Централна жп гара София отпразнува 130 години с хоро на служители и пътници

130-годишнината на Централната жп гара в София бе отбелязана в сряда с народни танци от служители на гарата и пътници на БДЖ, съобщиха от Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), която е собственик на сградата.

Хорото се изви в чакалнята на сградата в 12 часа.

Първоначалната сграда на гарата е проектирана от архитектите Антонин Колар, Богдан Прошек и Т. Марков. В изграждането ѝ участват италиански специалисти, но цялостната работа е ръководена от специалистите на българския предприемач Иван Грозев, който по-късно става кмет на столицата. Строежът продължава от 1882 до 1888 г.

Зданието е открито на 1 август 1888 г. Дни по-късно гарата приема първия международен влак от Лондон през Париж за Цариград (Истанбул) - легендарния Ориент експрес. През нея започват да преминават два пъти седмично международните влакове “Симплон – Ориент експрес” и “Директ – Ориент експрес”.

За времето си тогавашната сграда на гара София е била най-внушителната не само за България, но и за Балканите. Зданието е било едноетажно, дълго  96 м. и широко – 12 м., в източната и в западната част е било оформено с втори етаж, а в средата - със скромен висок свод над вестибюла, споен с часовникова кула, която е гледала към Витоша, пише сайтът Стара София. В нея са били разположени служебни канцеларии, а за пътниците е имало 3 чакални: първи клас с червени кадифени канапета, втори клас – със зелени, и трети клас – с дървени пейки.

Старата сграда на жп гара София през 1910-те години, сн. Стара София

Гарата се е осветявала от газови лампи. До главната врата на перона, под перонния часовник, е имало голяма камбана, а по-късно звънец. Първият звънец се биел за продажбата на билети, втори път – за качване на пътниците и сбогуване с изпращачите, третият звън оповестявал тръгването на влака.

Пред сградата е имало красив бронзов фонтан, около който файтонджиите са чакали своите клиенти. Гарата е трябвало да обслужва пътниците до 100-150-хилядната тогава София. Бързото разрастване на столицата поставя на дневен ред разширяването на жп зданието само 7-8 години след откриването ѝ. През годините са били обсъждани различни варианти и дори вдигането на нова гара на бул. "Дондуков", но те не са се реализирали. Вместо това се е извършвала модернизация и реконструкция на съществуващото приемно здание.

В първите години след откриването ѝ гара София е обслужвала около 26 400 пътници годишно, през 1895 – 82 000 пасажери, през 1900 г. броят им надхвърля 286 000, а през 1905 г. – над 415 000 годишно. Днес капацитетът ѝ е до 1 млн. пътника месечно.

През 1948 г. започва да работи гара Подуяне, която поема товарната дейност. Строят се и другите жп гари в София.

Сегашната сграда на Централна жп гара София по проект на арх. Милко Бичев започва да се строи през февруари 1971 г. в близост до предишната. На 15 април 1974 г. е съборена последната, западната част от старото приемно здание, а новата гара е открита на 6 септември 1974 г. Декоративното оформление в главното приемно хале на стената над касовите гишета с металопластика на 200 кв. м е дело на художника Иван Кирков.

Новата сграда през 1970-те години

Тази сграда претърпя основен ремонт, продължил две години и приключил през април 2016 г. Модернизацията струваше 62 млн. лв., осигурени от европейските фондове.

От НКЖИ допълват, че сегашното честване предшества професионалния празник на железничарите, който традиционно се отбелязва в първата неделя на месец август.

В свое приветствие  генералния директор на НКЖИ Красимир Папукчийски отбелязва, че е честването на годишнината на гарата е важно: "Заради усещането за традиция и история, което за съжаление често губим; заради настоящето – необходими са ни упорството и вярата на миналите поколения; заради бъдещето – какъв ли ще е прочитът на тези след нас за нашия принос? И не на последно място – за повече самочувствие!".

"Ние сме избрали не просто професия, а доживотна отдаденост, нашето поколение има мисия – да превърнем стария железен път от Константинопол за Виена и Париж през Цариброд в нашия нов път към съвременните европейски железници“, посочва още той.