Цацаров моли за помощ Европа за екстрадицията на Цветан Василев

Главният прокурор Сотир Цацаров поиска Генералният секретариат на Съвета на Европа (СЕ) и Европейският комитет по проблемите на престъпността спешни да разгледат казуса с бавещото се решение на сръбските власти по искането за екстрадиция на обвиняемия за източването на КТБ Цветан Василев от Белград.

Това съобщиха във вторник от държавното обвинение, уточнявайки, че молбата за намеса от Европа е по повод "информация за възникнали трудности във връзка с приложението на Европейската конвенция за екстрадиция (ЕКЕ)".

Главният прокурор информира европейските институции, че липсва отговор от сръбска страна вече над една година и четири месеца, въпреки че българските разследващи са отправили допълнителна молба за екстрадицията на Василев преди повече от осем месеца.

В сигнала на Цацаров се припомня, че той е отправил първото официално искане до сръбския министър на правосъдието, компетентен да се произнася окончателно в подобни случаи, с нота чрез българското посолство в Белград още на 22 септември 2014 г.

Заради липсата на отговор, на 21 май м.г. Цацаров отправя допълнителна молба до сръбския правосъден министър, в която "отново са описани допълнително установените факти, въз основа на които се основава допълнителното искане, като са приложени всички необходими документи, ведно с превод на документите на сръбски език". На 28 май м.г. тя е предадена с нота на сръбското външно министерство от дипломатическата ни мисия в страната.

"След изпращането на допълнителната молба за екстрадиция на Цветан Василев до сръбските власти, от сръбска страна не е получен никакъв отговор, както на основната молба за екстрадицията на лицето от Република Сърбия, така и на допълнителната  молба от 21.05.2015 г.", допълват от държавното обвинение.

Следва напомнително писмо от 24 ноември м.г., изпратено от българското Министерство на правосъдието на сръбските им колеги, в което се на основание чл.18 ал.1 от Европейската конвенция за екстрадиция е поискана информация постановил ли е сръбският съд решение за екстрадицията на Цветан Василев, както по първоначалната, така и по допълнителната молба.

"Липсата на отговор от страна на сръбските власти по настоящия конкретен случай при наличието на напомнителна кореспонденция за това, в един нетрадиционно дълъг, надхвърлящ по наша преценка разумните срокове за произнасяне по молба за екстрадиция, на фона на традиционно добрите професионални контакти със сръбските власти,  ме мотивират да отправя към Вас настоящото искане, в съответствие с чл.3 от посочените по-горе процедурни правила, за бъде инициирана в спешен порядък процедурата на разрешаване в дух на приятелство на възникналите затруднения по приложението на чл.18 ал.1 от Европейската конвенция за екстрадиция, подписана в Париж на 13.12.1957 г.", обръща се Цацаров към Генералния секретариат на Съвета на Европа и Европейския комитет по проблемите на престъпността.

В съобщението на прокуратурата се уточнява още, че успоредно със сигнала до европейските институции, "до сръбските съдебни власти са изпратени и още две молби за правна помощ, касаещи призоваване на Цветан Василев".

Въпреки липсата на официален отговор по искането на българската страна за екстрадицията на банкера, в началото на март м.г. от Висшия съд в Белград съобщиха, че то е било уважено на първа инстанция. Пет дни по-късно обаче Апелативният съд в сръбската столица отмени това решение, като мотиви така и не бяха оповестени. Оттогава досега по случая не е била огласявана никаква информация от сръбските власти.

Междувременно в началото на декември м.г. Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество обяви, че са запорирани акции, имоти в България и Швейцария, банкови сметки, леки и товарни автомобили, както и картини на банкера Цветан Василев, съпругата му, дъщеря им и контролирани от семейството фирми за над 600 млн. лева.

Мярката бе одобрена по искане на комисията от Софийския градски съд като обезпечение на бъдещ иск за над 964 млн. лв. срещу Василев, съпругата му, тяхната дъщеря и контролираните от него юридически лица.

Запорираното имуществото вклчваше дялове в 11 търговски дружества, акции в други седем, пари по 20 банкови сметки, четири превозни средства, 288 картини, 16 недвижими имота в София, включително и няколко цели сгради, пет в Банско, два в Созопол и по един във Варна и Царево.

Цветан Василев е обвинен задочно за източването на 206 млн. лева от фалиралата КТБ. Освен него обвиняеми по делото са още бившите подуправители на БНБ Румен Симеонов и Цветан Гунев, шефката на екип в "Надзорно наблюдение на кредитните институции" в Централната банка Славияна Данаилова-Велева, одиторите Снежанка Велева-Стефанова, Маргарита Голева и Красимир Хаджидинев, отстранените изпълнителни директори на КТБ Илиан Зафиров, Георги Христов, Орлин Русев и Александър Панталеев, шефът на управление "Кредитиране" Георги Зяпков, главната счетоводителка Мария Димова, както и заместничката ѝ Борислава Тренева-Кючукова.

През юни м.г. главният прокурор Сотир Цацаров обяви, че ако процедурата по екстрадирането на Цветан Василев от Сърбия продължи да се бави, българската прокуратурата ще внесе в съда делото източването на 206 милиона лева от КТБ и ще съди Василев задочно. Сръбският съд засега не дава надежди, че ще разреши екстрадицията на Цветан Василев.

В средата на октомври 2014 г. прокуратурата обяви, че разследва него и съпругата му Антоанета Василева за пране на пари. Това се случи само две седмици, след като стана ясно, че разследващите в Лихтенщайн и Швейцария също водят подобни производства срещу банкера. Оттогава обаче по това дело не са обявявани никакви подробности.

В същото време самият Василев разпространи многократно свои версии за случващото се, според които бизнесът му се разграбва със съдействието на българските власти от "българо-руска група по интереси", в която влизат бившият му съдружник и депутат от ДПС Делян Пеевски, както и близкият до ГЕРБ бизнесмен Александър Сталийски.