ЦИД: Държавата все още няма обща антикорупционна политика

Тенденцията в борбата с корупцията в страната е противоречива от 1999 г. насам и институциите все още не са изградили обща политика в тази област.

Този извод направи във вторник шефът на Управителния съвет на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) Огнян Шентов по време на представяне на изследването "Мониторинг на прилагането на антикорупционни мерки и политики".

Вицепремиерът и вътрешен министър Румяна Бъчварова, която присъства на събитието, пък отбеляза лаконично, че корупционните практики винаги изпреварват антикорупционните мерки.

"Много добро решение е определяне на общите и специфични мерки, които могат да се приложат, за измерване нивата на корупцията, които ни дават общата картина. Трябва много ясно да се съсредоточим върху детайлите", добави още тя.

Според данните от проучването това явление остава изключително високо за България, като около 18 процента от хората над 18 години признават, че са дали подкуп, а 28 процента съобщават, че са били обект на корупционен натиск.

При изработването на констатациите от изследването експертите на неправителствената организация са използвали Системата за мониторинг на антикорупционните политики и за определяне на корупционните рискове в "Гранична полиция".

Двата основни показателя, които ЦИД измерва, са корупционен интерес и корупционен натиск. Идеята за откриване на корупцията е, че при висок корупционен интерес вероятно има и корупция – на принципа, че "там, където има дим, сигурно има и огън".

В "Гранична полиция" разполагат със свои антикорупционни политики, като оценката на авторите на изследването на базата на интервюта на гранични полицаи, е че тези политики са приложими, трудни са за заобикаляне, познати са на личния състав и се прилагат стриктно.

На въпрос обаче, дали има строг и систематичен контрол и нарушителите се наказват, положителните показатели вече спадат наполовина. Констатацията на ЦИД е, че системата има дефицит в контрола на антикорупционните политики.

Резултатите показват още, че контролната дейност на ГКПП и т. нар. зелена граница са изложени на най-сериозен корупционен риск. При останалите дейности пък има естествен риск. Ротацията, видеонаблюдението и внезапните проверки са сред мерките, които покриват част от рисковете за корупция. Подобна мярка, използвана във всички държави, е и попълването на имотна декларация от служителите.

Експертите посочиха, че много ефективна мярка може да бъде въвеждането на електронното управление и по точно имуществените декларации на граничните полицаи, а и на другите държавни служители, да се проверяват от компютърна програма, а не от инспектори на контролен орган.