Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Цената на свободата в Ирак

0 коментара

Тази седмица, когато отбелязваме първата годишнина от началото на операция Иракска свобода, е полезно са направим равносметка за какво беше битката. Неотдавна посетих Южна Корея, тъкмо когато корейското правителство дебатираше дали да изпрати войски в Ирак. В Сеул бях интервюиран от корейска журналистка, който естествено беше твърде млада, за да си спомня лично Корейската война. Тя ме запита: "Защо корейците трябва да изпращат младите си хора на другия край на света, за да бъдат убивани и ранявани в Ирак?"

Случи се така, че същия ден посетих мемориала на Корейската война, на който е изписано името на всеки американски войник, убит във войната. Там беше инкрустирано името и на мой близък приятел от университета, загинал в последния ден на войната. Аз казах на репортерката: "Това е честен въпрос. И би било честно американците да питат преди 50 години, "Защо е нужно млади американци да ходят до другия край на света, за да бъдат убивани и ранявани в Корея?""

Ние разговаряхме на горния етаж на голям хотел в Сеул. Аз помолих жената да погледне навън през прозореца - към светлините, колите, към енергията, която излъчва динамичната икономика на Южна Корея. Разказах ѝ за сателитна снимка на Корейския полуостров, правена през нощта, която държа на бюрото си в кабинета в Пентагона. Северната част от демилитаризираната зона е потънала в тъмнина - освен светлините около Пхенян - докато цялата южнокорейска територия грее в светлина, светлина и свобода.

Корейската свобода бе спечена на ужасна цена - десетки хиляди загинали, сред които над 33 000 американци. Заслужаваше ли си? Вие решавате. Точно както си е заслужаваше в Германия и Франция, и Италия, и в района на Пасифика през Втората световна война. Точно колкото си заслужава днес в Афганистан и Ирак.

Днес, в свят на тероризъм, оръжия за масово поразяване и държави, които водят такава политика, защитата на свободата означава, че ние трябва да се противопоставяме на заплахите преди да е станало твърде късно. В Ирак, за 12 години, 17 резолюции на Съвета за сигурност на ООН, светът даде на Саддам Хюсеин достатъчно възможности да избегне войната. Той имаше прости задължения: да се съобразява с ангажиментите, които е поел в края на войната в Персийския залив през 1991г.; да се разоръжи и да го докаже. Вместо разоръжаване - както направиха Казахстан, Южна Африка и Украйна, и което прави сега Либия - Саддам Хюсеин избра измамите и предизвикателството.

Нееднократно той отхвърляше тези резолюции и систематично мамеше инспекторите на ООН за своите оръжия и за совите намерения. Светът знаеше миналото му: той използва химическо оръжие срещу Иран, Израел, Саудитска Арабия и Бахрейн; неговите войски нееднократно обстрелваха американските и британските самолети, патрулиращи в забранената за полети зона.

Осъзнавайки заплахата, през септември 2002 г. президентът Буш отиде в ООН, която даде на Ирак още една "последна възможност" да се разоръжи и да докаже, че е направил това. Следващия месец президентът отиде в Конгреса, който гласува в подкрепа на употребата на сила, ако Ирак не изпълни задълженията си.

И, когато Саддам Хюсеин пропусна последната възможност, на него му бе даден последен шанс да избегне войната: 48 часа, за да напусне страната. Едва тогава, когато вяска мирна опция беше отхвърлена, президентът и нашите коалиционни партньори разпоредиха освобождаването на Ирак.

Американците не отиват лесно на война, нито пък печелят лесно свободата. Но когато свободата и самоуправлението пуснат корени в Ирак, и когато тази страна стане сила на доброто в Близкия Изток, правотата на тези усилия ще бъде оправдана, както е днес в Корея, Германия, Япония и Италия.

Продължаващото терористично насилие в Ирак ни показва, че пътят към самоуправление ще бъде предизвикателен. Но напредъкът е впечатляващ. Миналата седмица Иракският управляващ съвет единодушно подписа временната Конституция. Тя гарантира свобода на религията и словото; правото на събрания и организиране на политически партии; правото на вот; правото на частен, бърз и открит процес. Конституцията забранява дискриминацията на полов, национален или религиозен признак, както и произволните арести. Преди година на днешния ден, нито едно от тези неща не беше възможно за иракския народ.

Днес, когато мислим за десетките хиляди войници в Ирак - и в Афганистан и на всякъде по света да се борят срещу глобалния тероризъм - трябва да кажем на всички тях: "Вие се присъединявате към поколения американци, които са воювали в битката за свобода. Благодарим ви."

*Доналд Ръмсфелд е министър на отбраната на САЩ

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.