Целта е да конструираме нова, по-отговорна към хората държава

Г-жо Михайлова, кое наложи в точно в този момент СДС да прави предложения за промени в Конституцията?

В който и момент да бяхме го направили, щеше да се поставя въпросът "защо сега, защо не по-рано, защо не по-късно". Отговорът ми е – защото има такава потребност, защото трябва да бъде направена сериозна промяна в Конституцията, която да даде конструкция на държава, в която хората, които получават представителна власт, да бъдат в по-голяма услуга на останалите, да направят живота им по-добър, да получават справедливост от управляващите във всички сфери - и в законодателна, и в изпълнителна, и в съдебна власт.

Вторият ми отговор защо сега, е защото след 4-годишното ни управление видяхме много по-ясно много неща, свързани с функционирането на държавата, балансите между властите - къде скърцат, къде създават проблем. Осмислихме опита си, който натрупахме тези 4 години.

Третият ми отговор е, че ако има политическа и обществена воля да се промени България към по-добро, сега е моментът да започне да се прави тази промяна. След година и половина ни предстоят местни избори. Ако я има волята за промяна, тези местни избори могат да бъдат направени с вече променена Конституция относно децентрализацията на местната власт, с реално самоуправление на областите да определят своите данъци и такси, да могат да имат представителство в Областните съвети, да могат да бъдат близо до хората, за да се получи равновесие от потребностите във всяка една от общините.

Но най-важният отговор на "защо сега" е, че след изборите, срещайки се с толкова много хора в страната, изслушвайки ги, чувайки техните необходимости, ние разбираме все повече, че има нужда от много сериозна, от дълбока промяна в обществено-политическия живот. Отчаянието, загубената надежда е най-често срещаното сред тях и това разочарование е отношение към хората, овластени от тях, т.е. към политически представените люде. Има нужда от промяна и тя е насочена към мажоритарни избори, намаляване на броя на депутатите, правенето на истински местни парламенти, така че да има пряка връзка между тези, които избират и тези, които са избирани.

Като аргумент срещу предложенията на СДС, лидерът на БСП Сергей Станишев каза, че Конституцията не се изпълнява ефективно, а Вие искате да я сменяте?

Знам, че БСП винаги са имали позицията, че Конституцията не трябва да се пипа, тя е свещена крава. Защото тогава БСП поиска тази Конституция, тя я прие. Това не е сериозен аргумент, когато има назряла необходимост за промяна, свързана с основния закон, който да сложи здрави основи за конструкцията на държавата на базата на натрупания опит.

Почти всички бивши социалистически страни постъпиха по различен начин отколкото в България. Те не бързаха да приемат веднага своите Конституции, направиха само малки промени, за да отпаднат водещите роли на съответните комунистически партии. След което в продължение на няколко години се водиха сериозни дебати, събираха се експертни мнения, нагласяха се към обществени настроения и взаимовръзки и чак тогава се стигна до създаване на Конституция. В България стана обратното - сложи се рамката, без да е проверено какво е необходимо, без да е видяно какво настъпва като промяна в обществените отношения. И БСП винаги е казвала - "тука не пипайте, може да е грешна рамката, но няма да я пипаме".

В моментът, в който СДС прави своите предложения, и правителството поиска обществен дебат за промени в Конституцията. БСП веднага направи извода, че това може би е с цел сближаване между СДС и НДСВ?

Не, не е сближаване, в никакъв случай - нито в този момент, нито в бъдещи, когато ще има обществен дебат. Говоря за политическо сближаване. На първо място, дори аргументите защо се иска промяна, давани от нас и давани от управляващите, са много различни. Нашите са, че трябва да се промени страната, трябва да се промени управлението, трябва да стане по-прозрачно, по-отговорно, по-близо до хората. Аргументите на НДСВ са, че трябва да отговорим на европейските стандарти. Вярно е, че има неща, свързани с промяна в Конституцията заради европейски изисквания. Но много по-важно според мен е един основен закон на една страна да се прави не заради чужди изисквания, а заради нашите необходимости. А в това, че може да се получи съвпадение на идеите, няма нищо странно - промяната на една Конституция е свързана с много по-високо мнозинство, отколкото може да има само една политическа сила.

