Целта е КЗК да е академичен, а не силов орган

Не ни е работа да следим подставени лица и кредитори, казва Петко Николов, председател на Комисията за защита на конкуренцията

Петко Николов

Г-н Николов, според Вас, достатъчно конкурентна ли е българската пазарна среда?

По-скоро да, макар че има и компании, които правят опити да се възползват от господстващо положение, което имат за определен период на конкретен пазар. Така засягат правата на конкурентите си.

 

Основното задължение на пазарните субекти е да се конкурират, а не да влизат в забранени споразумения като насочват политиката си срещу потребителя. Конкурирайки се, те биха могли да получат по-добра цена за продуктите си и по-добър иновативен процес. Загърбят ли основните принципи на конкуренцията, нещата се обръщат срещу конкуренцията и тогава трябва да се намесим ние.

 

Вие сте втори мандат начело на КЗК, можете ли да дадете оценка кои са най-конкурентните отрасли на българската икономика и съответно най-непазарните?

 

Най-общо конкуренцията започва там, където свършва регулацията. Когато има много участници на пазара възможността за сключване на картелни споразумения е по-малка.

 

Не бих искал да посочвам конкретно този пазар е конкурентен, този – не. Като цяло КЗК се стреми към възможно най-малко регулация и възможно най-деликатна намеса в икономиката, за да може тя наистина да бъде свободна и пазарна.

 

Неслучайно искам от вас да назовете конкретни отрасли, защото например секторите на търговията на дребно с храни и с горива са едни от пазарите, където има най-много фирми и по вашата логика там трябва конкуренцията да е най-голяма, а в същото време в КЗК разглеждате сигнали за картелни споразумения точно там.

 

Да, това е така, дори когато регулацията е нулева, може да има монополни практики и нарушения на правилата на конкуренцията. В същото време е възможно и на пазар с двама или трима оператора всичко да е основано на много ясни правила.

 

Отношенията на пазара на дребно с хранителни стоки са достатъчно сложни, за да можем да ги опишем в момента. Имаме висящо производство, което разглеждаме почти две години и в него предявихме определение за извършени нарушения на пет-шест вериги за това, че чрез информацията, която получават от договорите с производителите, те са в състояние да злоупотребяват с господстващо положение.

 

След предявяването на обвинението получихме жалби от всички и те поискаха достъп до защитената информация. Обжалваха определението пред Върховния административен съд, той го потвърди, преди три месеца изготвихме ново определение. Сега част от фирмите поискаха от нас сами да отстранят нарушенията и да извършат действия за възстановяване конкуренцията на пазара срещу опростяване на част или на цялата санкция.

 

КЗК склонна ли е на такъв вариант?

 

Законът го позволява, оттам нататък е въпрос на преценка дали това, което предлагат възстановява конкуренцията на пазара сега или трябва да се наложи санкция, обжалване на решение и възстановяване на конкуренцията на пазара някога.

 

Кога ще вземете решение как да подходите по въпроса?

 

Това е въпрос на много работа. Трябва наистина да се види дали техните предложения са ефективни и да се допитаме до производителите на пазара дали приемат такива мерки, за да може да приключим производството.

 

За нас е важно да се възстанови конкуренцията в търговията и производителите да са уверени, че предишните лоши практики няма да продължават. За потребителите също е важно конкурентния баланс да бъде възстановен.

 

Сещам се за няколко доста сериозни глоби срещу производители на олио, яйца, млечни продукти за картел, но след това проследихте ли възстановен ли е балансът на съответните пазари?

 

Когато постановим санкция без мярка за възстановяване на конкуренцията на пазара, както в посочените от вас случаи, минава дълъг период от време от глобата през обжалването - около две-три години. Което означава, че чак след три години можем да се върнем и да направим проверка на същия този пазар и какви са реалните последици в поведението на фирмите. В този динамичен свят, за три години част от фирмите вече са фалирали. Малко трудно е да се види обратната връзка след нашето решение за санкция.

 

Затова законодателно през 2008 г. ни беше дадена възможност за възстановяване на конкуренцията и с временни мерки, а не само със санкция и ние се стараем да я използваме винаги когато това е възможно.

 

Докъде стигнахте с разследването за картел на пазара на горива, които пак започнаха да поскъпват – къде заради борсите, къде заради санкциите срещу Иран?

 

Знаете, че направихме секторен анализ на пазара на горива и през август започнахме производство срещу петролни компании. Трудно се снабдяваме с необходимите доказателства, но вече получихме нужните данни и сега ги анализираме. Ако няма нещо, което да ни забави, а аз не виждам такова, се очаква да се произнесем в най-скоро време.

 

Използвам случая да кажа, че такива производства по принцип вървят бавно. Няма как за "пет минути“ да предявиш обвинения и да осъдиш фирмата за нарушения, ако не ѝ дадеш пълната възможност да обясни и да се защити. Това са задължителни етапи от тези производства. Ако ние не си свършим работата добре и не обосновем определението си, то ще падне пред съда и ще бъдем осъдени да платим съдебните разноски понякога от 10-14 хил. лв., каквито случаи сме имали.

