Централноазитско-европейските енергийни проекти: Какво се обърка?

Централноазитско-европейските енергийни проекти: Какво се обърка?

Дирижираните от Кремъл срещи на върха в Централна Азия и Австрия този месец се превърнаха в поредица от пречки за предложените от Запада енергийни проекти за Европа. На проведените разговори от 11 до 24 май, Туркменистан и Казахстан се съгласиха да увеличат доставките на газ за Русия и на практика се отказаха от проекта за Транскаспийския газопровод заради несъгласието на Москва.

За пръв път Казахстан отказа да се присъедини към петролопровода Одеса-Броди-Гданск, освен ако в проекта не бъде включена и Русия. Още повече, че Астана вече се ангажира да изнася петрол през Русия, вместо с танкери и Транскаспийския петролопровод. Накрая Австрия, инициатор на европейския проект Набуко, който ще доставя каспийски и ирански газ за Европа, като заобикаля Москва, също се съгласи да увеличи вноса и транзита на руски газ.

Ретроспективно, не е трудно да се анализира какво се обърка със западните енергийни проекти. В повечето случаи това бе ясно през цялото време.

Проектът за Транскаспийския газопровод 

Първо, САЩ и ЕС не направиха определени търговски предложения на Туркменистан и Казахстан за цените на газа и финансирането на бъдещите съоръжения за Европа.

Освен това, след 2003 г. Вашингтон и Брюксел взеха политическо решение за спрат газовите сделки със Сапармурат Ниязов, бившия лидер на Туркменистан, (нещо, които САЩ и ЕС никога не са правили с богатите на петрол автокрации в Близкия Изток; нещо, което и администрацията на бившия американски президент Бил Клинтън не си позволи, въпреки че тя стартира проекта; нещо, което и Пентагонът не стори, за да може Туркменистан да подкрепи американските операции в Афганистан).

САЩ твърде късно осъзнаха важността на Туркменистан в енергийната игра с големите му запаси от газ и това, че потенциалът на Казахстан за износ на синьо гориво е много по-малък от този на Туркменистан и по-скъп за използване.

Така Казахстан трябваше сам да се справя с натиска от страна на Русия и преди няколко месеца обяви, че няма да участва в проекта без съгласието на Москва.

Когато Вашингтон и Брюксел най-накрая възобновиха отношенията с Туркменистан в началото на 2007 година след смъртта на Ниязов, те очевидно загубиха или се лишиха от средства и канали, по които да влияят върху политиката на новия туркменистански лидер.

Предложението на Транскаспийската транспортна петролна система

Стратегическият гаф Каспийски тръбопроводен консорциум (КТК), проектиран да транспортира потресаващите 64 млн. тона петрол годишно от Казахстан за Русия, бе построен с одобрението на американските компании и правителство. В момента този призрак тегне над американската политика и бизнес в региона. Напоследък тръбата, през която минават около 27 млн. тона на година в очакване на разширяването, е голям стимул за нарастващите добив и износ на петрол от Казахстан. В същото време това вреди на бъдещата Транскаспийската транспортна петролна система и на подкрепяния от американците проект Баку-Джейхан.

ЕС прие без възражение руското споразумение с България и Гърция за тръбопровода Бургас-Алексадруполис – първата държавно контролирана тръба на територията на блока. Това споразумение позволява на Москва да разшири капацитета на КТК с допълнителни 17 млн. тона от Казахстан на година.

Вашингтон (и до известна степен Брюксел) се въздържаха да упражнят политическо влияние срещи проекта Бургас-Алексадруполис, като решиха вместо това да се фокусират върху Набуко, като се изправиха пред неизбежни проблеми с него много по-скоро, отколкото очакваха.

Тръбата Набуко

Драматизирайки (както при КТК) липсата на адекватна енергийна стратегия на Запада, италианският държавен холдинг ЕНИ даде на заем технологии и финансиране за руската тръба Син поток, която минава по дъното на Черно море до Турция. Докато това не е толкова полезно за Анкара от търговска гледна точка, тази геополитическа тръба постави “Газпром” едни гърди пред европейския Набуко в състезанието за европейския пазар през южноевропейския коридор Турция-Балканите-Централна Европа.

Първоначално Набуко бе замислен да транспортира ирански газ за Европа, но се забави с години заради твърдата американска съпротива за развиване на иранските газови находища.

Западният провал да включи Туркменистан лиши Набуко от този възможен източник на газ за Европа.

Заради последните два фактора Вашингтон уверява, че азербайджанският газ (който се очаква да потече през следващите няколко години към източна Турция) ще бъде достатъчен да поддържа едновременно както Набуко, така и бъдещата тръба Турция-Гърция-Италия (т.нар. Син поток 2) – аргумент, който буди още повече въпроси.

Турското правителство, подтиквано от краткосрочни тактически и политически съображения, (които често не са свързани с енергийната политика) никога не прие напълно проекта Набуко.

Унгарското социалистическо правителство, през чиято страна минава Набуко, изглежда, си промени мнението, след като намекна предпочитанията си към руския Син поток, въпреки че Брюксел и Вашингтон увеличиха политическата подкрепа за Набуко. Така сцената бе подготвена за “Газпром”, който да разшири дейността си в Австрия, според споразумението, подписано през май по време на визитата на руския президент Владимир Путин.

Унгария и вероятно други правителства сега биха приели превръщането на Набуко в общ проект с “Газпром” – действие, което ще обезсмисли стратегическата цел на проекта да транспортира неруски газ за Европа.

Петролният проект Одеса-Броди-Гданск

Въпреки че се ползва с подкрепата на ЕС, тръбата има капацитет от 9 млн. тона годишно, който трябва да се увеличи до 15 тона, е далеч от по-големите проекти по отношение на търговската атрактивност.

От 2001 г. Москва успешно блокира петролните доставки от Казахстан до Одеса, включително черното злато, притежавано на американски компании и помпано през КТК до Новоросийск.

Възможността за доставката на казахстански петрол до Одеса от грузинските черноморски терминали изглежда не се обмисля сериозно.

В последно време Украйна изпрати противоречиви сигнали – като например отклоняването на тръбата Одеса-Броди към словашкия петролопровод, отколкото разширяването ѝ от Броди към Гданск. Както украинският президент Виктор Юшченко, така и премиерът Виктор Янукович публично коментираха тази възможност през последните месеци, което задълбочи объркването сред потенциалните инвестирали.

Русия индиректно намекна, че може да вдигне блокадата над петрола за Одеса, ако бъде включена в проекта до Полша – действие, което в случая с Набуко ще обезсмисли причината за неговото съществуване.

Още от Свят

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?