Цената на стабилността на Ирак

Броени дни, след като американският президент Джордж Буш обяви края на военната операция срещу режима на Саддам Хюсеин, вниманието на деловите среди в САЩ започна още по-активно да се насочва към следващата фаза от операцията "Иракска свобода" - възстановяването на Ирак.

Съвсем доскоро по-голямата част от обсъжданията, свързани с Операцията "Иракска свобода" бяха съсредоточени около брутната цена, която САЩ и техните съюзници трябва да платят за възстановяването на Ирак. Малцина обаче бяха тези, които се наемаха да отчетат как евентуалните промени на политическите, икономическите или социалните фактори през следващите години биха рефлектирали върху усилията и респективно - върху средствата, необходими за възстановяването на Ирак. Подобна задача си поставиха представителите на бизнеса, администрацията и неправителствения сектор, които организираха във Вашингтон конференция под мотото "Цената на стабилността". На нея бяха разгледани различните сценарии за възстановяването на Ирак след войната. На вниманието на участниците във форума беше представена разработка, изготвена от организацията "Справедливост без граници" и Центъра за възстановяване и развитие. В документа се разглеждат пет евентуални сценария за бъдещето на Ирак до 2007 година вкл.

Най-оптимистичният от тях изглежда така:
В рамките на приблизително една година в Ирак се утвърждава стабилно правителство начело с иракчани. То възстановява и увеличава производството на нефт, успява да предотврати нови въоръжени конфликти на територията на страната; вътрешните и международните инвестиции се покачват, като успоредно с това се запазват и нивата на чуждестранните помощи за Багдад. При този сценарий необходимите външни средства за възстановяването на страната прогресивно ще намаляват - от 4,6 милиарда долара през тази година до 222 милиона през 2007 година или общо около 9 милиарда долара. При подобно оптимистично развитие на нещата САЩ предвиждат в края на изследвания пет годишен период отпусканите от тях средства да не надхвърлят повече от 44 на сто от общо необходимата сума за възстановяването на Ирак.

Най-лошият сценарий за развитието на нещата пък звучи така:
Ирак се срутва с главоломна скорост, правителството не може да осигури нормално функциониране на основни дейности, нито пък да защити производството на петрол, което е жизненоважно за икономиката; избухват въоръжени конфликти, а чуждите инвеститори се оттеглят от страната. При подобно развитие на нещата общата сума за възстановяването на Ирак през следващите пет години би достигнала близо 60 милиарда долара, като САЩ предвиждат почти 100 процента от тази тежест да падне върху гърба на Вашингтон.

Според наблюдателите е твърде малко вероятно един от тези два сценария да бъде реализиран. Далеч по-вероятно е, твърдят те, да станем свидетели на някой от другите три варианта, според които, в зависимост от конкретното развитие на обстановката в Ирак, сумата за възстановяването през следващите пет години ще се движи между 19 и 25 милиарда долара.

Разбира се, цялостното възстановяване на Ирак едва ли ще завърши за пет години. Всички обаче са единодушни, че тъкмо тези първи пет години ще бъдат от изключителна важност за бъдещето на страната. По-голямата част от средствата, предвидени за 2003 и 2004 година ще отидат за възобновяването на инфраструктурата. В дългосрочен план всичко останало, свързано с нормалното функциониране на иракската икономика, трябва да бъде направено от международните капитали и кредитните пазари. Авторите на доклада обаче са на мнение, че би било твърде недалновидно да се смята, че лошите варианти и опасността от криза са вече минало.

* Милен Минчев, Радио Свободна Европа
По проект на Фондация "Отворено общество"

<< назад | начало >>