Няма ли разминаване между поведението на СДС по отношение на закона за съдебната власт и предложенията в същата сфера, свързани с Конституцията?

Още в меморандума, който ОДС направи през февруари т.г. и връчи на президента и на премиера, в последната си точка имаше изразена готовност за конституционни промени, свързани с ефективна съдебна власт и борба с корупцията. Второ - на Консултативния съвет за национална сигурност при президента, когато аз присъствах, поставих и вътре, и пред пресата ясната ни позиция, че ако искаме да направим ефективна съдебна система, истински бърз и справедлив съдебен процес, то единствено и само може да стане с промяна в Конституцията, свързана както с имунитетите на магистратите, така и с мястото на следствието и прокуратурата. Когато започна гледането на съдебния закон, г-жа Надежда Михайлова от трибуната на Народното събрание заяви същата позиция - че този закон, който се предлага, може да е продължение на реформата, която се правеше в съдебната сфера, но е крайно недостатъчно и няма да произведе ефектът за бърз и справедлив процес. Единственият начин това да се случи е с промяна на Конституцията. След като ние сме го заявявали и то не еднократно, днес /б.р. 4 юли/ г-н Станков за първи път се осмели да произнесе тези думи. Позволявам си да кажа така категорично нещата, защото знам, че паметта е къса на всички ни. Нека бъдем обективни - ако някой си е променил становището, то е това г-н Станков. Той твърдеше, че с промяната в неговия закон едва ли не ще направи революция в съдебния процес. Видяхме, че тази негова революция намери сериозните критики на Венецианската комисия, където не са седесари, даже не са българи.

Как ще се гарантира недопускане на политическо влияние върху обвинението, ако прокуратурата и следствието излязат от съдебната система?

Има достатъчно форми, които могат да бъдат приложени, така че да бъде запазена във висока степен независимостта на прокуратурата и следствието. Има много модели – говоря специално за прокуратурата, да не бъде изцяло в изпълнителната власт, да бъде някъде по средата между властите. Но да подлежи на парламентарен контрол в крайна сметка. Защото безконтролните институции раждат безконтролни действия, които могат да бъдат опасни. Или най-малкото не са достатъчно ефективни.

Следствието минава изцяло към изпълнителната власт, а прокуратурата запазва частична самостоятелност. Т.е. ние не предлагаме чистия американски модел, където министърът на правосъдието е и главен прокурор, а предлагаме да има отделно главен прокурор, който да има своите възможности и права да повдига държавното обвинение и да не зависи в такава степен от изпълнителната власт. Но да не бъде абсолютно безконтролен, като част от съдебната власт. Навсякъде съдебната власт са магистратите и Висшият съдебен съвет, независимо как са конструирани прокуратурата и следствието.

Защо искате да орежете правомощията на президента? Някои изказаха мнение, че връщате дебат от началото на 90-те години за избор на президент от Народното събрание.

Дебатът за мястото на президента, за конструкцията на властите, не е спрял и до настоящия момент, непрекъснато се повдига в една или друга посока. Имаше моменти, в които се говореше много президентската власт да е по-малка .След това имаше моменти в тези десетина години, в които пък започна много силно да се прокламира идеята за президентска република.

Ние сме привърженици на парламентарната република - подчертавам република, защото се правят внушения и в друга посока - където президентът президентства, но не управлява. Той има повече представителна функция, за да не се получава намеса на властите в една или друга сфера. Дали той ще бъде избиран от Народното събрание - ние не сме направили такова предложение. Ако някой друг го предложи, бихме подкрепили подобна идея, защото при това съотношение на институциите в България, малко странно стои прекият избор на президент. Но на този етап не сме го предложили, защото смятаме, че това не е основният момент за страната ни.

