Ценни археологически находки от 5000 години преди новата ера са открити при разкопки на крепостта "Калето" в троянското село Дебнево.
Проучванията там бяха възобновени миналата година след прекъсване от повече от 30 години.
Сред най-ранните разкрития на археолозите тази година са халколитна каменна брадва (V хил. пр. н.е.) и измазано с глина кръгло огнище от периода на късножелязната епоха (IV - III пр. н.е.). Открито е и полувкопано старобългарско жилище от епохата на Първото българско царство, съобщи БНР.
Късноантичната и средновековна крепост "Калето" в Дебнево се намира на 300 метра източно от центъра на селото, върху куполообразно възвишение на левия бряг на река Видима.
"Калето" се състои от две паралелно-концентрични крепостни стени, снабдени с правоъгълни кули, две порти за коли и една за пешеходци. В североизточната част на укрепената площ са разчистени основите на поне 17 отделни сгради , а в северозападната некропол от времето на царете Иван Александър (1331-1371 г.) и Иван Шишман (1371-1395 г.).
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
4 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Така е, разбира се! И да не се забравя, че авторът на християнското летоброене е не кой да е, а тракийският българин Дионисий Малкият (470-544) от Добруджа, гр. Кюстенджа, който тогава се наричаше гр. Томи, щото беше наречен в чест на тракийската царица Томира, която през 6 в. пр. Хр. разгроми персийския цар Кир Велики. :) Като най-учения мъж в Рим по онова време, Дионисий Малкият състави календара по поръчение на папа Йоан I. Преди това Дионисий Малкият принадлежеше на към т.н. \"Скитски монаси\" …
от Добруджа, които предложиха корекция на Халкедонския Символ на вярата - \"Един от Троицата е страдал тялом\" и, след продължителна борба с папата, успяха да го наложат на един Събори. Но, както е обичайно, на един от следващите събори бяха посмъртно анатемосани. :) Дионисий Малкият беше роднина на тракийския българин генерал Виталиан - главнокомандващ Римската армия в Мизия на българите-федерати. Генерал Виталиан беше роден в Мизия, тъй като е син на Патрициол, който беше успял да се скрие там при българите след убийството на баща му - тракийския българин и главнокомандващ Римската армия на Ориента генерал Аспар. Генерал Аспар беше всемогъщият римски партриций в Цариград, който, стига да беше поискал, можеше да стане римски император. Но не искаше, защото беше християнин-арианин и не искаше да влиза в конфликт с вече православния патриарх в Цариград. Поради тази причина, генерал Аспар издигаше свои протежета за императори, за да може после да им дърпа конците. Най-вероятно, цар Кубратовият син Аспарух носи името на живелия 2 века преди него могъщ римски патриций Аспар (Аспар-рух/рих/rex = княз/крал Аспар). Цар Кубрат също е бил римски патриций, преди (по поръчение на приятеля си - император Ираклий) да оглави въстанието и войната срещу българо-аварския клан, тюрките и персийските Сасаниди. Генерал Аспар направи император своя бивш слуга и оръженосец - тракийския селнин Лъв I Тракиец, който постави началото на т. н. \"Тракийска династия\" римски императори. Аспар непрекъснато упрекваше Лъв защо е направил това, а не онова, та накрая на Лъв му писна е каза обидена \"Аз ли съм императорът или ти\" и замисли как да се отърве от Аспар. Генерал Аспар обаче имаше лична гвардия от верни нему тракийски българи - гети/готи. В нея служеше като младеж и бъдещият крал Теодорих Велики на тракийските гети/остроготи и Римски консул. През 488 г. Теодорох Велики тръгна от столицата си Нове (Свищов) със 100 хил. гети/остроготи за Италия, за да я отвоюва от генерал Одоакър - наместник на мператора, но обявил се за крал. Теодорих Велики обаче уби Одоакър и сам се обяви за крал в Италия. За да се отърве от ген. Аспар, Лъв I Тракиец назначи за командващ на Преторианската гвардия тракийския българин от Мала Азия - Зенон и разпусна личната гвардия на Аспар. Зенон издебна един ден Аспар в банята със синовете му и ги уби, но синът на Аспар - Патрициол успя да избяга и да се скрие при българите в Мизия, където се роди и синът му генерал Виталиан. Зенон се ожени за дъщерята на Лъв I Тракиец и стана следващият император от \"Тракийската династия\". За да се отърве от станалите вече опасни тракийски гети/остроготи, Зенон изпрати Теодорих Велики в Италия срещу Одоакър и сключи договор с българите-федерати. После генерал Виталиан започна война със следващия император Анастасий. Българската войска обяви Виталиан за император и той на 3 пъти атакува Цариград по суша и по море. Но не успя, защото Анастасий винаги успяваше да излъже корумпираните генерали на Виталиан, които водеха преговорите с него. Зенон казваше, че \"императорът има право да лъже, когато е в интерес на Империята\". След Анастасий, император стана тракийският български селянин - син на Изток и Бегленица от село Бедряна, Кюстендилско - Юстин I, който като дете беше пристигнал с майка си и леля си в Цариград да търсят препитание - пеша по прашния път, с торбето на гърба. Стана прост войник, издигна се до победоносен генерал и римски патриций в Цариград. Юстин I стана император на 80 години (като Байдън), въпреки че от латинския владееше само войнишкия жаргон, а на елински се подписваше с шаблон. Юстин I взе под крилото си племенника си Управда, изучи го в Магнауррската школа, направи го командир на Преторианската си гвардия. Така Управда наследи император Юстин I като император Юстиниян I Велики - последният от най-великите реформатори на Римската империя. Той ненавиждаше и преследваше елините, а те го клеветеха, че \"говорел развален лтински, а елински - като варварин\", \"обличал се по хунска мода - с хунски гащи\" и проч. Тъй като генерал Виталиан със своята армия в Мизия продължаваше да бъде опасен претенден за Римския трон, Юстин и Юстиниан предложиха помирение. Поканиха Виталиан в столицата Цариград, приеха го с големи почески, обявиха го за Римски консул (нещо като министър-председател), след което го убиха. Въобще, дълга, сложна и славна е българската история. Сигурно е много трудна за изучаване и затова още я няма в учебниците на българските деца в България и Македония. Сега е моментът бат Бойко и Заев да я въведат за задължително изучаване като отделна преговорна глава за приемане в ЕС. :)
"Преди/след новата ера" е ефимизъм на "Преди'след Христа". И в двата случая се използва християнското летоброене, а не староеврейското, мюсюлманското (хиджра) или което и да е друго. Така че споко!
В днешните болгарски АКАдемични /хисториографски/ среди МУЗыката се поръчва от същите ОНия ейбипифека-агентур-ПРИЕТИ да следЬуват и да са учатЬ, с Предимство НЕКЪДЪРНИЦИ от последната третина на 20.век /впольне КОМУНДЕЛСКИ и сесере-ЯДливо-гЪзтрономически!/ за нашта "Отчизна". ТЕ говорат днеска пу пхиливизията, пхоризонта и проч. Чувам само тейните /лубянковски/ пут-сла/во-прав-леяния. Ма, ми не пука! Вопросът Е: "Кво решил съм язе тука - с чука?" Ш-шт, тихата.
В България по време на тоталитарния комунистически режим родната историография,изцяло доминирана от руско-болшевишкия псевдо-историзъм и войнствен атеизъм, задължително използваше термина "нова ера". "След Христа" (сл. Хр.) и "Преди Христа" (пр. Хр.)се явяват верните, традиционни, български понятия! Как мислите, и днес в българските академични среди кои поръчват музиката ? Риторичен въпрос...