Цацаров оглави атаката срещу конституционните промени

Конституционалисти се обявиха против тезата, че за приемане на промените в конституцията, свързани със съдебната власт, е необходимо свикването на Велико Народно събрание (ВНС). Оформянето на два лагера по темата се очерта във вторник на първото заседание на временната парламентарна комисия, която разглежда предложените от правителството поправки в основния закон. В парламента засега няма конституционно мнозинство за приемането им, а противниците на промените от самото начало възприеха обходен път за атака на реформите – вместо директно да се обявят срещу тях, заявиха, че те не могат да бъдат гласувани от обикновено Народно събрание, а от Велико, чието евентуално свикване би отложило целия процес в неопределеното бъдеще.

В защита на текстовете се обявиха от администрацията на президента Росен Плевнелиев, правосъдния министър Христо Иванов, който определи шанса за съдебна реформа "не само като политически, но и исторически", Висшият адвокатски съвет, Върховният касационен съд (ВКС) и малцинството във Висшия съдебен съвет (ВСС).

Цацаров оглави лагера на противниците на конституционните промени

Основна фигура в лагера на противните е главният прокурор Сотир Цацаров, който разполага и с най-сериозен неформален ресурс за натиск върху представители на ВСС, зависими магистрати и водещи политици. Отрицателна позиция заявиха също председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев и мнозинството от членовете на ВСС. В този лагер се оказа и новоизбраният главен съдебен инспектор Теодора Точкова.

Цацаров заяв, че "подкрепя голяма част от промените в конституцията", но депутатите трябва да помислят сериозно дали "изобщо могат да ги приемат". Той препоръча дебатът да не тръгва по същество, докато народните представители не дадат "убедителен" отговор дали конституционните промените за съдебната власт не трябва да се извършват от ВНС.

Сега, според Цацаров, аргументите в полза на правата на обикновеното Народно събрание (НС), не били достатъчно убедителни. Със същите мотиви той постави под съмнение и възможността да се намали мандатът на ВСС от пет на четири години, макар че се обяви в подкрепа на тази мярка.

Отправната точка в представеното от обвинителите становище е гарантиране на независимостта на прокуратурата като такава.

Цацаров припомни, че още през есента е подкрепил разделянето на ВСС на две колегии. Сега обаче прокуратурата се обяви против разпределението на квотите в прокурорско-следователската колегия, което засягало независимостта на държавното обвинение. Разпределението предвижда паритет 6:6 между членовете, излъчени от гилдията и тези, излъчени от парламента.

Цацаров допълни, че подкрепя допълнителните форми на отчетност за съдебния инспекторат, но е твърдо против НС да го пита по конкретни дела. Той иска забраната да бъде изрично вписана в конституцията.

Прокуратурата подкрепя и въвеждането на правото за редовите съдии да спират делата при съмнение за противоконституционност на законите и да могат директно да се обръщат към КС. Държавното обвинение подкрепя и даването на това право на Висшия адвокатски съвет, но има съмнение дали това би било осъществимо, защото този орган не е посочен в конституцията.

Накрая Сотир Цацаров категорично се обяви против отпадането на тайното гласуване във ВСС, защото то било най-демократично. През последните няколко години ВСС убеди абсолютно всички, че използва тайното гласуване за прикриване на лобитата в магистратурата.

Шефът на ВАС и главният съдебен инспектор искат ВНС

За свикване на ВНС, което на практика ще блокира началните стъпки на реформата, се обяви и председателят на ВАС Георги Колев.

Преди ден ВАС излезе с позиция срещу идеите за промени в конституцията. Както Mediapool съобщи, това обаче не бе позиция на всички съдии от ВАС, а само се представя като такава.

"Становището" е изработено от шестима съдии, посочени лично от председателя Георги Колев.

Пред депутатите той се оправда, че то е дело на "работна група", а в нея са "застъпени основни становища, но все пак предстои окончателно обсъждане", а депутатите ще получат писмено финалния документ.

Шефът на ВАС изрази мнение, че с предложените текстове "все пак се променя формата на държавно управление" и затова те трябва да се гласуват от ВНС.

Накрая Колев обобщи, че с тезата си "рискува да бъде представен като противник на реформите".

Избраната в началото на април за главен съдебен инспектор Теодора Точков цитира прочутото решение №3 на Конституционния съд (КС) от 2003 г., което определя в кои случаи промени в основния закон е допустимо да се гласуват от НС и кои от ВНС.

"Промяната на структурите на съдебната система би представлявала промяна във формата на държавно управление. А подобна промяна изисква ВНС", каза Точкова, чийто избор на поста ѝ бе ясен още преди парламентарните гласувания и бе продукт на съглашение между БСП, ДПС и ГЕРБ.

По думите на Точкова обикновен парламент като настоящия притежава компетентността "да допълни конституцията в насока Инспекторат към Висшия съдебен съвет", каквито са втората част от предлаганите текстове.

Кадровиците на Темида с три позиции, две от които отрицателни

Михаил Кожарев защити приетата вече позиция на мнозинството от ВСС с обяснението, че всички текстове, които се отнасят за Висшия съдебен съвет, изискват ВНС, а останалите идеи могат да бъдат гласувани и от обикновено.

"Анонсите в публичното пространство, че членовете на ВСС които смятат, че измененията трябва да бъдат приети от ВНС, са част от статуквото, не бива да са дискутирани", препоръча той. "Те напомнят ми лозунги от миналото "Кой не скача е червен" или дори полошото "който не е с нас е против нас", завърши Кожарев.

