Според зам.-главния прокурор Ася Петрова

Цената на гласовете за парламентарния вот достига 100 лева

"Данните сочат, че това е процес, който се използва от всички"

Прокурор Ася Петрова

Цената на гласовете в изборната търговия, която вече е в ход преди парламентарния вот на 12 май, достига 100 лева. Това сочат данните, с които засега разполага държавното обвинение, обявени от зам.-главният прокурор и ръководител на междуведомственото звено за противодействие на купуването на гласове Ася Петрова в петък пред БНТ.

 

"Бих искала да кажа, че по места вече изборната търговия е стартирала. И казвам това, защото вече в страната, в някои региони се водят разследвания точно във връзка с изборната
търговия с оглед на предстоящите избори. Цената е различна, тя стига и до 100 лева на глас. Така че в тази насока вече работим... Не мисля, че има нещо ново. По-скоро схемите са вече познатите ни схеми от предходните избори. Разбира се, безспорно възможността да използваме специални разузнавателни средства (СРС) ще повиши успеваемостта в нашата дейност по тези дела", коментира обвинителката.

 

Тя категорично отрече, че в прокуратурата нямат доверие на МВР и ДАНС и затова е взето решение исканията за използване на СРС да се правят само от обвинители. По думите на Петрова главният прокурор Сотир Цацаров е обявил това единствено заради разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс, които предвиждат именно прокурорът да е компетентен да прави това.

 

Коментарът ѝ става факт само ден, след като Цацаров призна, че през март 2010 г. като окръжен съдия на Пловдив е бил подведен от зам.-градския прокурор на София Роман Василев да подпише искане за СРС, аргументирано с лъжливи мотиви.

 

"Наблюдаващият прокурор е този, който може да отправи искане до съдията за използване на специални разузнавателни средства, а съдията разрешава в рамките на досъдебното производство. А извън досъдебното производство в Закона за СРС законодателят отново е посочил прокурора, окръжния прокурор като компетентен да отправи искането. Разбира се, във всички случаи е необходимо разрешение на съдия и това е гаранция за законосъобразното използване на специалните разузнавателни средства", добави Ася Петрова.

Тя отхвърли мнението, че досега борбата с изборната търговия е по-скоро неефективна, тъй като почти всички присъди за купуване на гласове са условни. Въпреки това според зам.-главния прокурор "постигнатите статистически резултати, да го наречем, не са лоши".

"58 са делата, които прокуратурата е внесла в съда, най-общо казано, за изборна търговия. 62 са осъдените лица през 2011 г. с влязла в сила присъда, като от тези 64 лица 2 са осъдени ефективно на лишаване от свобода. През 2012 година също има лица, които са осъдени. 38 лица са осъдени за изборна търговия. Така че тези резултати никак не са лоши. Негативни са нашите резултати в тази насока, че ние в разследванията досега сме стигнали до най-ниските нива в изборната търговия и в по-малко случаи до организаторите на изборната търговия. Само три са делата, по които са осъдени лица, организатори на изборна търговия", каза още обвинителката.

Попитана дали от досегашните разследвания на прокуратурата може да се направи заключение, че определени партии традиционно използват подобни схеми, Петрова заяви: "Данните сочат, че това е процес, който се използва от всички".

Споделяне
Още по темата
Още от Избори 2013

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?