Цената на тока за бита частично ще се освободи от юли

Планира се десетгодишна държавна помощ за електроцентралите; ТЕЦ-овете затварят през 2025 г.

Петкова участва в конференция за бъдещето на въглищните централи, сн. БГНЕС

"Работи са за това от 1 юли 2020 г. част от регулираната цена на електроенергията за бита и малките предприятия да се формира на пазарен принцип", съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова пред журналисти в сряда.

Частичното освобождаване на цената на тока за домакинствата е изискване на Европейската комисия, която в противен случай няма да одобри исканата от България финансова подкрепа за производители на електроенергия в периода до 2030 г. От думите на шефа на държавния "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО) Ангелин Цачев стана ясно, че Брюксел настоява най-късно до 2025 г. пазарът на електроенергия да излезе извън държавата и цените да се формират изцяло по търговски сделки.

Не е ясен ефектът от реформата

Петкова не се ангажира какъв ще е делът на пазарната цена в регулираната, което е от важно значение за ефекта на тази реформа върху повишаването на тарифите.

Винаги досега Комисията за енергийно и водно регулиране е определяла за бита по-ниски от реалните цени на тока. Вкарването на пазарна компонента в тарифите за домакинствата, вероятно съпроводено с принудително извеждане на свободния пазар на малките фирми, ще доведе по поскъпване на тока с повече от сегашните около 2 процента годишно. С колко обаче, ще зависи от това какъв процент от цената за домакинствата ще идва от пазара.

"Преди стъпките за пълна либерализация на електоренергията пазар ще се предвидят мерки за защита на уязвимите потребите и никой няма да тръгне към тази механизъм без адекватна защита, съгласувана с ЕК", увери Петкова.

За повишаване на енергийните помощи за хората в нужда и разширяване на обхвата на държавната подкрепа за тях се говори от години, но така и не е направено все още нищо реално. Петкова обаче каза, че се работи по въпроса със социалното министерство.

Петкова: Конкуренцията значи по-ниски цени

"Пълната либерализация не е еднократен кат, ще продължи няколко години, но ще трябва да се даде ясна визия. Нормалният срок е от 3 до пет години и трябва да стане внимателно, обмислено и плавно, и всички рискове да се елиминират", допълни енергийният министър.

"Хората да са спокойни, че пълната либерализация означава по-голяма възможност за избор, конкуренция и по-ниски цени и по-добри условия. Да не обясняваме на хората как ще последва нещо драматично", призова още тя и припомни, че България е единствената страна в ЕС, където все още държавата определя цените на тока за населението.

Преди това Петкова участва в конференция на Института за енергиен мениджмънт за предстоящото въвеждане на механизми за капацитет, по които електроцентралите да могат да получават държавни помощи, за да не фалират.

Енергийният министър не се ангажира с конкретни коментари и за ефекта върху цената на електроенергията от планираното от държавата въвеждане на механизъм за капацитети, според който до 2030 г. електроцентрали да могат да получават държавна помощ, за да не фалират или пък да вдигат прекалено много тарифите си.

В Брюксел вече е представен предварителен анализ за надеждността на българския и регионалния енергиен пазар. Окончателният анализ все още се изработва от ЕСО и наетия от БЕХ консултант "Фронтиер Економикс", макар че по договор документът рябваше да е готов до края на октомври.

 

Свидният на Доган и Ковачки студен резерв остава

 

Теменужка Петкова разясни, че в анализа са разгледани вариантите за подпомагане на пазарен и стратегически резерв на мощности. При първия механизъм държавата ще обявява търг за капацитет, в който български и европейски енергийни мощности ще могат да кандидатстват за плащания, които да покриват условно постоянните им разходи като заплати, поддръжка и ремонти. Разходете за гориво и за въглеродни емисии ще им формират цените, с които ще играят на свободния пазар.

 

Не може да се каже какви ще са разходите за годишната държавна помощ, които ще получават производителите на ток, спечелили капацитет, каза Петкова. По думите ѝ това ще се види от подадените оферти от кандидатите. Процедурата ще е публична, ще се обявява в рамките на Европейския съюз и победителите ще се избират на база най-ниска цена.