Говорителката на "алтернативната отрицателна позиция" във ВСС Каролина Неделчева обясни, че евентуално разделяне на съдебния съвет на съдийска и прокурорско-следователска квота може да доведе до повече зависимости сред магистратите.

Тя уточни, че "решението за промени в конституцията е въпрос на политическа воля", но "политическата власт трябва да осигури нормалното функциониране на съдебната".

Юлияна Колева от ВСС изрази позицията на по-скоро положително настроените към промените. Дали обикновено или велико НС ще приема текстовете, "не би трябвало да бъде коментирано от нас като членове на ВСС", защото по този въпрос трябва да се произнесат експерти, посочи тя. "Това е въпрос на конституционна съобразност, което го отнася извън сферата на нашите компетенции", каза Колева на колегите си.

"Важното за нас е, че в този проект има три сериозни групи промени в главата за съдебна власт и те водят до качествена промяна както в структурата и правомощията на ВСС, така и в други сфери", каза Колева. Тя уточни, че "осемте" от съдебния съвет "изцяло подкрепят формирането на две колегии" в него. Основният ѝ аргумент бе, че по този начин ще се гарантира независимостта на съдиите, която да съответства на европейските стандарти.

Тя изрази съмнения за камарата на прокурорите, в която се забелязва превес на парламентарно избраната квота. "Това би могло да промени баланса и то в посока по-голямо влияние на тази квота в сравнение с професионалната квота", обясни Колева.

Един от "тримата големи" се обяви "за" реформите

Председателят на ВКС Лозан Панов изрази подкрепа за конституционните промени. Той каза, че е изцяло солидарен с позицията, приета от пленум на ВКС във вторник.

"Накратко - подкрепяме измененията на конституцията", каза Панов. С предлаганата нова структура на ВСС ще бъде изпълнен международен стандарт, посочи той. Съдиите от ВКС подкрепят също явното гласуване в съдебния съвет и свиването на мандата му до 4 години.

Панов уточни, че е скептичен към идеята за сезирането на Конституционния съд от по-широк кръг институции и предлаганите допълнителни изисквания за Инспектората към ВСС.

"Конституционните промени няма да решат изцяло необходимостта от реформа. Заслужават обаче подкрепа при акцент за по-цялостна промяна", заяви Панов.

Президентът обяснява защо промените могат да се гласуват от сегашното НС

Президентът Росен Плевнелиев подкрепя проекта и не смята, че за приемането му е необходимо свикване на ВНС, заяви представителят на президентската администрация Румяна Коларова. От успеха на тази реформа зависи демократичното развитие на държавата, се казва в позицията на държавния глава.

Предложените промени са напълно в компетентността на обикновено Народно събрание, посочва Плевнелиев и се позовава на тълкувателно решение №8, според което промени, насочени към прецизиране на отделни функции на съдебната власт, не представлява промяна във формата на държавното управление и могат да се извършат от обикновено НС.

"Внесените предложения не нарушават принципа за разделение на властите", твърди правният екип на Плевнелиев.

Правосъдният министър Христо Иванов защити идеите си с думите, че "независимостта на съда трябва да бъде централна ценност на българското общество".

Той обясни за пореден път, че с предлагането разделяне на ВСС на две колегии се изпълнява международен стандарт, който изисква кариерните решения за съдиите да се вземат от съдии, а не от прокурори.

Иванов обаче уточни, че реорганизацията засяга и управлението на прокуратурата. "Прокурорска камара ще доведе до колективен и публичен процес по отношение на управлението на обвинението", заяви правосъдният министър.

По думите му двете нови форми за сезиране на Конституционния съд, които се предлагат в основния закон усъвършенстват демократичния ред в държавата.

Иванов коментира пред депутатите и новата "опорна точка" срещу промени в конституцията, че са необходими още много промени, затова изменението на основния закон не е от съществена важност. "Не бива с аргумент, че трябва и други промени да бъдат направени, да махаме с лека ръка", каза той. И уточни, че реорганизацията на съдебната власт е "политическа и историческа отговорност".

В подкрепа на промените се обявиха и от Висшия адвокатски съвет, като тяхната позиция бе оповестена по-рано през деня.

Експертите: Не размахвайте решение на КС като плашило

Въпреки, че в дневния ред на заседанието бяха предвидени само становищата на двете институциите от съдебната власт, в разговора се включиха и поканените експерти, които категорично отхвърлиха тезата, че за приемането на предлаганите изменения в основния закон е необходимо ВНС.

"Започвам да си мисля, че Решение №3 от 2003 г. на КС се използва по-скоро като претекст да се отклони желанието, за да се направят предлаганите промени", заяви бившият конституционен съдия проф. Пенчо Пенев. А Екатерина Михайлова добави: "Решение №3 от 2003 г. на КС се размахва като плашило всеки път, когато се опре до промяна в Конституцията и не се говори какво трябва да се направи, а може ли или не".

Проф. Емилия Друмева добави, че за нея въпросът дали трябва ВНС е на второ място, защото по своето естествено той е от вторичен характер. Тя пожела дискусията по промените да протича върху основните положения, да се намери точният фокус на проблемите и тогава ще стане ясно дали част от въпросите могат да бъдат изменяни от обикновено НС.

Проф. Мариана Карагьозова, която е била ръководител на катедра "Конституционно право" в СУ пък даде пример със САЩ. "Ако Върховният съд на САЩ не беше променил позицията си, все още щеше да има расова сегрегация в училищата. Не звучи добре юридически обосновано да се хващаме за Решение №3 от 2003 г. Един конституционен акт не може да бъде веднъж завинаги замразен, трябва да има живот в него", каза проф. Карагьозова.

_______________

Този документ е  създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация ‟Инфо спейс“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.