които те представляват, за момента изглеждат незадоволени.

Освен всичко друго, неуспешният старт в управлението на кабинета Сакскобургготски, дава допълнителни основания за разколебаване на доверието към него. В първото си обръщение като премиер на 19 август Симеон представи няколко съвсем конкретни икономически мерки, които ще изпълнява правителството му. И до ден днешен, обаче, няма програма, която да представя заветните осем мерки като финансово обвързани действия в стратегията за благоденствие в рамките на 800 дни. Появиха се и първите сериозни подозрения, че министри от икономическия екип на царя лобират за частни интереси.

Тъй като не е реалистично в близките седмици ОДС да се окаже също част от управляващата коалиция, най-вероятният сигнал към ОДС е да бъдат услужлива опозиция и да не клатят прекалено силно лодката.

Стъпката на Симеон към Петър Стоянов показа още веднъж на кои сили от СДС царят разчита. На тези, които гравитират около Стефан Софиянски и Петър Стоянов и най-общо казано, са за сътрудничество с НДСВ.

Посланията на Симеон срещу бедността и корупцията звучаха доста анонимно и абстрактно, във вида : "предприемат се мерки", "подготвят се важни закони", "на невен ред са външнополитически инициативи", " в ход са редица конкретни действия".

Единствената конкретна асоциация, която може да се направи между обръщението на царя и реално случващи се процеси в държавата, е свързана с последните изяви на прокуратурата. Върховна касационна прокуратура успя да внуши, че бившият вицепремиер и министър на икономиката Александър Божков е обвиняем заради сключването на много приватизационни сделки ( а може би всичките?) и голяма част от приватизацията (или цялата ?) е престъпна. Прокуратурата не съобщава нищо официално, за целта биват използвани държавната телеграфна агенция и един определен журналист от БНР. В свои изявления главният прокурор твърди, че новата власт му сътрудничи и че забелязва голяма готовност да се разследват престъпленията.

Дали премиерът е лично ангажиран с каузата на главния прокурор и споделя ли начина на действие, засега не знаем. Но можем да допуснем, че след като ОДС отказа да участва в управлението под въздействието на политически аргументи, може би сега ще се вслуша в аргументите на прокуратурата. Звучи абсурдно, но кое в България през последните няколко месеца на "първо четене" не звучало именно така?

© Copyright Mediapool