Цацаров предизвика трето изслушване на Рашков, за да отрече пак, че му пречи

Съвместното заседание на парламентарните комисии за контрол на службите и специалните разузнавателни средства (СРС) и по вътрешна сигурност, на което за трети път в рамките на две седмици бе изслушан председателят на Бюрото за контрол на СРС-тата Бойко Рашков, се превърна в пълен фарс.

Първо присъстващите заедно установиха, че всъщност Рашков никога не е говорил за "масово подслушване", а това е медийна интерпретация, а след това се оказа, че основната цел на мероприятието е главният прокурор Сотир Цацаров отново да отрече, че възпрепятства работата на Бюрото. Този път не само пред медиите, а пред депутатите и шефовете на службите.

Съвместното заседание на двете комисии така и не произведе някакво решение във връзка с констатациите на Рашков за множество нарушения при прилагането на СРС-та, а по-скоро имаше помирителен характер. Както отбеляза председателят на вътрешната комисия Цветан Цветанов – когато се обсъждат въпроси, свързани с националната сигурност, институциите трябва да се уважават и "всички да говорим на един език".

Рашков от своя страна изнесе своеобразна лекция за процедурите по искане, разрешаване и прилагане на СРС-та, подкрепена с някои статистически данни. Част от депутатите обаче не дадоха признаци, че разбират чутото, а един дори се обиди на "интелигентност" и напусна залата.

В крайна сметка думата взе Цацаров, за да обясни още веднъж, че не е издавал заповед, с която се ограничават правомощията на Бюрото, а само указание в духа на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Нищо, че на въпросния документ буквално пише, че "заповядва" на прокурорите да не предоставят на колегите на Рашков нищо друго, освен искания и съдебни разрешения за използване на СРС-та.

Друг любопитен момент бе, че по изричното настояване на главния прокурор този път в парламента бе поканен целият състав на Бюрото, тъй като то е колективен орган. Присъствието на колегите на Рашков в залата обаче бе напълно безсмислено, тъй като нито някой сметна за необходимо да им даде думата, нито пък те самите изявиха желание да говорят.

Поканите за третото изслушване пътували до Бюрото 5 дни

По време на заседанието стана ясно, че е имало опасност Рашков и колегите му въобще да не се появят, тъй като секретарката в Бюрото случайно била в офиса си около 17.30 часа в сряда, когато пристигнали официалните покани от парламента. Въпреки че били пратени още на 15 декември.

Датата на изпращането им е още едно доказателство за това, че въпросното заседание бе свикано единствено в изпълнение на волята на Цацаров, който ден по-рано, на 14 декември, предложи чрез пресцентъра си твърденията на Рашков за "тежки нарушения при прилагането и използването на СРС, допуснати от органите на прокуратурата и ДАНС" да бъдат обсъдени на съвместно заседание на двете комисии.

Волята му бе претворена от управляващото мнозинство в парламента почти буквално в темата на заседанието: "за отправените твърдения за тежки нарушения на закона за прилагането и използването на СРС".

Самият Рашков изрази в четвъртък учудването си от факта, че безпрецедентно е поканен на трето поредно изслушване, след като преди две седмици ресорната комисия първо прие годишния доклад на Бюрото, а после той бе изслушан и в пленарната зала. По думите му шефът на комисията за контрол на службите Димитър Лазаров му обяснил, че може да организира работно заседание по проблемите, свързани с работата на Бюрото, чак след 15 януари догодина, но след реакцията на Цацаров, такова е свикано в спешен порядък.

В изказването си Рашков обърна внимание и на председателя на правната комисия Данаил Кирилов, според когото той представил на парламента не факти за нарушения със СРС-та, а "спомени и въображения". Шефът на Бюрото добави и, че за пръв път му се случвало депутат да му "размахва пръст", визирайки предупреждението на Кирилов по негов адрес, че му оставала само една година от мандата.

След което разясни на депутатите, че когато става дума за СРС-та има два основни вида нарушения – неправомерност, при която директно се нарушават човешки права, и незаконосъобразност, при която не се нарушават основни права на гражданите.

"Множество констатации за нарушения на човешки права"

"Имаме множество констатации за нарушения на човешки права в нашата страна", обобщи Рашков, след което загатна, че ще изнесе конкретни данни, шегувайки се, че "националната сигурност вляво ще следи да не изтече секретна информация". Саркастичният му коментар бе по адрес на стоящия вляво от него шеф на ДАНС Димитър Георгиев, с чието решение през лятото бе отнет секретния достъп на зам.-председателя на Бюрото Георги Гатев.

Маноил Манев от ГЕРБ обаче срещна сериозни затруднения да разбере хумора на Рашков и го помоли да уточни с какви технически средства в залата би могъл да бъде осъществен този теч. В отговор шефът на Бюрото иронизира въпроса на депутата, отбелязвайки, че просто е демонстрирал чувство за хумор и способността това да бъде осмислено е белег за интелигентност. Манев обаче отново възприе думите му напълно сериозно, вследствие на което заяви, че Рашков обижда народен представител и напусна залата.

След кратка размяна на забележки по начина на водене на заседанието между Красимир Янков от БСП и Димитър Лазаров, на Рашков отново му бе дадена думата, за да продължи с изявлението си.

Тогава той посочи, че в доклада на Бюрото има обобщени данни за незаконно използване на СРС-та спрямо петима граждани, но тези данни неправилно са изтълкувани от депутати като атака към управляващите, приемайки, че са извършени през 2016 г. Всъщност периодите, в които е установено използването на незаконни СРС-та, съвпадали и с други правителства – както първите два кабинета на Бойко Борисов, така и този на Пламен Орешарски, а и служебния на Марин Райков.

