Цената на тока за бита става по-пазарна от юли 2021 г.

Под натиска на Европейската комисия България прави стъпка и към либерализацията на цените на тока за бита от юли 2021 г., след като от октомври 2020 г. ще извади на свободния пазар всички фирми, независимо от обема на потреблението им. На заседание на парламентарната енергийна комисия във вторник бяха одобрени внесени между първо и второ четене нови поправки в Закона за енергетиката, които предвиждат да се сложи край на регулирането на цените на електроенергията на пазара на едро.

В момента Комисията за енергийно и водно регулиране всяка година определя квоти на производители на електроенергия, които те са длъжни да продават за домакинствата на фиксирана от регулатора цена. За ценовия период от 1 юли 2020 г. до 30 юни 2021 г. се предвижда АЕЦ "Козлодуй" и двете т.нар. американски електроцентрали да продават ток за бита. Ядрената централа от години е предпочитан доставчик на пазара за бита, заради изключително ниските ѝ цени, които позволяват задържане на поскъпването на тока. В същото време обаче в последната година със заповед на енергийния министър Теменужка Петкова към регулирания пазар бе добавена държавната ТЕЦ "Марица Изток 2", за да може да си продава скъпата за борсата енергия на домакинствата. За разликата между пазарната и регулираната цена държавната въглищна централа бе компенсирана от Фонда за сигурност на електроенергийната система.

Брюксел обаче поставя условие да се заложат законови срокове за дълго отлаганата либерализация на електроенергийния пазар, за да одобри механизъм за субсидиране на държавната ТЕЦ чрез механизъм за разпределяне на капацитети за производство на ток.

Затова и в сегашните поправки в Закона за енерегетиката се записва, че от 1 юли 2021 г. КЕВР вече няма да определя квоти за производители на ток за домакинствата, обясни Валентин Николов по време на заседанието.

Енергийният министър Теменужка Петкова отбеляза, че ЕК иска ясна визия кога ще бъде напълно либерализиран пазарът на едро. По думите ѝ Брюксел счита за непазарно определянето на квоти за производство на ток за домакинствата и служебното одобряване на цената на тази електроенергия. Искането на Еврокомисията било да има търгове на обществения доставчик НЕК за закупуване на количества за регулирания пазар и всички производители да участват с цени и обеми, стана ясно от казаното от Петкова.

Валентин Николов коментира пред Mediapool, че механизмът за закупуване на електроенергията за домакинствата предстои да се обмисли. Единият от вариантите е НЕК да купува от пазара – дали чрез специални търгове или от борсата за ток, и да продава на крайните снабдители по определена от КЕВР цена. Другият е направо крайните снабдители да бъдат принудени да купуват от борсата количества за бита и отново да я продават по фиксирана от регулатора цена. Тя ще се определя както досегашната прогнозна годишна пазарна цена с девиация от плюс 10 процента и евентуални корекции в следващия ценови период, каза Николов.

Остана впечатлението обаче, че тази поправка се прави по-скоро формално, за да одобри Европейската комисия механизма за капацитети, според който догодина трябва да се проведат търгове сред производителите на ток за техните мощности и според оферираните цени да се реши кои от тях да получават субсидии.

Усещането за формализъм се засилва от факта, че следващата пролет ще има парламентарни избори и не е ясен напълно форматът на управление и политиките, които ще се прожвеждат в областта на енергетиката.

Таско Ерменков от БСП попита "какво правим с американските централи и ТЕЦ "Марица Изток 2". "Как тези търгове ще се отразят върху цената за регулирания пазар?", зачуди се той, но поправката бе одобрена въпреки заявеното от него въздържание на представителите на социалистическата партия при гласуването в комисията.

В движение бяха направени и някои поправки на текстовете относно извеждането на стопанските потребители на свободния пазар от 1 октомври 2020 г. По предложение на самия Николов бе променен срокът за уведомяване на всеки от тези клиенти, че трябва да си изберат търговец на ток от свободния пазар. Това ще трябва да стане в 30-дневен срок от влизането в сила на поправките, а не в 15-дневен, както бе прието на първо четене в зала. Аргументът е, че така уведомяването ще може да стане с месечните фактури на фирмите и няма да са нужни допълнителни писма и бумащини.

