По обвинението си за отказаните СРС-та

Цветанов получи 4-годишна присъда и на втора инстанция

Подсъдимият демонстрирал "всесилност и всепозволеност, прекрачвайки границите на закона и на морала", смята съдът

Цветанов получи 4-годишна присъда и на втора инстанция

Бившият вътрешен министър и председател на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов бе осъден ефективно в понеделник на 4 години затвор и на втора инстанция по обвинението си за престъпление срещу правосъдието.

Софийският апелативен съд (САС) изцяло потвърждава решението на Софийския градски съд (СГС), приемайки, че подсъдимият неправомерно е сложил шест резолюции "Не!!!" на съдебни разрешения за използване на специални разузнавателни средства (СРС) спрямо ексшефа на антимафиотите във Велико Търново Орлин Тодоров.

Цветанов получи същата присъда на първа инстанция в края на май м.г. Тогава съдия Тони Гетов прие, че бившият МВР шеф изобщо не е имал правото да поставя отрицателни резолюции върху исканията, след като те вече са били разрешени от съда, тъй като в качеството си на вътрешен министър е можел единствено да изпълни волята на съда, а не да прави преценка дали да се съобрази с нея.

Апелативните съдии Спас Иванчев, Елена Каракашева и Петър Михайлов изцяло се солидаризират с мотивите на долната инстанция, потвърждавайки и 5-годишната забрана на Цветанов да заема държавна длъжност. Той ще трябва да плати и разходите по делото в размер на близо 900 лева.

Показанията на Калин Георгиев нямат правно значение

Мотивите, изразени от САС, категорично отхвърлят тезата на защитата, че отказвайки да разпореди СРС-тата, Цветанов всъщност се съобразил с мнението на тогавашния главен секретар на МВР Калин Георгиев. Самият Георгиев свидетелства пред съда, че дал такова становище пред подсъдимия, тъй като сметнал, че реализирането на въпросните СРС-та може да компрометира друга реализация на службите.

"Тези възражения могат да се преценят като неоснователни, тъй като няма никакво правно значение какъвто и да било съвет при решаване на въпроси, които са от компетенцията единствено и само на министъра на вътрешните работи и при установения материалноправен принцип, че наказателната отговорност е само лична. Без значение е становището на лица, които при това в йерархията на длъжностите на МВР заемат подчинено положение. Тук е мястото да се посочи, че законът не може да бъде дописван, допълван или изменян с подзаконови нормативни актове, изхождащи при това от изпълняващия закона, а не от законодателя", категоричен е Апелативният съд.

Магистратите подчертават, че в случая искането за СРС-тата е било направено "от орган не просто на властта, а на съдебната власт, разрешението е било дадено отново от орган на съдебната власт, макар и различен от първия, който е прокурор, докато подсъдимият Цветанов е бил представител, макар и висш, на изпълнителната власт".

"Това означава при конституционното деклариране и гарантиране на discretio potestatis (разделение на властите – от лат.), че след като законодателят не е дал възможност за оперативна самостоятелност, а е наложил принципа на обвързана компетентност, подсъдимият Цветанов с неизпълнението на законовия императив, се е намесил в разделението на властите и е присвоил чужди правомощия от различна на неговата сфера на компетентност. С други думи, в случая подсъдимият Цветанов не може да се уповава на чужда компетентност и отговорност, на разпределение на такава отговорност, последната е единствено и само негова, изводима от законовата разпоредба на чл.16 ал.1 от ЗСРС", допълва съдът.

В осъдителното решение на Апелативния съд детайлно е описана хронологията по реализирането на въпросните СРС-та спрямо Орлин Тодоров и други двама заподозрени, която според магистратите умишлено и незаконно е прекъсната еднолично от Цветанов.

Подслушването е поискано от прокуратурата, разрешено от съда, след което тогавашният вътрешен министър слага общо шест резолюции "Не!!!", заради които закритата по-късно Специализирана дирекция "Оперативно-технически операции" (СДОТО) така и не реализира в онзи момент СРС-тата.

