Цацаров сезира КС - не иска депутатите да го питат за конкретни дела

Снимка: БГНЕС

Главният прокурор Сотир Цацаров поиска тълкуване на Конституционния съд (КС) дали народните представители могат да искат информация от него по конкретни дела. Повод за питането са поправките в конституцията, които влязоха в сила в края на миналата година. Чрез тях народните представители въведоха много по-разширена форма на отчетност от ръководителя на държавното обвинение.

В основния закон се казва, че Народното събрание може да изслушва и приема доклади на главния прокурор, свързани противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика на държавата. Конституцията не уточнява дали депутатите могат да искат доклади за свършено по конкретни знакови дела.

Главният прокурор застъпва тезата, че превратно тълкуване на основния закон може да доведе до "настъпването на неблагоприятни за националната правна система последици". Той открито се противопоставя на възможността на депутатите да го питат за конкретни наказателни производства.

Цацаров посочва, че той не е пряк шеф на прокурорите, а организира работата на институцията и издава методически указания.

"Допускането на трайна практика, при която Народното събрание успешно предявява към главния прокурор като ръководител на единната прокуратура очаквания за получаване на развитието, установеното, предприетите и предстоящите действия по конкретно наказателно производство би го поставила пред необходимостта сам да изисква тази информация и да се намесва по дела", пише Цацаров.

Тезата му напълно отговаря на конституционната норма, която определя неговата функция в прокуратурата. В същото време тя влиза в челен сблъсък с реалността – не е имало главен прокурор, който да не може и да не изисквал информация по делата от своите подчинени.

Това е установена практика при всеки главен прокурор, включително Сотир Цацаров, най-малко при обосновка на исканията му пред Висшия съдебен съвет за отстраняване на магистрати. Никой никога не е смятал това за намеса по делата, защото става дума за част от функции. В прокуратурата продължава да функционира и т.нар. специален надзор по знаковите дела. Никой редови прокурор не е възразил срещу назначаването на наставници, които да му се бъркат в работата. Това също не се счита и за намеса по делата.

Според главния прокурор, ако депутатите започнат да получават доклади за конкретни дела, така ще бъде нарушена независимостта на съдебната власт.

Той допълва: "Оповестяването на информация, представляваща следствена тайна, която Народното събрание ще очаква в доклад на главния прокурор по конкретен казус, може включително да препятства ефективността и шансовете за успех на разследването, отговорност за което носи прокуратурата".

За докладчик по делото в КС е определена Таня Райковска.

Опасенията на главния прокурор за намеса по делата са повече от неоснователни, защото всички механизми за защита вече са в ръцете на прокуратурата.

В края на 2011 г. КС отне свободния достъп на народните представители до документи, считани от прокуратурата за следствена тайна. С това решение на КС прокуратура получи възможност да игнорира буквално всички искания на депутатите за достъп по конкретни дела. Единственото, което прокуратурата трябва да направи, е да декларира в парламента, че исканата информация е следствена тайна.

Тогава КС бе сезиран от главния прокурор Борис Велчев, който сега е председател на КС.

Обявяването на този текст за противоречащ на конституцията доведе до революционни промени в работата на парламента, който дотогава имаше пълен достъп до документи от прокуратурата при проверка на различни казуси от голям обществен интерес. След това депутатите попаднаха в капана на избирателното подаване на информация от прокуратурата и МВР.

Емблематичен пример за това стана случаят с починало новородено в Горна Оряховица през ноември 2010 г., когато вътрешният министър Цветан Цветанов чете пред парламента извадки от СРС-та, уличаващи лекарите в умишлено престъпление. Депутатите нямаха никаква възможност да реагират, защото нямаха право да получат цялата картина по случая.

В този контекст новото питане на главния прокурор Сотир Цацаров изглежда като опит прокуратурата да бъде представена като беззащитна жертва пред евентуален политически натиск. На второ място целта е да се блокира всякаква възможност за разширено тълкуване на възможностите за парламентарна отчетност на държавното обвинение.

Моментът, в който главният прокурор сезира КС, е между двата тура на президентските избори, когато кандидат-президентът на ГЕРБ Цецка Цачева, в стремежа си да получи подкрепата на Реформаторския блок за балотажа, се ангажира с нови усилия за реална съдебна реформа.

Гравитиращите около Пеевски медии, чиято позиция за реформата стриктно съвпада с възгледите на Цацаров, "приятелски" съветват и Цачева, и кандидат-президента на БСП Румен Радев, да не стават заложници на опитите да бъдат вкарани в дебата президентът да проявява инициатива за промяна на независимостта на съдебната власт.

Споделяне
Още по темата
Още от България