Цигарената контрабанда продължава да пада без осъдени трафиканти

Затварянето на фабриките на "Булгартабак" не е повлияло нелегалния пазар у нас, но вероятно е ударило други държави

Цигарената контрабанда продължава да пада без осъдени трафиканти

С постигани нива под 5 процента на контрабандата на цигари и спада на незаконната продажба на рязан тютюн от 75 процента през 2018 г на 50 на сто в първите месеци на 2019 г., България остава сред десетте най-големи европейски легални пазари на тютюневи изделия. Реално българските пушачи чрез акцизите и платения ДДС на тютюневите изделия осигуряват близо 10 процента от всички данъчни приходи в бюджета и всеки процент свита цигарена контрабанда осигурява 30 млн. лв. в бюджета.

Интересното е, че са единици осъдените трафиканти, излежаващи дребни присъди в затвора, или разминаващи се с глоби от 200 до 1000 лв. за нерегламентиран внос на 500 до 1500 кутии цигари. Затварянето и на благоевградската фабрика на "Булгартабак" в началото на годината не се е отразило на черния пазар на цигари у нас, но предстои да се види какво е влиянието върху турския и арабските пазари, за които имаше доклад на турските служби, че се захранват от произведени от БТ цигари.

Това стана ясно от доклади на Института на пазарна икономика (ИПИ) и Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), представени във вторник на конференция, посветена на икономиката на незаконната търговия с тютюневи изделия у нас.

85% от цената на всяка кутия – в бюджета

От изнесените от Петър Ганев от ИПИ данни стана ясно, че 85 процента от цената на всяка легално продадена кутия цигари влизат в бюджета. Реално над 3 млрд. лв. са постъпили през последната година в хазната при пазар за общо 3.5 млрд. лв. у нас., отчете той. 97 на сто от постъпленията се осигуряват от традиционните цигари.

Според статистиката от 2014 г. цигарената контрабанда е спаднала от 30 процента на под 5 на сто, което е осигурило близо 700 млн. лв. допълнително в бюджета. Принос за това обаче имат и ръстът на икономиката и на заплатите, които позволяват на хората да си купуват цигари. Въпреки ръста на акциза цигарите у нас остават на относително ниски цени. Стойността им е 25 на сто от цената на цигарите в новите страни членки на ЕС и 50 процента от цената в старите членки. Те все пак остават скъпи за българите спрямо дневния разполагаем доход на човек.

Тихомир Безлов от ЦИД коментира, че докато между 2010 и 2014 година всеки трети или четвърти пушач у нас е ползвал нелегални цигари заради рязко повишените акцизи по евроизискванията, днес делът на тези потребители е изключително малък. Той посочи, че с 1 млрд. лв. са нараснали приходите от тютюневи акцизи досега и отчете, че това се дължи в голяма степен на предприетите мерки от местните полицейски дирекции, които се активират след изнасянето на резултатите от преброяването на опаковките от кошчетата за боклук по региони.

"Броенето на празните цигарени опаковки в кошчетата стана политически инструмент за контрол на пазара", каза Безлов. Според представени от него данни в градовете , където не се извършва подобно преброяване, залавените контрабандисти са малко.

Изненада: Ромите не са най-големите пушачи на нелегални цигари

Той допълни, че напълно логично натискът на контрабандата на цигари е най-голям в най-бедните региони, но изненадващо данните сочат, че туристите и ромското население не са най-големият фактор за нелегално потребление, каквито очаквания са имали в ЦИД.

Въпреки всичко нелегалните производители на цигари остават изобретателни с предлагането на специални марки за контрабандния пазар, сред които са такива като Hello slims, Imvictus, Dll stars, Amica slims и други.

Безлов коментира, че разбитите в последните месеци четири нелегални фабрики за производство на цигари у нас засега не се отразяват на българския пазар, защото вероятно са захранвали други държави, а у нас са пласирали малки количества.

"Моята хипотеза беше, че у нас ще има един-двама големи производители на цигари, които продават малки количества незаконно, поддържайки около 10 процента контрабанден дял, за да прибират разликата за себе си, като в същото време така ще държат вноса на нелегални цигари встрани. Такъв е гръцкият и въобще балканският модел. Това обаче не се случи. Международните тютюневи компании повдигнаха въпроса за този модел и присъствието на българските производители в тази статистика и чрез механизмите за контрол се стигна до сегашното състояние", коментира Безлов.

Надделява политическият интерес за пълнене на хазната

Представителите на ИПИ и ЦИД заявиха, че политическият интерес от осигуряване на приходи в бюджета чрез свиване на цигарената контрабанда е надделял над евентуалните ползи от покровителство на нелегалната търговия.

"Въпреки спада на контрабандата на цигари, затворът не е пълен с трафиканти и това показва, че е достатъчно да се пресече моделът на незаконната търговия, а не непременно да се осъди някой. Това, разбира се, не се отнася за случаите на организирана престъпна група", коментира Петър Ганев. Маршрутите за вноса на нелегални цигари са най-различни и зависят от контрола, допълни той.

Проучване на съдебната практика при контрабандата на тютюневи изделия, извършено от ИПИ обаче показва, че нелегалната продажба се осъществява на дребно. "Рядко чужденци внасят незаконно цигари, обикновено става въпрос за местни хора, които са превърнали трафика на цигари на дребно в свой поминък", каза Иван Брегов от ИПИ. Обикновено те пренасят нелегално през границата между 500 (един мастербокс) и 1500 кутии, сочат данните на института. Митниците хващат по-често контрабандата на граничните пунктове, рядко се залавят количества на пътя и почти няма резултати при полицейски проверки в градовете.

Дребни трафикатни и само един в затвора

Освен това голяма част от заловените трафиканти на дребно сключват споразумения в досъдебната фаза на производството срещу тях и наказанията им са присъди от 6 до 9 месеца с отложено излежаване. В крайна сметка заловените чужденци просто напускат страната, дори не си плащат глобите, които са между 200 и 1000 лв. При българите има повтаряемост на престъплението. Проучването на ИПИ установило, че от 240 приключени дела срещу дребни контрабандисти на цигари през 2018 г., реално в изпълнение е влязла само една ефективна присъда.

Брегов отбеляза, че "няма хванати големи риби, има спад и в образуваните дела, което означава, че или системата работи по-зле или намалява престъпността".

Деляна Якова от "Филип Морис Интереншънъл" отбеляза, че се очаква в скоро време да се измери ефектът върху контрабандата и от въведената от 20 май на европейско ниво система за проследяването на всяка произведена кутия цигари - от слизането ѝ от машината през дистрибутора до продажбата ѝ в магазина. Това стана с уникални кодове, издавани от печатницата на БНБ за всички машини, дистрибутори, търговци на едро и на дребно у нас, които се наслагват един след друг и така се проследява пътят на цигарата.

Димитър Найденов от "Джанап Табако" посочи, че постигнатият успех срещу контрабандата не е даденост и на нелегалния пазар има динамика с появата на нови и нови специално създадени за контрабандната търговия марки. "Задържането на това ниско ниво на контрабандата е най-трудното нещо", каза той.

От ИПИ заявиха, че предстои да представят пред Народното събрание анализ и за това как се влияят приходите в бюджета и черният пазар на тютюневи изделия от промяната на специфичния и адвалорния акциз, за да може да се вземат най-добрите решения както за хазната, така и за пазара.

Още от България