Защо в мирно време президентът да не бъде върховен главнокомандващ?

Защото това е функция, която може да изпълнява едно цивилно лице, каквото е президентът и който има представителни функции, по време на война. Иначе започва прекалено много да се бърка в работата на хората, които носят отговорност за армията.

Защо трябва да се махне вицепрезидентската институция?

Защото няма какво да прави вицепрезидент при парламентарна република. Както сме видели тези 11-12 години, вицепрезидентът няма никакви функции, освен да открива и закрива разни чествания и тържества, и да упражнява правото на помилване, което е дадено по принцип на президента. И понеже няма какво друго да прави, всички президенти дават на вицепрезидентите си функцията да подписват тези укази. При нас вицепрезидентът е измислена декоративна фигура. В САЩ има смисъл, тъй като президентът фактически е министър-председател, но при нас какво прави?

Какво предвиждате под нова процедура за смяна на правителството и за разпускане на парламента?

Защита на вота на българския избирател срещу купуването на гласове вътре в парламента с цел смяна на мнозинството, което след изборите излъчва правителство в самото начало след избори. За това, когато се поиска вот на доверие към правителството и ако той не се получи, да се отива на избори. Когато някой от мнозинство поиска вот на недоверие към правителството си, трябва да предложи заедно с него и да бъде гласувано ново правителство. Т.е. не може да свалиш, без след това веднага да имаш готово правителство, което се избира. Това е защита на вота и на мнозинството, което се излъчва от българския гласоподавател. Не може да се получи Берово правителство, няма втора група, трета група, на която се възлага мандат – направо се отива към избори.

Няма я парламентарната рулетка. Смисълът на предложението ни е над народните представители да тегне страхът от избори, когато тръгнат да искат сваляне на едно правителство. Те трябва да знаят, че пътят за избори вече е отворен много повече, ако предварително не са се опитали да намерят решение вътре пред себе си. Защото ние сме свидетели, че в българската история се случи такава подмяна. Дори и в момента непрекъснато върви дебат - ами ако еди кой си оттегли подкрепата си на настоящото управление, то може ли други да отидат, пък трети, пък пети, т.е. да се мести непрекъснато мнозинството и дори то да не следва партийния вот, защото ние всички сме в резултат на партиен вот в парламента. Подобно нещо не може да се допусне при предлаганата конструкция.

Това е защитата - или веднага излъчваш правителство, ако ли не - отиваш на избори.

Не означава ли прекалено много избори при всяка нестабилност?

Това обаче ще кара при всяка нестабилност всеки депутат да мисли какво предприема като действие. Защото знае, че не може да се играе вътре. Не може да се мести и да е ту тук, ту там. Всеки, който предприема действие, ще знае какво може да се случи. Сложно е за обяснение, но това е защита, която я има в някои от европейските страни, точно за да се гарантира стабилността на правителството. А не някой непрекъснато да му казва - аз тук ще си дръпна 20-те гласа.

Затова ли предлагате да няма служебно правителство?

Абсолютно ненужно е да има служебно правителство. Това е един от аргументите. Вторият е следният - едно служебно правителство, което се назначава от президентът и което е съвършено ново, няма нищо общо със старото, започва без наличието на парламент да работи като правителство, и то не само да подготви изборите, а като същинско правителство. Много често това правителство в много висока степен подпомага политическата сила, на която симпатизира. Няма необходимост от подобно нещо - всяко едно правителство, което е управлявало и се стига до избори, независимо дали е пълен мандат или предсрочно прекратен, може да подготви и да проведе избори. Това вече ни се случи. Когато имахме пълния мандат, нашето правителство подготви изборите и се вижда, че нищо страшно не се е случило. Но през този период функциите на правителството се изпълняват от хора, които вече са натрупали много опит, знаят какво се случва в държавата и не могат да повлияят на изборите, защото вече носят със себе си умората в избирателя от управлението. Т.е. те няма как манипулативно да повлияят на избора на хората, докато едно служебно правителство би могло.