 

Правите и проверка на медийния пазар – издателите и разпространителите на печатни издания. Евентуални злоупотреби там също засягат потребителите, защото става въпрос за влияние върху общественото мнение. Докъде стигнахте?

 

Секторен анализ на този пазар стартира есента на 2011 г. и обхваща проверка за вертикална свързаност между издатели и разпространители на вестници и списания. Поискали сме информация от 30-40 дружества и още сме в процес на събирането ѝ. Понякога се иска продължаване на срокове, фирмите искат и допълнителни разяснения. Когато съберем всичко, ще обобщим данните, ще видим има ли бариери за навлизане на нови играчи, има ли субекти с господстващо положение и най-вече дали се нарушава конкуренцията. Ако се установят такива, ще се стартират конкретни процедури срещу нарушителите.

 

В случая трябва да се проследят и придобивания, които не са минали през оценка от КЗК.

 

Доколко проверявате фирмите от този сектор или при други производства за участие на свързани лица или финансова зависимост от един кредитор, който в определен момент може да се окаже собственик на голяма част от участниците в съответния пазар? За Корпоративна банка например се знае, че е финансирала част от сделките на медийната група на Ирена Кръстева и други издания. Когато един кредитор стои зад много издания, това не създава ли предпоставки за някакъв вид монопол?

 

Не е в правомощията ни да проверяваме за подставени лица. Ако има нарушения на Наказателния кодекс, те биха представлявали интерес на следствието и прокуратурата. Ние проследяваме явния вид на собствеността на компаниите. Останалото за нас е без значение, защото ние нямаме такива правомощия.

 

Това не е ли пропуск на законодателството? Защото когато една банка държи финансовите лостове на много компании от един бранш, те са длъжни да се съобразяват с нейните политики.

 

В Закона за защита на конкуренцията не са предвидени подобни проверки и нямаме основание да ги извършваме.

 

А има ли страни, в които това е регламентирано?

 

На мен поне не ми е известно да има такива практики. Това са други форми на пазарно поведение, които няма как да са атакуеми по Закона за защита на конкуренцията. Ние не бихме могли да направим нещо повече от това, което законът ни позволява. Иначе ще се превърнем в репресивен орган, а целта е КЗК да е академичен, а не силов орган.

 

Кога все пак можем да чакаме резултати от проверката на медийния пазар?

 

Избягвам да се ангажирам със срокове, защото понякога има обективни причини, които биха могли да ни забавят. Уверявам ви, че правим всичко възможно да приключим колкото се може по-скоро с тази и другите проверки.

 

При установени нарушения и злоупотреба с господстващо положение на медийния пазар, ще наложите ли например принудителна продажба на издания или разпространителски фирми, както преди време при една сделка на ВАЦ поставихте подобно условие?

 

Да, ние сме правили препоръки за такива структурни мерки за затваряне или прехвърляне на определени бизнеси на други фирми за възстановяване на конкуренцията. Например в случая с ВАЦ постановихме продажбата на един от вестниците и те го направиха.

 

Кои са следващите пазари, които ще проверявате?

 

Тепърва ще правим още проверки, но естествено няма да споменавам къде, иначе не би имало смисъл да ги почваме. Когато търсим забранени споразумения, голяма част от успеха ни зависи от първите изненадващи инспекции на място. Доказателствата, които се изземат при тези проверки, често са решаващи за хода на производството.

 

Трябва обаче да кажа, че като цяло компаниите сътрудничат на комисията, няма откази за предоставяне на искани данни, а по-скоро бавене, за което ние налагаме санкции, както например на петролните компании.

 

Когато ви мотаят, има ли случаи, в които да се възползват от това време, за да манипулират по някакъв начин документите си и да прикрият забранени практики?

 

Когато са писмени доказателства, трудно може да стане, защото има правила за водене на финансовите документи. Но когато става въпрос за картелни споразумения , това не са документи, които шефовете на компаниите си държат върху бюрата, и те са трудно откриваеми.

 

Възможно е понякога фирмите да злоупотребяват с документите или поне да ги променят в законово по-угоден вид.

 

Браншовите съюзи ли са развъдникът на картелни споразумения?

 

Доста време трябваше ,за да се проумее, че са недопустими събирания и коментари с колко трябва да се повишават цените на стоките, не трябва да разменят информация за договори с доставчици и т.н. След наложените глоби спряха тези практики. Ние от своя страна издадохме доста насоки как фирмите да избягват подобно антиконкурентно поведение, а общините да разкриват картелни споразумение при обществените поръчки. Всеки може да намери насоките на интернет страницата на КЗК.

 

Във финансово изражение какъв е ефектът от наложените глоби на фирми нарушителки на конкуренцията?

 

За миналата година са наложени санкции за 6.5 млн. лв. срещу 4.856 млн. лв. през 2010 г. ВАС потвърждава повече от половината наши глоби, други са още в ход на обжалване. Реално изплатени за 2011 г. са 2.5 млн. лв., останалите са дадени за принудително изпълнение от Националната агенция по приходите или съдия-изпълнител. 

Още по темата
Още от Интервюта