Заради наложен запор на имуществото му

Цветан Василев няма да може да оздрави КТБ със свои пари

Градският съд уважи изцяло искане на прокуратурата и комисията за конфискация

Снимка: Интерпол

Софийският градски съд (СГС) сложи край на заявеното желание на мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев да участва в оздравяването на банката, след като наложи запор на почти цялото му имущество, включително и на дяловете му в търговски дружества.

Това стана ясно във вторник от съобщения на прокуратурата и Комисията за отнемане на незаконно имущество, в които се уточнява, че съдът е уважил изцяло искането на разследващите.

Ден по-рано в личния си блок банкерът обяви, че работи активно с представители на Оманския фонд, който е миноритарен собственик в банката, и с "други инвеститори" по преструктурирането ѝ. Запорът обаче изключва всякакво пряко финансово участие на банкера и затруднява достъпа му до кредити от други институции.

Извън наложения от съда запор остават единствено двата частни самолета на Василев, тъй като те са собственост на дружество, в което освен него собственик е и съпругата му.

С определението на СГС, станало факт в петък, се блокира разпореждането с имуществото и на други седем от обвиняемите за източването на 206 млн. лева от Корпоративна търговска банка – изпълнителните директори Орлин Русев и Александър Панталеев, шефът на управление "Кредитиране" Георги Зяпков, главният касиер Маргарита Петрова, главният счетоводител Мария Димова и заместничката ѝ Борислава Тренева-Кючукова, както и подуправителят на БНБ Цветан Гунев.

"СГС е забранил разпореждането с цялото имущество на председателя на надзорния съвет на КТБ АД Цветан Василев, което представлява общо 37 позиции - дялове в търговски дружества, недвижими имоти и автомобили", съобщават от комисията за конфискация без да влизат в подробности.

От съобщението обаче става ясно, че Василев вече със сигурност няма контрол над фирмата си "Бромак", чрез която държи мажоритарния дял от КТБ и на чието име като заем са били записани въпросните 206 млн. лева. Запорирано му е разпореждането с общо 12 дружества, уточниха от комисията.

Лично на свое име Василев има само едно "Рено Меган", а всичко останало е записано като собственост на негови и на жена му фирми - общо 10 коли, десетки имоти в София, Пловдив, Варна, Банско, Созопол, Царево, както и наследствена къща в Габрово. Банкови сметки на семейството не са запорирани, тъй като не е свалена банковата тайна.

Инспекторите от комисията са установили, че Цветан Гунев, Александър Панталеев, Георги Зяпков, Мария Димова и Борислава Тренева нямат участие в търговски дружества.

Само ден по-рано наблюдаващият прокурор по делото за източването на КТБ Иван Гешев обяви пред в. "Труд", че Василев доказано е изкупувал "предприятия и цели икономически отрасли" с пари на вложителите в банката си.

"Аз имам опит като оперативен работник, следовател и прокурор, виждал съм много, но съм ужасен от мащабите на това, което се е случвало в банката. Реалната власт в нея е осъществявал Цветан Василев, въпреки че е председател на надзорния съвет и не би трябвало да има функции по управлението. Имаме доказателства, че той е ръководил цялата банка - от управителния съвет до последния служител. Използвал е банката както гражданинът - портфейла си. Трябват му пари за нещо - взема си", сподели уверено разследващият.

Банкерът, който стана обвиняем за източването на 206 млн. лева на 28 юли, продължава да е неоткриваем за българските власти, макар че вече му е издадена европейска заповед за арест и в издирването му се включи Интерпол. От държавното обвинение уточниха във вторник, че МВР е обявило Василев за издирване и в Шенгенската информационна система. В тази връзка родните власти са получили уверение от австрийските си колеги, че той "не е известен" на местните органи. В същото време Василев продължава да изпраща послания до медиите, като за последно преди ден той обяви, че работи усилено с Оманския фонд "и други инвеститори" по проект за преструктурирането на КТБ.

Заедно с него по делото за източването на банката, която е под специалния надзор на БНБ от 20 юни, обвиняеми са още изпълнителните директори Илиан Зафиров, Георги Христов, Орлин Русев и Александър Панталеев, шефът на управление "Кредитиране" Георги Зяпков, подуправителят на БНБ Цветан Гунев, главният касиер Маргарита Петрова, главният счетоводител Мария Димова и заместничката ѝ Борислава Тренева-Кючукова.

Прокуратурата смята, че обвиняемите са съучастници за умишлената безстопанственост в КТБ, която е довела до щети в особено големи размери. Подуправителят на БНБ Цветан Гунев пък е разследван за неупражнен контрол върху 19 лоши кредита, отпуснати от КТБ на все още необявени хора.

Разследването започна по сигнал на "Протестна мрежа" от февруари, в което банкерът Василев, депутатът от ДПС Делян Пеевски и лидерът на "България без цензура" Николай Бареков са определени като "организирана престъпна група" заради множеството съмнителни финансови машинации и обвързаности помежду им. Въпреки че основното направление в сигнала е срещу Пеевски, засега разследването се движи на безопасно разстояние от него, но междувременно успя да извади от играта Цветан Василев, чийто бизнес развод с депутата от ДПС предшества активизирането на прокуратурата по казуса "КТБ".

Евродепутатът Николай Бареков, чиято партия ББЦ тръгна като политически проект на Василев, но неофициално се твърди, че вече е под контрола на Пеевски и ДПС, засега също не е засегнат от действията на държавното обвинение и необезпокоявано готви кампанията си за предсрочните парламентарни избори.

Още по темата
Още от България