Какъв е смисълът министрите да остават народни представители?

Това означава, че Николай Василев и Милен Велчев, които бяха депутати и станаха министри, ще бъдат едновременно и депутати, и министри. И всеки ден ще отиват в парламента като всички народни представители и ще знаят докъде са стигнали законите. Навсякъде е така, никъде не е като при нас. Всички ме гледат изумени, когато им кажа подобно нещо. Това, което може да звучи странно в момента, е едно от много важните неща за функционирането на властите и връзките между законодателна и изпълнителна власти - да знаят министрите какво става в парламента и парламентаристите да могат непрекъснато да са в контакт със своите министри и да поставят своите въпроси. Това е моделът, иначе става пропаст между двете власти. Когато е правена българската Конституция, тъй като навремето имахме сливане на властите, явно идеята за разделението е била прочетена от пишещите Конституцията като издигане на китайски стени между властите. И такива китайски стени възникнаха между трите власти, а всъщност това, което е работещото и което го има в другите страни, е разделение, но и връзки между всяка една от тях. Във всеки един парламент, ако отидете преди да започне парламентарния ден, ще видите министрите да сядат на местата си като народни представители, да участват известно време в работата на събранието, не казвам целия ден. В много от страните всеки ден има парламентарен контрол, с който се започва, бърз и динамичен, след което министрите си поемат и другата работа.

Другият смисъл на нашето предложение е да не се къса връзката с избирателя. Министърът, който е бил депутат и стане министър, много често забравя, че народен представител означава да е избран от народа и да го представлява, и се превръща в човек, който раздава заповеди от своето министерство. Докато той всъщност е избран, за да се среща с хората и да знае техните проблеми. Тази малка поправка за мен е изключително съществена.

Коя е идеалната бройка за численост на депутати в парламента?

Което и да кажа, сигурно няма да звучи като идеалната бройка, защото един ще каже тази, друг онази. Но ако стъпим на традиции или на сравнителен анализ, някъде около половината на сега действащите народни представители.

Това означава, че едно депутатски място става все по-скъпо, имам предвид задкулисното купуване...

За да не може да се купува, сме дали именно и системата, по която трябва да става избирането и тя да бъде фиксирана в Конституцията, а не в избирателния закон - мажоритарният вот и частта, която остане пропорционална, да бъде обвързана с 4% партийна бариера. Защото вярно е, че ако мажоритарният вот не бъде гарантиран с пропорционална и с партийна листа, може да доведе до купуване на гласове на избори. Знайно е, че при мажоритарни избори това може да се случи. За това искаме гаранцията да бъде сложена в Конституцията, както и изборната география, защото другото купуване може да става с прекрояването на райони. Изпълнителната власт може да направи такова прекрояване - ако се остави в нейни ръце определянето на районите, че опозицията да не може да спечели мандат. Това са едни от рисковете, за които малко е говорено в България, понеже отдавна не са правено мажоритарни избори. Когато се кажат тези принципи в Конституцията, ще се иска високо съгласие, а не само на една политическа сила. Т.е. гарантира се, че няма да може едно или друго правителство да мести нещата в своя угода.

Не се ли страхувате, че предложенията на опозиционното СДС може да потънат в мълчанието на другите сили?

По-важното е не дали другите политически сили ще заговорят или ще замълчат. По-важно е дали ще можем да стигнем до хората и дали те ще разберат, че им предлагаме промяна, която да измени коренно живота им. Властта, която те ненавиждат в момента - не че нямат основание за подобни чувства, трябва да бъде много по-отговорна, много по-близо до тях, да им помага. Ако не се стигне до промяна, според мен обезверението в институциите ще стане още по-голямо, буксуващо за държавата.