Цветанов е окончателно оневинен благодарение на прокуратурата

Зам.-председателят на ГЕРБ и бивш вътрешен министър Цветан Цветанов окончателно е оневинен по последното му висящо дело – за престъпление срещу правосъдието, отказвайки прилагането на шест специални разузнавателни средства (СРС), поискани от прокуратурата и разрешени от съда.

Това реши Върховният касационен съд (ВКС) във вторник, потвърждавайки оправдателната присъда за "шестте НЕ-та", постановена на втора инстанция.

Парадоксалното в случая е, че според върховните съдии Красимир Харалампиев, Даниела Атанасова и Мая Цонева Цветанов категорично е извършил престъпление, отказвайки да разпореди прилагането на СРС-тата спрямо бившия шеф на антимафиотите във Велико Търново и още двама заподозрени служители на МВР.

Проблемът обаче е, че повдигнатото му обвинение за престъпление срещу правосъдието (чл. 288 от НК – бел.ред.) изисква доказването на т.нар. специална цел – подсъдимият да е целял с действията си да избави от наказание лицата, спрямо които е отказал да нареди подслушване.

"Отсъствието на безспорни и категорични доказателства, че Цветанов е извършил действията си с цел да избави трите лица от наказание закономерно е довело до оправдаването му", заключва Върховният касационен съд в окончателното му решение по казуса.

Казано с други думи – избраната от прокуратурата правна квалификация се е нуждаела от доказателства, че тримата заподозрени Орлин Тодоров, Милен Иванов и Пламен Вачков по някакъв начин са били важни за бившия вътрешен министър в лично качество. Такива доказателства обаче по това дело липсват.

Случайно или не, доказателства в тази посока, поне по отношение на Тодоров, се съдържаха в едно от другите две производства, по които депутатът окончателно бе оправдан. Става въпрос за делото му за присвояване на 50 000 лева от бюджета на МВР, изплатени на бившия антимафиот от Велико Търново под формата на заплати и обезщетения, въпреки че междувременно той бе арестуван, разследван и лишен от задължителния за изпълнение на длъжността му секретен допуск.

По този казус разследващите събраха доказателства, че въпреки отнетия допуск до секретна информация на Тодоров, Цветанов не го е отстранил, въпреки че е бил длъжен да го направи по закон. Така бившият министър му бе дал възможност да пусне молба за освобождаване от МВР, вследствие на което да получи обезщетение от над 38 000 лева. Преди това пък със санкцията на Цветанов на Тодоров са изплатени заплати за общо 12 000 лева за времето, в което той не е бил на работа, а в следствения арест.

Юристи коментираха пред Mediapool във вторник, че ако тези доказателства не бяха отделени от прокуратурата в отделно производство, те можеха да послужат именно за доказването на лично отношение на бившия МВР шеф спрямо вече пенсионирания великотърновски антимафиот.

Цветанов не е имал право да откаже прилагането на СРС-тата

Подобно на мотивите на Софийския апелативен съд (САС), третата инстанция е категорична, че Цветанов не е имал никакво право да преценява дали да разпореди въпросните СРС-та, тъй като преди това те на няколко пъти са искани от прокурор (в ролята му на господар на разследването по смисъл на НПК – бел.ред.), а и разрешени от съда.

"Съдът (САС – бел.ред.) е направил законосъобразен извод, че когато наблюдаващият прокурор е направил искане за експлоатиране на специални разузнавателни средства по конкретно досъдебно производство и те са разрешени от съда, министърът на вътрешните работи действа в условията на обвързана компетентност и не съществува правна възможност да откаже да разпореди прилагането им. Аргументите на въззивната инстанция в това отношение са безукорни и изчерпателни, възприемат се от настоящия съдебен състав в тяхната цялост и не е необходимо да бъдат възпроизвеждани отново", посочват в решението си върховните съдии Харалампиев, Атанасова и Цонева.