 

Ако пък получилите държавна помощ постигнат по-висока цена на пазара от направените от тях променливи разходи, ще връщат тези приходи в механизма за капацитет и това ще е ясно регламентирана дейност, обясни още Петкова. Това ще е процес, който ще се контролира от енергийния регулатор, уточни тя.

 

"Най-добрият вариант е на пазара да се предлага този капацитет, за да има ликвидност на пазара, да има конкуренция и да няма дефицит, който води до по-високите цени", коментира още енергийният министър.

 

Думите ѝ обаче оставиха впечатление, че освен този механизъм, ще продължи и сегашният модел за плащане за студен резерв, който в последните две години е поделен между ТЕЦ "Варна" на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган и въглищните централи на бизнесмена Христо Ковачки. Петкова обясни още, че големите индустриални потребители на електроенергия също ще бъдат допускани до участие в механизма за капацитет и ще могат да получават пари за ограничаване на консумацията си при поискване от страна на ЕСО. В момента "Стомана", Перник, и държавните мини "Марица Изток" правят това. Предвижда се до плащания за ограничаване на консумацията да се включат и по-малки предприятия, но преди това трябва да се решат мрежови проблеми, за да може ЕСО д0а вижда в реално време дали те са спрели консумацията си, за да не стават злоупотреби.

 

Дупка за 843 млн. лв. в приходите на централите

 

Петкова коментира още, че като част от пълното освобождаването на пазара на ток и въвеждането на държавните помощи за електроцентралите, ЕК иска да се реши и въпросът с дългосрочните договори за изкупуване на електроенергията от двете т.нар. американски централи "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица Изток 3". Правителството обяви, че смята да ги разтрогне, но все още нищо не е предприето в тази посока.

 

Членът на управата на Института по енергиен мениджмънт Иванка Диловска коментира, че в ЕС има механизми за капацитет, които включват и одобряване на дългосрочни договори за изкупуване на електроенергията. Тя представи анализ на института, според който за 2019 г. на българските електроцентрали не достигат 843 млн. лв., за да могат те да работят нормално. Само АЕЦ "Козлодуй" и водните централи на НЕК си осигуряват адекватни приходи от пазара, а възобновяемите енергийни източници и двете американски централи имат осигурени извънпазарни приходи именно по силата на дългосрочните си договори за задължително изкупуване на тока им. Ако обаче бъдат развалени договори с "Ей И Ес" и "КонтурГлобал", те също ще влязат в червената зона съответно с 225 млн. лв. и 159 млн. лв., сочат разчетите на ЕМИ.

 

Петкова обаче посочи, че не би казала, че това е сумата за необходимите годишни разходи за плащания по механизма за капацитет.

 

Според Диловска възможно решение за проблемите на българския енергиен пазар е вариантът на хибридния модел, при който се комбинират конкурентният пазарен принцип и дългосрочни договори за изкупуване на тока, но само от нови или модернизирани електроцентрали, спазващи изискванията за опазване на околната среда.

 

Старите въглищни централи аут от 2025 г.

 

Изпълнителният директор на ЕСО Ангелин Цачев също посочи, че държавата към момента е ориентирана към прилагането на общопазарен механизъм за капацитет, като участниците в него бъдат избрани по предварително определени процедури с изисквания към кандидатите.

 

"В момента се доизпипват щрихите" в анализа за адекватността на българския енергиен пазар, подготвян заедно с консултанта, но според досегашните проучвания още през 2020-2021 г. системата ни ще има проблем с надеждността си, каза Цачев.

 

Той уточни още, че се предвижда в подготвяния механизъм за разпределяне на капацитет от 1 юли 2025 г. да не се допускат за участие въглищни електроцентрали, които не отговарят на европейските екоизисквания.

 

Така той реално опроверга енергийния министър Теменужка Петкова, която и този път не пропусна да заяви, как страната ни щяла да се бори да използва лигнитните си въглища, от които запасите били за 60 години.

 

Лидерът на КНСБ Пламен Димитров поиска от енергийното министерство да работи за решаване на социалните проблеми, които ще породи затварянето на въглищните електроцентрали, а Петкова му отвърна, че това е тема на отделен сериозен разговор.

Още по темата
Още от Бизнес