У ветераните в търговията с пшеница днешното оживление на пазара предизвиква мощно усещане за "дежа вю", пише британският "Файненшъл таймс". Вестникът припомня как през 1972 година тогавашният Съветски съюз преживява невиждана суша, поради което в страната възниква остър дефицит на пшеница. Москва се хвърля на световните пазари, за да ликвидира дефицита, и изкупува почти всичките налични излишъци в САЩ. Тъй като в продължение на няколко седмици Вашингтон не знае нищо за покупателския бум на своя противник в "студената война", изкупуването, получило по-късно названието "големият зърнен грабеж", провокира рязък скок в цените на храните в целия свят.
Минага четири десетилетия и ситуацията изглежда до болка позната, пише "Файненшъл таймс".
Най-силната за цялата история на метеорологичните наблюдения суша (а такива наблюдения се водят повече от сто години) изгори пшеничните полета в Русия, Украйна и Казахстан. Перспективите на зърнопроизводството в тази страни през годината изглеждат доста мрачни.
За разлика от времето на "големият зърнен грабеж" днес тези страни са големи износители, продължава "Файненшъл таймс". Но слабата реколта нанася удар на предлагането на пшеница на пазара. А това води до същите последици, до които доведе масовото изкупуване на пшеница в онзи период – до повишаване на цените.
В понеделник цената на пшеницата в Европа се повиши до рекордно за последните две години равнище, като надвиши 200 евро за тон. Заради сушата от края на юни досега цената се е повишила с 50 на сто. В понеделник в Париж цената на хлебната пшеницата с доставка през ноември стигна 211 евро за тон, като за ден се повиши с 8 %.
"На пазара няма продавачи, днес всички купуват", казва брокер, цитиран от вестника.
Европейските цени на пшеницата бяха по-високи само по време на продоволствената криза през 2007-2008 г., когато за кратко базовата цена достигна абсолютния рекорд от 300 евро за тон.
На стоковата борса в Чикаго септемврийските цени на пшеницата достигнаха 22-месечен максимум. През юли цената се е повишила с 42 процента, което е най-голямото месечно повишение на чикагската борса от 1959 година насам.
Търговци, анализатори и ръководители на хранителни компании се опасяват, че цените ще се повишат още, тъй като прогнозите за реколтата в Русия продължават да се понижават заради продължаващото неблагоприятно време. Според последните прогнози в страната ще бъдат прибрани 45-50 милиона тона. Това ще е най-слабата реколта от 5 години насам. Освен това добитото ще е под обема на годишното потребление, което възлиза на около 47 милиона тона.
Анализаторите очакват по-малка реколта и в Украй на и Казахстан, които през миналата година произведоха съответно 20.9 и 17 милиона тона пшеница.
Освен това производството на пшеница в Канада, която е един от най-големите световни износители, също вероятно рязко ще намалее. Причината е в силните дъждове по време на сеитбата, които накараха фермерите да оставят значителна част от земите си незасяти.
Канадският съвет по пшеницата миналата седмица понижи прогнозата си реколтата през 2010 и 2011 г. до 18.5 милиона тона. Това е с 36 % по-малко в сравнение са отгледаните миналия сезон 28.8 милиона тона.
Понижаването на световното производство на пшеница напомня глобалната криза с храните през 2007-2008 г., когато цените на селскостопанската продукция от царевицата до ориза се повишиха до рекордни нива, а в различни страни от Хаити до Бангладеш избухнаха гладни бунтове. Заради кризата броят на хронически недояждащите си хора по света за първи път надхвърли 1 милиард души.
Все пак сравнението с днешната ситуация показва и съществени различия.
Общата макроикономическа ситуация задържа търсенето. Намаляло е, например, потреблението на продукция за храна в животновъдството.
От гледна точка на предлагането – след много добри реколти през последните две години пшеничните складове бяха препълнени.
Това съчетание на фактори според "Файненшъл таймс" означава, че цените едва ли ще се повишат до рекордните си нива от 2007 и 2008 година и няма да предизвикат паника като през 1972-1973 г..
И въпреки това днешният ръст в цените е повече от достатъчен, за да възроди старите страхове, заключава британското издание.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
10 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Казано е преди два века!
в чаша вода е следствие на грешния световен търговски ред - докато цените на основни енергоносители и храни се определят от борсови спекуланти нищо добро не ни чака.прочее за нашите фермери това е голям дюшеш, ако имат достатъчно акъл да го капитализират.а народа, както се казваше в стария филм - дгд
И кой според теб трябва да определя цените?
цените трябва да ги определят чиновници (по възможност - комунисти като него).Тогава ще настъпи световната правда и справедливост.
А бе някой хора още живеят със соца...
и чиновници могат да определеят цените, като в китай например, където по презумпция няма глад като в съседна капиталистическа индия.Има и френски модел, в който държавата се намесва на пазара като маркетмейкър и смекчава силно ценовите флуктуации във почти всички сфери на живота.Има естествено и дървени философи, за които разни измислени институти като банки и борси са световна даденост, а всяко различно мнение е комунизъм от сталински тип.
ТВ-шоуто Б.Б.+ Цвък-Цвък замества х;ляба
Това е винаги било правило и никой не е могъл да го промени. Пазара е борсата, но трябва да се прави разлика между стоковата борса и финансовата, където с разни инструменти и деривати често се достига пълно отделяне от реалността - от реалната цена.
Иначе разумно пишеш, но за спекилациите с деривати определено не си ме разбрал
деривативите идват точно от стоковите пазари и правят спекулациите с цените възможни, като по този начин изкривяват реалното търсене и предлагане.Пшеницата е взаимозаменяема култура с царевицата и докато не стане ясна каква ще е царевичната реколта данните за пшеничната са абсолютно иррелевантни към фючърсната цена.Когато някой участва в зърнеия пасар само като купувач на хляб от магазина е по-добре да не се обажда на слабо време.