"Ние правим проверки без да знаем в какви периоди са използвани СРС-тата. Ако знаехме, тогава можеше да кажете, че упражняваме политическа дейност", добави Рашков.

Сигнал до Цацаров срещу прокурор, "който още се явява на телевизионния екран"

Съобщи и, че преди дни е подписал сигнал до главния прокурор във връзка с магистрат, който двукратно е проследяван със СРС-та, искането за които обаче не било подписано от наблюдаващия прокурор по делото, а "от друг прокурор, който още се явява на телевизионния екран". Обобщи и, че в досегашната си дейност Бюрото е установило над 200 случая, в които има нарушения със СРС-та.

По думите му 30% от исканията за прилагане на секретни способи за разследване са некачествени, а само през 2016 г. съдът е постановил общо 191 отказа на ДАНС.

"Слава на Бога българския съд в момента си е на мястото, това е нашето мнение", заключи Рашков с уточнението, че 40.3% от въпросните откази са заради липса на данни за престъпление, 11.7% - заради надвишаване на максимално разрешения срок, а 11.1% - заради обръщане към некомпетентен съд.

При исканията, подадени от МВР, се забелязвала дори по-тежка некомпетентност. 25% от установените откази били, защото се искало СРС по разследване на организирана престъпна група, данни за каквато липсват по делото. Останалите най-чести причини, изтъквани от съда, били липса на данни за съпричастност на проследяваното лице към престъпление и липса на данни въобще за извършено престъпление.

При исканията на прокуратурата Бюрото също е установило подобни тенденции. 27% от отказите на поисани СРС-та били заради липса на данни за съпричастност на заподозрения към престъпление, 26% - заради липса изобщо на престъпление, а 16.8% - заради липса на основания за удължаване на срока на подслушването.

По думите му "съдилищата са заливани с подобни искания", включително и за деяния, които са декриминализирани или за които Наказателният кодекс предвижда по-малко от 3 години затвор, което прави използването на СРС-та незаконно. Рашков добави и, че от общо 2100 искания, отправени до спецсъда, 600 били некачествените.

Последва изказване на Цветанов, който обяви, че "от това, което чух, нямаше абсолютно нищо, което да е конкретно". Димитър Лазаров пък посочи, че между 45 и 47% от решенията на Върховния касационен съд били отменителни, което не правело съдиите от долните инстанции некомпетентни или неграмотни. Добави и, че макар част от исканията да са в нарушение на закона, затова има съдебен контрол, който очевидно работи.

Цацаров издал указанието си, защото Рашков не му пратил методология на Бюрото

След това дойде моментът и самият Цацаров да вземе думата, за да разкаже как на няколко пъти е искал от Рашков методиката на Бюрото за извършване на проверки, но такава не му била пратена. Затова се и принудил да издаде указанието, за което Рашков твърди, че ограничава правомощията по контрол над СРС-тата.

Според него въпросният документ просто възпроизвеждал разпоредбата в НПК, регламентираща, че наблюдаващият прокурор разрешава достъпа до материали от досъдебното производство и "да се спекулира, че главният прокурор пречи на Бюрото е, меко казано, неистина". Като доказателство Цацаров посочи, че от 2014 г. досега то е извършило общо 192 проверки в различните прокуратури.

"Указанието казва, че ние може да се запознаем с искането, което е секретен документ, а веществените доказателствени средства са явни, но не можем да ги видим", отговори му Рашков, допълвайки, че това показва неразбиране на смисъла на Закона за СРС-тата.

Тезата, че в доклада на Бюрото няма нищо притеснително бе развита и от вътрешния министър Валентин Радев, който отбеляза, че се притеснил от медийните публикации по темата, но като се запознал с констатациите на органа, ръководен от Рашков, не открил смущаващи данни. Той дори изрази недоумението си, че темата изобщо се разисква на открито заседание на двете комисии. След което декларира, че би инициирал съвместно обучение по процедурите за прилагане на СРС-та, подобно на предшественицата му Румяна Бъчварова, за което спомена като добър пример Рашков.

Думата взе и председателят на спецсъда Георги Ушев, който заяви, че за 6 години, откакто заема поста, не бил срещал сериозни нарушения. Освен това съобщи, че в спецсъда е направен регистър на СРС-тата, какъвто няма в национален мащаб, въпреки че това е предложено от Бойко Рашков още през 2014 г. Ушев изрази и една идея – да бъде създаден регистър на СРС-тата по линия на защитата на националната сигурност и борбата с тероризма.

"На всеки международен форум, на който имам достъп до хората, които се занимават с това, разбирам, че се прилагат СРС-та и по отношение на дипломати", добави магистратът с уточнението, че това се правело при наличие на данни за риск от терористичен акт.

След него изказване направи и шефът на ДАНС Димитър Георгиев, който на свой ред отрече да отказва достъп на Бюрото до поискани от негови членове материали и цитира данни, според които агенцията е отговорила на общо 101 подобни писма през 2015 г., на 67 през 2016 г., както и на 17 през т.г. Подобно на Цацаров, Георгиев изтъкна, че с Рашков имат различни тълкувания на закона по отношение на обхвата на проверките на Бюрото за контрол на СРС-тата.

Така, след повторното разиграване на сценария по опровергаването на впечатлението, че службите редовно злоупотребяват с процедурите по искане и прилагане на специални разузнавателни средства, а главният прокурор блокира възможността за контрол от страна на Бюрото на Рашков, депутатите спокойно се оттеглиха в празнична ваканция до 10 януари.