Цветанов поиска ЕК да провери корупционното дело "Цонев"

"Катастрофиралото" на първа инстанция дело за даване на подкуп срещу бившия военен министър Николай Цонев, финансиста Тенчо Попов и съдия Петър Сантиров трябва да бъде проверено от Европейската комисия (ЕК), обяви в сряда пред Нова телевизия вътрешният министър Цветан Цветанов.

МВР шефът буквално призова процесът "да бъде акцент в комуникацията и партньорството ни с ЕК и да се провери от момента на постъпване на информацията за корупционната схема до момента на задържането и как е проведено част от самото разследване", без изобщо да коментира множеството нарушения на законовата процедура за подслушване и съмненията за манипулации на доказателствата, разисквани в съдебната зала.

"Смятате ли, че прокуратурата ще изпадне в тази зависимост от изпълнителната власт и ще понесе всичкия този негативен товар, ако нямаше достатъчно доказателства, за да се внесе този обвинителен акт", попита риторично министърът без да бъде "притесняван" от водещите Христо Калоферов и Калина Крумова (депутат от "Атака") с конкретни въпроси по делото.

След произнасянето на трите оправдателни присъди в понеделник съдия Иван Коев от Софийския градски съд коментира накратко пред медиите, че "съдът е констатирал множество нарушения на процедурата по искане и даване на разрешения за специални разузнавателни средства (СРС) - тези нарушения, наред с множество други обстоятелства, са дали основания на съда да постанови оправдателни присъди".

"Имаше много говорене, че хиляди са хората, които се подслушват и едва ли не – България цялата е опасана само в специални разузнавателни средства", добави още министърът, като саркастично уточни, че всъщност ставало дума само за 0.1 % от населението – 7 800 подслушвани лица от над 7 млн. души за 2012 г.

По думите му нямало да има "толкова много СРС-та, ако приемем, че са много", ако правораздавателната система си вършела работата. След което се аргументира с няколко дежурни примера за изменени мерки за задържане на заподозрени в грабежи и други престъпления.

Преди Цветанов, съмненията за нарушения на закона и манипулации на доказателствата по делото категорично бяха отречени в понеделник и вторник от наблюдаващия прокурор Божидар Джамбазов и от градския обвинител Николай Кокинов. И двамата обаче също избегнаха да коментират в детайли твърденията на защитата от пледоариите.

В края на процеса стана ясно, че върху плика, даден от Тенчо Попов на следователя и основен свидетел Петьо Петров минути преди ареста му на 1 април 2010 г., няма отпечатъци от финансиста, въпреки че той е заснет как го държи с голи ръце.

Освен това върху сгънатия плик, в който се твърди, че е имало 20 000 евро, Петров е оставил свой отпечатък в сгънатата му част, където няма как да е пипал, ако не го е отварял, което отрича. Самият Попов пък заяви миналата седмица, че сложил в пакета неденоминирани левове, за да покаже на Петров, че корупционната схема няма да се случи.

Така защитата допусна, че е възможно разследващите да са манипулирали основното доказателство, отбелязвайки, че в продължение на час и половина след взимането на плика Петров е ходил до ДАНС, носейки парите в себе си, след което те са протоколирани чак в следствието в присъствието на другия човек, оставил следа по повърхността му – следовятелят Красимир Кръстев.

Адвокатите оспориха и законността на използваните по случая СРС-та, тъй като те са одобрявани в Бургаския апелативен съд (БАС) и от Пловдивския окръжен съд в нарушение на принципите за местната подсъдност, разписани в Наказателно-процесуалния кодекс.

Освен това, както Mediapool неведнъж писа, по делото има документи, от които е видно, че прокурор Роман Василев си е позволявал да разпорежда с подписа си СРС-та в условията на неотложност вместо вътрешния министър Цветан Цветанов. Както и да пише мотивите към одобренията на БАС, които председателят на съда Емилия Нашева формално е разписвала след това.