Цената на конфликтите в Близкия изток

Тази седмица, докато основните световни лидери са в Ню Йорк за участие в работата на Общото събрание на ООН, пред очите ни текат безкрайни картини на градове, опустошени от войната в Близкия изток и Северна Африка, както и на масово преселение на хора, търсещи защитено място и възможности за оцеляване.

Над 20 милиона души от този район са напуснали домовете си, а към тях трябва да се прибавят и 10 милиона бежанци. Това е безпрецедентна катастрофа след края на Втората световна война. Трудно е да си направи сметка колко огромна е човешката цена на тези конфликти.

Икономическите последици също са значителни. Голяма част от производствения капитал в зоните на конфликт бе унищожена, загубите на лични богатства и приходи са огромни, а човешкият капитал се влошава заради липсата на работа и образование.

Когато тези конфликти приключат, от Международния валутен фонд (МВФ) и от международната общност ще бъде поискано да дадат своя принос във възстановяването на икономиките. Така че ние разгледахме по-подробно икономическите проблеми, които тези конфликти пораждат, както и възможностите, които предлагат на ръководителите, за да управляват възстановяването в периода след конфликтите.

Позволете ми да цитирам три важни заключения от изследване на служби на МВФ, което бе публикувано днес, 18 септември.

Първо, икономическата цена на конфликтите е значителна. Освен трагичната загуба на човешки животи и материалните разрушения, войната и вътрешните битки в страни като Ирак, Либия, Сирия и Йемен повишиха и без това вече високото равнище на бедността и безработицата; така тези страни станаха още по-уязвими, заличавайки постигнатия преди това напредък в развитието за цяло поколение. В Сирия, например, процентът на децата, които не ходят на училище, достигна 52 % през 2013 година, а продължителността на живота намаля от 76 на 56 години.

Конфликтите ускориха инфлацията, влошавайки състоянието на бюджета и финансите, доведоха до тежки рецесии и отслабиха институциите. В Сирия, например, след четири години на ожесточени сражения, брутният вътрешен продукт (БВП) е по-малко от половината от стойността му през 2010 година, преди конфликта. В същото време инфлацията е скочила с близо 300 % през май 2015-а (последния месец, за който имаме данни). В Йемен само през 2015 година БВП се е свил с 25 до 35 %. Тези цифри са главозамайващи. Конфликтите оставят дълбоки следи. Според наши изчисления, дори при годишен растеж, който е относително висок (4,5 %), на Сирия ще ѝ бъдат необходими над 20 години, за да възстанови обема на БВП от 2010 година.

Конфликтите излизат извън националните граници. Те имат сериозно отражение върху съседните страни като Йордания, Ливан, Тунис и Турция, както и в по-отдалечени райони. Тези страни са изправени пред трудности в различни степени при приемането на притока от бежанци, но и пред отслабване на доверието, сигурността и социалната сплотеност. Всички това оказва натиск върху качеството на институциите и способността им да правят необходимите икономически реформи.

Второ, подходящите мерки могат да ограничат непосредствените последици от един конфликт:

- да се запазят икономическите институции. Опитът показва, че по време на война е от основно значение гарантирането на приемствеността на административните институции - на бюджетните агенции и централната банка, защото се осигуряват жизнени услуги за населението. Те изплащат заплатите, предоставят здравните и още други услуги.

- да бъдат определени приоритетите на разходите. Конфликтите изострят бюджетното напрежение. Разходите по сигурността и отбраната нарастват, а в същото време приходите рязко намаляват. При тези условия е необходимо да се изгради йерархия на разходите, за да могат да продължат да се предоставят основни услуги, като подслон и да се защитят най-уязвимите.

- да се гарантира макроикономическата стабилност. Бюджетните и външните дисбаланси нарастват по време на конфликти и централните банки се стремят да играят по-голяма роля при финансирането на държавите и икономическата активност, както това стана в Йемен и Либия. Има вероятност при ускоряването на темпа на инфлация и произтичащия от това спад на валутните резерви да се наложи използването на нетрадиционни механизми и на административни мерки, за да се запази, в известна степен, макроикономическият контрол.
Трето, външните партньори, сред които е и МВФ, трябва всички заедно да помагат на страните да се справят с конфликтите и впоследствие да преодолеят последиците им. От първостепенно значение е да се намали човешкото страдания и да бъдат удовлетворени неотложните потребности на жертвите на конфликтите.

МВФ има голям принос в тези усилия като прогнозира например разходите за приемането на бежанците и средствата за сигурност в програмите ни за Ирак, Йордания и Тунис. Освен това Фондът представя консултантски услуги и стъпки за укрепване на възможностите на целия регион.

Ние се надяваме да издействаме допълнителна подкрепа от спонсори за страните, които приемат бежанци. На конференция в подкрепа на Сирия и региона, която се състоя в Лондон през февруари, донорите се ангажираха да финансират хуманитарните дейности и програми за развитие на стойност 5,9 милиарда долара и 5,5 милиарда долара съответно за 2016-а и за периода 2017-20 година. Дори всички тези обещания да бъдат изпълните, сумата няма да бъде достатъчна, имайки предвид мащаба на кризата. Между другото всички тези финансирания би трябвало да бъда под формата на дарения и заеми с облекчени условия на изплащане, за да се намали финансовото бреме на страните бенефициентки.

В по-дългосрочна перспектива приоритетът е да се увеличи правителствената помощ, за да бъдат възстановени инфраструктурите и институциите, а по-общо да се засили икономическата и социалната устойчивост на целия район.

В това отношения МВФ е готов също да предложи помощта си с арсенал от макроикономически механизми и опит, натрупан през многото години на работа в зони по света, които се възстановяват от конфликт.

Международната общност носи отговорността да помогне на страните от региона да се справят със ситуацията. Ние сме готови да изпълним ролята си.

*Кристин Лагард е управляващ директор на Международния валутен фонд.

По БТА.