Няма светлина в тунела

ЦИД: Подкупите у нас са 2-3 пъти повече от средното за ЕС

Явлението е толкова мащабно, че контролните институции не могат да се справят дори и да искат

ЦИД: Подкупите у нас са 2-3 пъти повече от средното за ЕС

Месечното равнище на даваните подкупи в България е между 2 до 3 пъти по-високо от средните равнища на ЕС, показват данните от ново изследване на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), оповестени в понеделник. На практика това означава, че имаме по 150 000 такива транзакции на месец, като броят на тези сделки надхвърля капацитета на всякакви контролни институции в държавата.

По време на дискусия на тема "Корупция и антикорупция в България (2011 - 2012 г.) директорът на фондация "Фридрих Еберт" за България Регине Шуберт отбеляза, че корупцията е един от големите проблеми на страната и въпреки че бяха постигнати успехи, проблемът остава системен.

След период на подобрение през 2009 - 2010 г., равнището на административната корупция в България отново се повишава през 2011 - 2012 г.,

"Броят на тези сделки значително надхвърля капацитета на всякакви контролни институции в държавата, както в съдебната власт, така и други контролни институции, които съществуват в различни сектори. В този смисъл, дори и при добро желание, максимално напрежение и висока ефективност, тези институции не са в състояние да се справят с един проблем, който е толкова широко разпространен. Основният подход за борба срещу корупцията, който се прилага сега и който в голяма степен се прилагаше и преди, е индивидуален подход – този подход не е в състояние да противодейства на явление, което има такива характеристики и мащаби. Хората, преследвайки своите интереси, сами могат предотвратяват корупционните действия", според Александър Стоянов от ЦИД.

Необходим е един много внимателен преглед на интересите и те да бъдат съставени така, че никой да няма интерес от това да има корупция, допълни Стоянов.

В голямата част от случаите инициатор на корупционните сделки е администрацията.

"Поведението на администрацията е решаващо за това дали има или няма корупционни сделки. Това, което наблюдаваме в последните години е, че съпротивата нараства, но се увеличава броят на хората, които отиват с нагласата, че ще дадат подкуп", каза Александър Стоянов.

По думите му факторът "политически назначения" прави процеса доста по-различен, в този смисъл преследването на корупция стига само донякъде. Това създава предпоставки по политически път да се намеква, че подкупи се очакват и се увеличава броят на гражданите, които дават подкупи, без да им се поиска, коментира той.

Електронното правителство, административната и съдебната реформа са начините, които ЦИД препоръчват за борба с корупцията. За да се случи административната реформа, администрацията и правителството не трябва да се държат като собственици на държавата, а като нейни служители. В доклада е посочено и че откъслечните реформи в съдебната система не са довели до промяна.

Проблем остава и работата на досъдебното производство, липсвала и информация за разследването и разкриването на корупционни престъпления, а звеното, което се бори с корупцията в МВР, няма достатъчно хора, за да има и резултати.

Средномесечният брой на корупционните "сделки" през 2011 г. е около 150 000, се посочва в изследването. Индексът "участие в корупционни сделки" се изчислява въз основа на честотата на признати от гражданите и представителите на бизнеса случаи на неофициално даване на пари, подарък или услуга с цел да бъде решен техен проблем. През 1998 - 1999 г. средномесечният брой е бил 180 - 200 000, докато през юли 2003 - март 2004 г. той е бил 80 - 90 000 месечно.

В изследването се посочва, че през последната година намалява корупцията в стопанската сфера, като участието в корупция в бизнес сектора е с най-ниски стойности за последните 12 години. Тенденцията в това отношение е след 2007 г., когато членството в ЕС катализира реформи, водещи до намаляване на корупцията в бизнес сектора.

В периода от 1998 до 2001 г. се наблюдават най-високите равнища на корупция и е налице тенденция към намаляването ѝ; от 2001 до 2004 г. се достигат и поддържат най-ниските равнища на корупция (стойност на индекса около 0.4); в периода след 2005 г. се наблюдава нарастване на корупцията, като най-високата стойност (0.8) е достигната през 2008 г., а след 2009 г. има известно намаляване, като стойностите на индекса са в границите 0.4 – 0.5.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?