Цената за поста генерален секретар може да е по-малко прозападна ООН

Централата на ООН в Ню Йорк напоследък е изпълнена със слухове за бъдещото ръководство на организацията. Състезанието за смяната на Бан Ки-Мун като генерален секретар следващата година навлиза в своята финална права, но изглежда, че ще има някои сериозни неочаквани обрати, преди то да приключи.

Междувременно, големи сили, включително Китай и Русия по всичко изглежда се стремят да си осигурят висши постове в екипа на следващия генерален секретар. Това може да направи ООН значително по-малко западна институция, отколкото тя е била от края на Студената война насам.

Какво се случва? Засега е трудно да се разграничат появяващите се слухове от твърдите факти. Голяма част от нещата, които се говорят, че ще последват, могат да се окажат спекулативни безсмислици. Това, което е сигурно, е, че Съветът за сигурност проведе четвъртото си предварително гласуване на кандидатите, борещи се за поста. Бившият португалски премиер Антонио Гутиереш води убедително сред деветимата си съперници, както и в трите предишни гласувания.

Гутиереш се радва на широка дипломатическа подкрепа. Но това не е достатъчно. Смята се, че Русия не би подкрепила бивш държавен ръководител от НАТО начело на ООН, и съответно може да използва правото си на вето, за да го блокира. Москва засега не дава публичност на своите намерения. И сега Гутиереш се изправя срещу вероятността за сериозен, дори и към момента непотвърден, съперник в последната минута: българката Кристалина Георгиева, вицепрезидент на Европейската комисия, чийто ресор в миналото беше хуманитарната помощ и развитието. До преди 2016 г. Георгиева бе представяна като "генерален секретар на изчакване". Но след тежка вътрешнополитическа битка България предпочете да номинира друга сънародничка – генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, като официален кандидат на страната през февруари.

Първоначално фаворит, Бокова засега е затънала в средата на класацията на номинираните. Смята се, че Великобритания и САЩ са притеснени, че тя е прекалено близка с Русия. Това накара някои наблюдатели да се чудят дали Георгиева може да се върне в състезанието, но шансовете за това изглеждаше, че намаляват през лятото. Твърдеше се, че тя е прекалено заета с работата по Брекзит в Брюксел, където се занимава с бюджетните въпроси, за да обмисля преместване в Ню Йорк.

Но през последните дни има нова вълна слухове, че Георгиева може да влезе в състезанието тази седмица, със или без официална българска подкрепа. Твърди се, че германският канцлер Ангела Меркел я е подкрепила твърдо, като е представила нейния случай на руския президент Владимир Путин на срещата на Г20 в Китай този месец.

Всичко това е доста вълнуващо, особено ако се вълнувате от политиката в ООН. Струва си да се повтори, че всичко това могат да се окажат отчасти или изцяло поредните небивалици. Но ако е вярно, състезание между Гутиереш и Георгиева би било мечтаната битка за много представители на ООН и анализатори. И двамата имат профил на хора, занимавали се с хуманитарни въпроси на най-високо равнище – Гутиереш като върховен комисар на ООН за бежанците от 2005 г. до 2015 г., а Георгиева като комисар по хуманитарната помощ на ЕС от 2010 до 2014 г. И двамата са високо оценени за тяхното представяне.

Докато Бан Ки-Мун е добронамерен дипломат, който истински се вълнува от тежкото положение на бежанците и жертвите на войни, Гутиереш и Георгиева споделят много по-практично какво означава да се осигури помощ за страдащите. Освен това и двамата са честни за напрежението, което кризите от Сирия до Централно-африканската република упражняват върху ООН и по-широката система за оказване на хуманитарна помощ. Който и от двамата да бъде избран за генерален секретар, той ще бъде истински лидер във време, когато ООН се нуждае от сериозно лидерство.

Състезанието за най-висшия пост в ООН става не само по-интригуващо във финалните си етапи. То става и все по-странно. Прекалено рано е за отегчените служители на ООН да отварят шампанското. И Гутиереш, и Георгиева могат да се препънат точно преди финала особено ако Москва или Пекин се притеснят, че те ще прокарат прозападна линия по случаи като Сирия. Руските власти показаха известно раздразнение с новото изтикване напред на Георгиева през уикенда. Компромисен кандидат като сравнително предпазливия външен министър на Словакия Мирослав Лайчак, който стана втори на гласуването на 9 септември, може успешно да изпревари високопрофилните си съперници.

Интригуващо, има доказателства, че Китай и вероятно Русия търсят по-преки начини да оформят решенията в ООН, без значение как точно ще се казва генералният секретар. Много служители на ООН и дипломати твърдят, че Китай предлага свой сънародник за зам.- генерален секретар по мироопазващите операции – много влиятелна позиция, която французите държат от 20 години. Китайски дипломати напоследък дават сигнали за силното си желание мисиите на ООН да поставят по-слаб акцент върху въпроси като правата на човека. Назначение от Пекин може да постави сериозни ограничения пред усилията на сините каски.

Има и по-слабо обоснован слух, че Русия иска да сложи свой човек начело на департамента на ООН по политическите въпроси, който наблюдава екипите за медиация, работещи по случаи като Сирия, Либия и Йемен. Досега американци и британци обичайно заемаха този пост и ако Москва наистина поиска позицията и я получи, това ще представлява сериозно разклащане на силовите структури на ООН.

И отново – добре е да сме малко скептични около всички тези истории. По принцип ООН е подвластна на бюрократичната инерция и е много вероятно следващият генерален секретар да избере сравнително стандартен екип от съветници, представляващи западните интереси. Но е възможно Гутиереш или Георгиева да разберат, че единственият начин да си осигурят поста е, като обещаят назначения на висши позиции на представители на Пекин или Москва.

Така ще се стигне до странната ситуация, в която хуманитарни активисти да поемат ООН, но да трябва да разчитат на служители близки до Русия и Китай, за да управляват дипломатическите и военните интервенции на организацията. Или казано по-меко, вероятността за търкания в централата на ООН ще бъде голяма.

Състезанието за най-висшия пост в ООН става не само по-интригуващо във финалните си етапи. То става и все по-странно.