ЦИК не знае как ще се следи дали само “уседнали” гласуват за ЕП

Централната избирателна комисия (ЦИК) признава, че няма как реално да се следи спазването на заложения в закона за избор на евродепутати “принцип за уседналост”, според който само българските граждани, които са живели в България или ЕС поне два от последните три месеца до вота, имат право да гласуват. Ограничителният текст на практика засяга най-вече българските изселници в Турция, които активно участват в български избори.

Декларациите, с които изселниците ще заявяват, че отговарят на условията за гласуване, и ще бъдат дописвани в избирателните списъци, реално няма да бъдат щателно проверявани, каза във вторник говорителят на ЦИК Бисер Троянов. Той припомни, че проверката е отговорност на прокуратурата и МВР, но не може всички декларации да бъдат сверени.

Членовете на ЦИК освен това изразиха резерви към идеята осъдените български медицински сестри в Либия и д-р Здравко Георгиев да бъдат издигнати за евродепутати. Подписка с такъв призив започна в началото на седмицата във Варна, след като сестрите и д-р Георгиев дадоха принципното си съгласие.

Формално процедурата за издигането на тези кандидатури е сложна, а и не бива да се използва по такъв начин човешкото нещастие, каза след заседанието на ЦИК във вторник членът ѝ Александър Александров. Той обаче допълни, че ако в комисията постъпи такова искане, то ще бъде разгледано.

Първо обаче трябва да спазят изискванията на закона – да се създаде инициативен комитет за издигане на всеки един от шестимата и да се внесе депозит, каквото е изискването на закона, каза Александров.

Той напомни, че трябва да бъде спазено и изискването за уседналост, но сестрите и д-р Георгиев в последните 8 години не са живели на територията на България или в страна от ЕС, което е допълнителна пречка.

Зам.-председателят на ЦИК Бисер Троянов бе по-категоричен. Законът за избиране на представители в Европейския парламент не позволява българските медицински сестри в Либия да бъдат издигнати за евродепутати, каза той.

Първо, защото не са живели в България или в страна членка на ЕС и нямат заявен постоянен и настоящ адрес на територията на България. Друга причина е невъзможността им да подпишат декларация, с която да потвърдят нужните обстоятелства, за да бъдат кандидат-евродепутати, каза Троянов.

Към момента идеята, лансирана от неформалния лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, от шефа на правителствения пресцентър България – ЕС Георги Готев и др., не среща подкрепа от страна на останалите политически сили. Замисълът е шестте медици да бъдат разпределени на водещи места в листите на няколко партии и да бъдат избрани за членове на Европарламента. Твърди се, че по такъв начин проблемът с осъдените медсестри в Либия ще бъде “катапултиран” в “сърцето на Европа” и ЕС ще бъде длъжен да се заеме активно с тяхното освобождаване.

Помолен за коментар, лидерът на ДСБ Иван Костов каза пред журналисти във вторник, че идеята има “много странности, които ние не разбираме”.

“Не познаваме в дълбочина замисъла и не можем да заявим предварително, че това ще подпомогне тяхното реално освобождаване от правосъдието на Кадафи”, каза Костов.  

Ние имаме нужда от смели и решителни представители в ЕП и трябва да се замислим дали те (сестрите – б.р.) наистина са готови да бъдат представители на България, дали са подготвени за това”, каза Костов.

От своя страна лидерът на СДС Петър Стоянов не отхвърли идеята за кандидатурите на медиците, но не се впусна да я коментира по-подробно. Депутати от СДС казаха, че темата не е дискутирана сериозно в партията.

От ДПС съобщиха, че парламентарната група на движението е обсъдила предложението и е на мнение, че зад него прозира популизъм. Предложението противоречи на българското законодателство и то в момент, когато са налице конкретни стъпки на  европейски институции за търсене на развръзка в сложния казус с нашите медици, посочват от ДПС.

Към момента от БСП и НДСВ не са изразили готовност да обсъдят кандидатирането на медсестрите за ЕП.