Вносителите също така се отказаха от намерението си фирмите, които не са си избрали търговец, автоматично да отиват на доставчик от последна инстанция, каквито са сегашните снабдители ЧЕЗ, ЕВН, "Енерго-Про" и НЕК. Цените им като такива доставчици са доста по-високи от тези на регулирания пазар и дори на борсата за ток и за това бе решено онези фирми, които не са сключили договор с нов доставчик до 10 септември 2020 г., да могат да останат при сегашния си снабдител, но най-късно до края на юни 2021 г.

Търговците на ток обаче коментираха, че това не решава проблема с неинформираността на малките фирмени обекти, а само го отлага.

Николов обаче защити отсрочката с обяснението: "Селският бръснар, ако не разбере, че има либерализация и не е направил нищо и трябва да се направи вид томбола за разпределяне на неизбралите търговец, няма да знае кой му е новият доставчик. А търговецът няма да знае как да се свърже с бръснаря и той ще отиде да си плати сметката в пощата. Там ще му кажат, че няма сметка и докато се чуди къде да плати, може да остане без ток. Затова решихме да изучим чуждия опит и разпределяне на териториален принцип при краен снабдител".

Според представителя на ГЕРБ до юли догодина вече всички засегнати трябва да са наясно, че трябва да изберат търговец. След предупреждението от сегашните крайни снабдители, енергийното министерство щяло да проведе информационна кампания, а и самите търговци имат интерес да си търсят нови клиенти. "Ще получите списъци с клиентите, които ще излязат на свободния пазар, и можете да им предлагате каквито си искате оферти, защото все още няма платформа за сравняване на цените", каза Николов.

Именно тази платформа предизвика сериозна полемика по време на заседанието на комисията. Още преди него от Асоциацията за свободен енергиен пазар (АСЕП) се възпротивиха на изискването търговците на ток да са длъжни да обявяват актуалните си цени онлайн, за да може потенциалните клиенти да избират най-изгодните им тарифи.

Идеята е до 1 януари 2021 г. КЕВР да създаде тази уеб платформа, на която всеки клиент да може да въведе профила си и да му излизат сравнителните цени на търговците. Ако фирма не предоставя тарифите си ежемесечно в КЕВР, ще търпи сериозни санкции, а при серия от нарушения ще може да се отнема и лицензът ѝ.

"Свободният пазар се базира на почасови цени на електроенергията, а не на количествени измерения за потреблението на даден клиент. Цените се определят индивидуално, в зависимост от конкретния товаров профил на клиентите. Изискването на ценови оферти от търговците единствено на база количествени критерии, като годишно потребление, е неприложимо и би изкривило пазарната информация, публикувана на тази платформа", обявиха от АСЕП.

Николов обаче ги контрира, че става въпрос за малки обекти, на които никой не им мери потреблението почасово, а им се предлагат годишни цени. Идеята на изискването за месечни данни за цените е да се улеснят фирмите и да не може да им се предлагат по-ниски оферти, а договори на по-високи цени.

АСЕП продължиха да обясняват, че офертите на търговците не са обвързващи и могат да се използват спекулативно. Освен това имало търговци, които нямат интерес към клиенти с потребление под 100 хил. киловатчаса годишно и защо трябвало да бъдат принуждавани да дават данни за офертите си. Колеги може недобросъвестно да предлагат по-ниски цени, а после да впишат други условия, отбелязаха техни представител по време на заседанието.

Депутатите обаче дадоха пример, че такива сравнителни платформи има в страните в Западна Европа и дори в Северна Македония. Освен това отбелязаха, че изискването за платформата е по европейска директива, така че тя бе приета.

Пламен Младеновски от КЕВР уточни, че платформата ще са длъжни да участват само търговци с интерес към клиенти с под 100 хил. кВтч. Според него в момента търговци се възползват от това, че повечето клиенти дори не знаят, че има други търговци извън тези на трите ЕРП-та и не могат да направят сравнение за цените.

Спор предизвика и размерът на санкцията, която да се налага на търговците, които не са подали данни за офертите си за сравнение. Първоначалното предложение бе да е от 5 хиляди до 50 хил. лв. След вариации да е от 5 до 10 хил. и от 5 до 25 хиляди, както и претенция на търговците, че не е редно за еднотипно нарушение да се налага глоба според преценката на КЕВР, накрая бе прието първото предложение. Така санкцията ще е от 5 до 50 хиляди лева, а следващото нарушение ще се наказва с троен размер на наложената предходна санкция.