Те обаче отхвърлят аргументите на колегите им долната инстанция, с които шестте отказа на Цветанов все пак бяха приети за законосъобразни. Това заключение на САС бе мотивирано през октомври м.г. с показанията на бившия главен секретар на МВР Калин Георгиев, който свидетелства, че заявил на подсъдимия, че с реализирането на СРС-тата ще се създаде риск за разкриване на оперативен способ. Логиката му била, че подслушваните са били високопоставени служители на министерството, които са разполагали с влияние и възможности, за да разберат, че са обект на СРС-та.

"Преди всичко е необходимо да се подчертае, че обстоятелството, че Цветанов е бил уведомен за опасността от разкриване на оперативните способи и от проваляне на оперативната разработка е относимо не към обективната, а към субективната страна на деянието и по-специално към изискуемата от чл. 288 от НК специална цел да бъде избавено от наказание определено лице. В същото време констатацията, че действията на подсъдимия Цветанов не са неправомерни нямат законово основание", посочва ВКС и подчертава още веднъж, че "подсъдимият Цветанов не е имал правото да изземва чужди правомощия и да отказва прилагането на специални разузнавателни средства".

Ексминистърът е осуетил наказателното преследване на заподозрените

Третата инстанция се разграничава и от друг извод на апелативния съд – че действията на бившия вътрешен министър не са довели до осуетяване на наказателното производство срещу Орлин Тодоров, Милен Иванов и Пламен Вачков.

"С оглед установеното в българския език значение на глагола "осуетявам" като възпрепятствам, спъвам, провалям, забавям, преча и т. н., правната доктрина и съдебната практика неизменно приемат, че за съставомерността на деянието е достатъчно да бъдат създадени затруднения било при разкриване и установяване на извършителя на престъпление, било при установяване и доказване на елементите от състава на извършеното престъпно посегателство. В настоящия случай обаче, съгласно приетото от инстанциите по фактите, изобщо не се е стигнало до повдигане на обвинение срещу Пламен Вачков и Милен Иванов за случая със съоръженията за детска площадка, като основната причина за това е била именно невъзможността на органите на досъдебното производство да съберат доказателства срещу тях посредством другите способи на доказване извън специалните разузнавателни средства. В този смисъл отказът на подсъдимия Цветанов да разпореди прилагането на специални разузнавателни средства не просто е създал затруднения да бъде осъществяване наказателно преследване срещу посочените лица, но обективно е представлявал пречка за реализиране на наказателната им отговорност. Без правно значение е дали органите на досъдебното производство са имали и други съображения да не повдигнат обвинение срещу тях", се казва в решението на ВКС.

Въпреки това върховните съдии посочват, че липсата на доказателства за т.нар. специална цел за извършването на престъпление срещу правосъдието в случая е непреодолима и Цветанов няма как да не бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение.

"Тук е мястото да се подчертае, че в протеста (на прокуратурата – бел.ред.) не са изложени каквито и да било възражения срещу заключението на въззивния съд за липса на доказателства относно изискуемата от чл. 288 от НК специална цел – да бъдат избавени от наказание лицата Орлин Тодоров, Милен Иванов и Пламен Вачков", недоумяват съдиите от ВКС.

Третата инстанция е категорична, че в обвинителния акт срещу Цветанов не са посочени никакви конкретни факти, "обосноваващи наличието на специалната цел по чл. 288 от НК".

"Декларативното посочване, че подсъдимият действал с цел да избави Тодоров, Вачков и Иванов от наказание не удовлетворява законовите изисквания към съдържанието на обвинителния акт", обобщава Върховният касационен съд, потвърждавайки напълно изводите на САС по този въпрос.

Този тежък порок на обвинителната теза бе разгледан подробно още в решението на втората инстанция, в което се подчертаваше, че "сама по себе си тази непълнота представлява съществено процесуално нарушение, тъй като препятства възможността на подсъдимия да се защитава срещу конкретните факти, обосноваващи обвинението". Апелативният съд дори отбелязва, че още при разглеждането на делото на първа инстанция "съдът е следвало да откаже да разгледа този обвинителен акт още на етапа на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание".

Сред мотивите на втората инстанция фигурираше и забележка, че прокуратурата е могла да защитава по-успешно тезата си, ако бе избрала да обвини Цветанов "за общо престъпление по служба".