Циганите – общ румънски проблем

Депортирането на криминално проявени румънци от италианските власти, последвало извършеното от румънски циганин убийство на италианска гражданка в края на октомври, предизвика вълна от негодувание в Румъния. Но докато румънците виждат в това проява на дискриминация от италианска страна, в собствената им страна самите те се отнасят към ромите с презрение и омраза, а румънската държава и Църквата бездействат.

Лесно е да обвиняваш циганите в Румъния, че не работят за добрия образ на страната по света и да се вайкаш до безкрай, че чужденците не могат да направят разлика между румънците (Romanians) – все достойни, мирни, трудолюбиви хора, наследници на добродетелни предци, и ромите (Roma) – описани в глупавите ни расистки вицове като "боклуци”. Всъщност проблемът с циганите в Румъния е следствие на румънската политика към тях, а не на "второкачествения им произход”.

Може би е добре от време на време да си припомняме историческите корени на проблема с циганите в Румъния. Румънците във Влахия и Молдова – единствени в Европа – поробват циганите и ги правят зависими от земите, които притежават. Откъснати от номадския си живот, циганите са принудени да пуснат корени в стопанствата на господарите си. Както става и с тъмнокожите роби в Северна Америка, от свободни хора те са превърнати във впрегатен добитък – макар и добитък със собствен разум.

В продължение на столетия циганите са стока, която може да бъде купена и продадена. Разделяни са семейства, деца от майките им, жени от мъжете им. Често момичета са били изнасилвани от господарите им. Т.нар. от румънците "гарги” са обект на повсеместно презрение и дискриминация. Един воевода (управител на област) карал циганите да се качват по дърветата и ги отстрелвал с лък. Лов на гарги, така го наричал. Обвързани със стопанствата, където са се отнасяли към тях като с животни, циганите в румънските княжества се размножават по-бързо от всеки друг етнос в Европа. С други думи проблемът с циганите е създаден от самите нас.

Той е наша историческа отговорност. Принудени да уседнат и да се включат в обработването на земята, циганите забравят традиционните си занаяти. Изоставят бакърджийството, златарството, музиката, опитомяването на мечки и т.н. Като всички роби те се превръщат в мързеливи селскостопански работници, които не се интересуват от нищо. Как обаче да бъдеш трудолюбив, когато не работиш за себе си? Когато – независимо дали работиш или не – се налага да понасяш всякакви удари?

С времето румънските цигани се превръщат в разпусната, аморфна маса и едва си спомнят за свободата, която някога са имали. Стават страхливи, склонни към бъбривост, пиянство и разправии, безхарактерни и разрушителни. Такава е съдбата на всички роби по света. По-младите и буйните въстават срещу това състояние на нещата, крадат коне, грабят, фалшифицират, изнасилват и убиват. Съдбата на младите роби от румънски произход между впрочем не се различава от тази на румънските цигани – те тръгват с хайдутите и се превръщат в разбойници.

По парадоксален начин през 1848 г. пак ние нанасяме смъртоносен, макар и милостив, удар на циганите, като им връщаме свободата. След въстанието от същата година новият прозападно настроен румънски елит е обзет от ентусиазъм. Но не за първи път добрите намерения постилат пътя към ужасна катастрофа. Стотици просветени бояри събират циганите в именията си и им казват: "Братя, вие сте свободни! Вървете, където намерите за добре.”

Това “премахване на робството”, което се извършва без каквато и да било логистична или психологическа подготовка, води след себе си опустошителни последици. Стотици хиляди цигани изведнъж се оказват свободни да умрат от глад. Без пари, без дрехи, без занаят, без своя вяра или култура – без каквото и да било друго освен голата си човешка природа, скоро те изпълват румънските затвори. Никой не знае колко точно загиват от свободата си още при освобождаването си и колко са тези, които измират като следствие от нея в следващите години.

Злословенето ни по адрес на циганите няма край. Но какво бихме правили, ако сме на тяхно място? Какво означава да се родиш циганин и да живееш като циганин сред хора, които изпитват към теб единствено презрение и омраза? Да предположим, че някак успееш да преодолееш културното изоставане от това, че си се родил в злощастна среда, че баща ти чисти тоалетни, майка ти мие стълбища, а братята ти са в затвора, че в училище ти откриват въшки и те изолират от останалите, а те ти се присмиват, защото в буквара няма нарисувани деца с кожа, тъмна като твоята. Да предположим, че като пораснеш, успееш да преодолееш всичко това и да стенеш почтен гражданин и работник като всички останали.

Ще има ли обаче хора, които да се обръщат към теб с нещо различно от „Ей, циганин”? Няма ли при най-малката провокация да чуваш "Циганска работа”? Дали някога ще получиш работа при същите условия, при които се наемат румънци? Дали някой някога ще ти има поне малко доверие? Да предположим, че след нечовешки усилия успееш да изгазиш от блатото и да станеш човек на интелектуалния труд. Дали някой ще вижда в теб нещо различно от "мръсен циганин”? Да допуснем, че станеш инженер, певец, доктор – дали на външния министър няма да му се прииска да те изпрати в изгнание в египетската пустиня? И после – как да се опазиш от полудяване, как да прекъснеш омагьосания кръг, в който си затворен: мразя се, защото съм лош, и лош съм, защото се мразя.

Като румънци ние се възмущаваме, когато други нации гледат на нас като на престъпници, но самите ние гледаме на циганите по същия начин. И така ги принуждаваме да се държат според нашите очаквания. С расисткото си отношение и с бездействието на държавата, Църквата и останалите институции, ние сами поддържаме конфликта. А проблемът с циганите – бих искал да подчертая това – е не само техен проблем, а общ румънски проблем. Те продължават да живеят в мизерия и да вършат престъпления, а ние продължаваме да се отнасяме към тях с презрение и омраза. И така в продължение на векове. Бездействието ни си има цена, както стана ясно от нещастния инцидент в покрайнините на Рим.

* Мирча Картареску (1956) е най-известният и най-превежданият съвременен румънски писател. Автор е на повече от 20 книги със стихове, проза, есета и публицистика, сред които издадените на български "Носталгия”, "Защо обичаме жените”, "Лявото крило” и "Тялото”. Книгите му са преведени на почти всички европейски езици.

Статията е публикувана в Neue Zürcher Zeitung и в signandsight.com.

Превод Борис Делирадев