Ценностите на гражданите от бивша Югославия са несъвместими

Държавите от Западните Балкани вярват в различни ценности, сочи социологическо изследване на Пакта за стабилност, пише в. Политика.

Когато става дума за институциите в източноправославната Сърбия и в католическата Хърватия на първо място е църквата. За сърбите обаче втора по важност е армията, а за хърватите нещо съвсем различно - частната инициатива. За гражданите на Черна гора най-важната институция е тази на университета, а църквата е на второ място. В Република Македония най-важна е армията, а на второ място е университетът. В Косово класацията се повтаря като в Македония. В Босна и Херцеговина най-много вярват на армията, после на църквата, а най-малко на парламента.

Международните институции на Балканите също са подложени на социологическа проверка.

В Република Сръбска в Босна и Херцеговина Трибуналът в Хага има най-ниска популярност, за разлика от Хърватско-мюсюлманската федерация, където пък най-много вярват именно на международния съд.

НАТО и Европейският съюз имат най-голям процент обществено доверие в Хърватия, но пък там не вярват на Пакта за стабилност. Македонците също не се доверят на Пакта за стабилност, но ценят Европейския съюз и ООН.

НАТО не е на почит в Сърбия, за разлика от Европейския съюз, който води класацията на международните институции с най-висок процент на доверие. В Черна гора най-много ценят Международния валутен фонд, но се отнасят с големи резерви към НАТО.

Голямо е доверието към Североантлантическия алианс в Косово.

Изследователите задават въпроса и в какво не вярват на Балканите.

В Хърватия медиите и съдебната система нямат авторитет в обществото. Подобно е положението и в Черна гора. В Македония обаче обществото не вярва на правителството и на парламента. В Сърбия не са на почит местната власт и съдопроизводството. И в Косово не вярват на медиите, става ясно от изследването на Пакта за стабилност.

От политиците на Сърбия най-високо доверие има към президента на Югославия Воислав Кощуница- 47,2%. След него са югославският вицепремиер Миролюб Лабус, следван от министъра на финансите на Сърбия Божидар Джелич. В негативния списък са лидерът от Войводина Ненад Чанак и бившият президент Слободан Милошевич.

По време на най-тежките преговори за края на Югославия - през януари и февруари - в Черна гора най-популярен е бил президентът Мило Джуканович, след него е премиерът Филип Вуянович, а трети е митрополитът на Сръбската православна църква Амфилохие. С най-малко доверие е митрополитът на непризнатата Черногорска православна църква Мираш Дедеич.

В Хърватия президентът Степан Месич и премиерът Ивица Рачан са в челото на рейтингите. С най-малко доверие е лидерът на управлявалата 10 години Хърватска демократична общност Иво Санадер.

В Македония обаче най-популярни са финансовият и вътрешният министър- Никола Груевски и Любе Божковски. Недоверието е към главния прокурор Ставри Джиков, към председателя на парламента Стоян Андов и към премиера Любчо Георгиевски.

В Косово президентът Ибрахим Ругова събира 53% подкрепа от общественото мнение, следван от Рамуш Харадинай и либералния и проевропейски настроен Ветон Сурой. Най-малко доверие има към лидерите на социалдемократите Илияз Куртеши и Качуша Яшари. В Босна и Херцеговина обществеността продължава да е разделена.

Двамата обвинени във военни престъпления Радко Младич и Радован Караджич се радват на високо обществено доверие в Република Сръбска. Зад първия стоят 53%, а зад вторият- 46,7%. След тях е премиерът Младен Иванич, на който вярват 36,7% от анкетираните. Най-малко доверие има председателят на Конституционния съд Снежана Савич.

В Хърватско-мюсюлманската федерация доверие има външният министър Златко Лагумджия, а най-непопулярен е сръбският член на Председателството на Босна и Херцеговина Живко Радишич. Изследването е извършено от шведската фирма ИДЕА, по поръчка на Пакта за стабилност, въз основа на 10 000 анкетирани и е представително за изброените страни от Балканите.