Цената на свободата в Ирак

Тази седмица, когато отбелязваме първата годишнина от началото на операция Иракска свобода, е полезно са направим равносметка за какво беше битката. Неотдавна посетих Южна Корея, тъкмо когато корейското правителство дебатираше дали да изпрати войски в Ирак. В Сеул бях интервюиран от корейска журналистка, който естествено беше твърде млада, за да си спомня лично Корейската война. Тя ме запита: "Защо корейците трябва да изпращат младите си хора на другия край на света, за да бъдат убивани и ранявани в Ирак?"

Случи се така, че същия ден посетих мемориала на Корейската война, на който е изписано името на всеки американски войник, убит във войната. Там беше инкрустирано името и на мой близък приятел от университета, загинал в последния ден на войната. Аз казах на репортерката: "Това е честен въпрос. И би било честно американците да питат преди 50 години, "Защо е нужно млади американци да ходят до другия край на света, за да бъдат убивани и ранявани в Корея?""

Ние разговаряхме на горния етаж на голям хотел в Сеул. Аз помолих жената да погледне навън през прозореца - към светлините, колите, към енергията, която излъчва динамичната икономика на Южна Корея. Разказах ѝ за сателитна снимка на Корейския полуостров, правена през нощта, която държа на бюрото си в кабинета в Пентагона. Северната част от демилитаризираната зона е потънала в тъмнина - освен светлините около Пхенян - докато цялата южнокорейска територия грее в светлина, светлина и свобода.

Корейската свобода бе спечена на ужасна цена - десетки хиляди загинали, сред които над 33 000 американци. Заслужаваше ли си? Вие решавате. Точно както си е заслужаваше в Германия и Франция, и Италия, и в района на Пасифика през Втората световна война. Точно колкото си заслужава днес в Афганистан и Ирак.

Днес, в свят на тероризъм, оръжия за масово поразяване и държави, които водят такава политика, защитата на свободата означава, че ние трябва да се противопоставяме на заплахите преди да е станало твърде късно. В Ирак, за 12 години, 17 резолюции на Съвета за сигурност на ООН, светът даде на Саддам Хюсеин достатъчно възможности да избегне войната. Той имаше прости задължения: да се съобразява с ангажиментите, които е поел в края на войната в Персийския залив през 1991г.; да се разоръжи и да го докаже. Вместо разоръжаване - както направиха Казахстан, Южна Африка и Украйна, и което прави сега Либия - Саддам Хюсеин избра измамите и предизвикателството.

Нееднократно той отхвърляше тези резолюции и систематично мамеше инспекторите на ООН за своите оръжия и за совите намерения. Светът знаеше миналото му: той използва химическо оръжие срещу Иран, Израел, Саудитска Арабия и Бахрейн; неговите войски нееднократно обстрелваха американските и британските самолети, патрулиращи в забранената за полети зона.

Осъзнавайки заплахата, през септември 2002 г. президентът Буш отиде в ООН, която даде на Ирак още една "последна възможност" да се разоръжи и да докаже, че е направил това. Следващия месец президентът отиде в Конгреса, който гласува в подкрепа на употребата на сила, ако Ирак не изпълни задълженията си.

И, когато Саддам Хюсеин пропусна последната възможност, на него му бе даден последен шанс да избегне войната: 48 часа, за да напусне страната. Едва тогава, когато вяска мирна опция беше отхвърлена, президентът и нашите коалиционни партньори разпоредиха освобождаването на Ирак.

Американците не отиват лесно на война, нито пък печелят лесно свободата. Но когато свободата и самоуправлението пуснат корени в Ирак, и когато тази страна стане сила на доброто в Близкия Изток, правотата на тези усилия ще бъде оправдана, както е днес в Корея, Германия, Япония и Италия.

Продължаващото терористично насилие в Ирак ни показва, че пътят към самоуправление ще бъде предизвикателен. Но напредъкът е впечатляващ. Миналата седмица Иракският управляващ съвет единодушно подписа временната Конституция. Тя гарантира свобода на религията и словото; правото на събрания и организиране на политически партии; правото на вот; правото на частен, бърз и открит процес. Конституцията забранява дискриминацията на полов, национален или религиозен признак, както и произволните арести. Преди година на днешния ден, нито едно от тези неща не беше възможно за иракския народ.

Днес, когато мислим за десетките хиляди войници в Ирак - и в Афганистан и на всякъде по света да се борят срещу глобалния тероризъм - трябва да кажем на всички тях: "Вие се присъединявате към поколения американци, които са воювали в битката за свобода. Благодарим ви."

*Доналд Ръмсфелд е министър на отбраната на САЩ

Още от Свят