Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Ценни археологически находки от 5000 г. преди новата ера са открити в крепостта "Калето"

4 коментара
сн. архив

Ценни археологически находки от 5000 години преди новата ера са открити при  разкопки на крепостта "Калето" в троянското село Дебнево.

Проучванията там бяха възобновени миналата година след прекъсване от повече от 30 години.

Сред най-ранните разкрития на археолозите тази година са халколитна каменна брадва (V хил. пр. н.е.) и измазано с глина кръгло огнище от периода на късножелязната епоха (IV - III пр. н.е.).  Открито е и полувкопано старобългарско жилище от епохата на Първото българско царство, съобщи БНР.

Късноантичната и средновековна крепост "Калето" в Дебнево се  намира на 300 метра източно от центъра на селото,  върху куполообразно възвишение на левия бряг на река Видима.

"Калето"  се състои от две паралелно-концентрични крепостни стени, снабдени с правоъгълни кули, две порти за коли и една за пешеходци. В североизточната част на укрепената площ са разчистени основите на поне 17 отделни  сгради , а в северозападната некропол от  времето на царете Иван Александър (1331-1371 г.) и Иван Шишман (1371-1395 г.).

Ключови думи

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

4 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Филка Русофилка
    #4
    Отговор на коментар #3

    Така е, разбира се! И да не се забравя, че авторът на християнското летоброене е не кой да е, а тракийският българин Дионисий Малкият (470-544) от Добруджа, гр. Кюстенджа, който тогава се наричаше гр. Томи, щото беше наречен в чест на тракийската царица Томира, която през 6 в. пр. Хр. разгроми персийския цар Кир Велики. :) Като най-учения мъж в Рим по онова време, Дионисий Малкият състави календара по поръчение на папа Йоан I. Преди това Дионисий Малкият принадлежеше на към т.н. \"Скитски монаси\"

  2. redoven.chitatel
    #3
    Отговор на коментар #1

    "Преди/след новата ера" е ефимизъм на "Преди'след Христа". И в двата случая се използва християнското летоброене, а не староеврейското, мюсюлманското (хиджра) или което и да е друго. Така че споко!

  3. Ощавен маркиз
    #2

    В днешните болгарски АКАдемични /хисториографски/ среди МУЗыката се поръчва от същите ОНия ейбипифека-агентур-ПРИЕТИ да следЬуват и да са учатЬ, с Предимство НЕКЪДЪРНИЦИ от последната третина на 20.век /впольне КОМУНДЕЛСКИ и сесере-ЯДливо-гЪзтрономически!/ за нашта "Отчизна". ТЕ говорат днеска пу пхиливизията, пхоризонта и проч. Чувам само тейните /лубянковски/ пут-сла/во-прав-леяния. Ма, ми не пука! Вопросът Е: "Кво решил съм язе тука - с чука?" Ш-шт, тихата.

  4. Практик от София
    #1

    В България по време на тоталитарния комунистически режим родната историография,изцяло доминирана от руско-болшевишкия псевдо-историзъм и войнствен атеизъм, задължително използваше термина "нова ера". "След Христа" (сл. Хр.) и "Преди Христа" (пр. Хр.)се явяват верните, традиционни, български понятия! Как мислите, и днес в българските академични среди кои поръчват музиката ? Риторичен въпрос...

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.