ЦИК няма как да провери истинността на партийните подписки

"Не съществува законов механизъм за проверка истински ли са подписите в списъците на кандидатите за президент или в информационните кампании за референдума и Централната избирателна комисия (ЦИК) няма такива правомощия". Това каза в сряда говорителят на ЦИК Камелия Нейкова пред бТВ.

Изводът, че ЦИК е във фактическата невъзможност да проверява подписките, въпреки че те са изискуеми по закон бе направен на фона на поредица сигнали от граждани, които откриха че личните им данни фигурират в подписките на партии и инициативни комитети, без те да са давали съгласие за това.

Оказва се, че в ЦИК няма как да проверяват дали лицата в подписките са дали съгласие за това и от комисията могат да препоръчат на потърпевшите само да подават сигнали в Комисията за защита на личните данни. Камелия Нейкова посочи, че ЦИК проверява единствено набора от документи на кандидатите. "Проверките на тези списъци за проверка се извършват от ГРАО. В обема на проверката законодателят не е предвидил да се проверява истинността на положените подписи", каза тя.

"В ЦИК към вчерашния ден има три сигнала, които веднага са изпратени в Комисията за защита на личните данни. Доколкото имам информация от колегите от тази комисия, те образуват производство за търсене на административно-наказателна отговорност. Ако има данни за извършено престъпление, се сезира и прокуратурата", съобщи тя.

Говорителят на ЦИК обясни, че при евентуална проверка избирателната комисия може да предостави само заверено копие от страницата, на която фигурира подписът на даден човек. Оказва се обаче, че оригиналната страница може да се изиска единствено, когато е започнало официално разследване и се стигне до графологична експертиза. Нейкова добави, че за да се гарантира истинността на документите, подавани в ЦИК, упълномощен от конкретната партия или инициативен комитет представител се подписва на всяка страница лично и с трите си имена.

"Не е редно да се крадат подписи, но няма законов механизъм да се установява достоверни ли са вписаните данни", каза още Нейкова и посочи, че не е възможно да се подаде нов списък с подписи, но всеки участник може да поиска заличаване.

До тази сутрин сигналите, постъпили в комисията за защита на личните данни, са били седем.

Все повече стават хората, които са в списъците за подкрепа на различни политически партии, без да са се подписвали, каза в сряда пред БНР проф. Веселин Целков, член на Комисията за защита на личните данни.

Той смята, че обясненията за такива "грешки" могат да бъдат: неопитност, непознаване на изискванията на закона от новите политически играчи, както и сложността на предстоящите избори – президентски избори и гласуване в референдум.

Според Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда в случая е много по-важно да се каже как личните данни могат да бъдат защитени по време на избори и референдуми. Действително правилно е хората да си проверят на сайта на ЦИК, каза Цонева.

"Именно в списъците на подкрепили партии, коалиции, инициативни комитети за президентските избори и на подкрепилите инициативни комитети за информационно-разяснителната кампания. Предстои да стане ясно в рамките на административното производство, което Комисията е длъжна да предприеме, по какъв начин това се е случило и да бъдат оповестени резултати. Глобите стигат до 100 000 лева", поясни Цонева.

В социалната мрежа Фейсбук пък вече набира скорост група "Подкрепилите "неподкрепящи", в която намерилите се неправомерно в списък могат да съобщят и да намерят формуляри за жалби до КЗЛД.