Цветанов не е имал възможност да преценява волята на съда

"Той (Цветанов – бел.ред.) не е имал никакви процесуални функция по надзор и ръководство на наказателния процес по конкретното производство, не е можел да преценява необходимостта от използването на едно или друго доказателствено средство за събирането на доказателства по разследването на предполагаемите престъпления. Неговото единствено правомощие и задължение е било да осъществи с властническото си разпореждане връзката между разследващите органи на съдебната власт и специалната служба за извършване на техническата операция, която е в структурата на изпълнителната власт. Неговото бездействие, дефинирано и демонстрирано по един изключително категоричен начин с изписването на разпореждането "Не" е довело до невъзможност за използването на този способ за събиране на доказателства – подслушване на водени телефонни разговори между трите лица, както помежду си, така и с други лица", приемат съдиите Иванчев, Каракашева и Михайлов.

Според тях подсъдимият "е осъществил незаконен контрол над действията на разследващите органи", което е "недопустимо и симптоматично за пренебрегването на принципа за разделение на властите, за фаворизирането на една власт за сметка на друга и в крайна сметка за елиминиране на принципите на демократичното управление като цяло".

"Подсъдимият Цветанов е с висше образование, както се посочи вече, с базови правни познания, поне със сигурност с такива, достъпни за всеки вменяем български гражданин. С положителност може да се заключи, че той е осъзнавал, че с отказа си по същество да изпълни искането за прилагане на специално разузнавателно средство, без законът при това да му я дава, той осуетява наказателното преследване. В съзнанието му с положителност се е формирал изводът, че по това наказателно производство повече доказателства не могат да се съберат, след като разследващите органи са приели, че това е единствената правна възможност за събирането на обвинителни доказателства. И именно този подсъдим не я е допуснал, предрешил е изхода от делото, без законът да му дава права и задължения по разследването, извън задължението му да даде писмено разпореждане за прилагане на СРС към подчинените му тогава структури", аргументира се още Софийският апелативен съд, обсъждайки наличието на умисъл в действията на Цветанов.

Добрите характеристични данни на подсъдимия – относителни

Мотивите на САС изобилстват от подчертано остри констатации за дейността на подсъдимия като вътрешен министър, като са посочени дори двете осъдителни решения срещу България, произнесени от Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) във връзка с негови публични изказвания по конкретни казуси.

Става въпрос за делата, които заведоха срещу страната ни бившият депутат от БСП и ексшеф на Общинския съвет във Варна Борислав Гуцанов и бившият полицейски началник в Бяла Слатина Тони Костадинов. И в двата случая европейските магистрати осъдиха България заради недопустими изказвания на Цветанов по висящи разследвания, нарушаващи презумпцията за невинност.

"Деецът е с чисто съдебно минало, с добро семейно положение, с относително положителни характеристични данни – това са безспорни факти, които следва да бъдат посочени. Относителността по отношение на характеристичните данни съдът съзира в крайна сметка от резултата от публичната дейност на този подсъдим в качеството му на министър на вътрешните работи – за първи път в новата история на страната тя е била осъждана, при това нееднократно, от ЕСПЧ за неспазване на основни принципи на правовата държава от публични личности, високопоставени дейци на правителствената администрация. Тези осъждания са за публична намеса в дейността на съдебните органи и нарушаване на презумпцията на невиновност. С оглед на това въззивната инстанция не оценява изцяло положително и позитивно известните характеристични данни", посочват магистратите в тази част от мотивите си, в която коментират размера на 4-годишната присъда на Цветанов.

Заключителната част от решението на САС по делото звучи най-остро. В нея се коментира "изключително високата степен на обществена опасност" на подсъдимия в качеството му на силов вицепремиер и вътрешен министър към момента на извършване на престъплението срещу правосъдието.

Съдът разглежда Цветанов като изключително опасен за обществото

"Всяко едно неизпълнение на служебни задължения обаче рефлектира изключително негативно върху управлението на административната система на министерството на вътрешните работи, на взаимодействието със съдебната власт, която се явява независима и неподконтролна на полицейските служби и на министъра на вътрешните работи лично, подкопава доверието на обществото и ерозира устоите на държавността. Поради това и конкретно извършеното деяние се отличава с изключително висока степен на обществена опасност, деецът е проявил едно изключително грубо незачитане на разделението на властите, на неспособност да изпълни законовите си задължения, довело до осуетяване на наказателно преследване по отношение на полицейски служител и свързани с него две лица.

Обществена опасност всъщност прозира и в цялостното поведение на дееца, който от една страна е осуетил наказателно преследване срещу този полицейски служител, а от друга, впоследствие е промотирал, санкционирал неговото служебно израстване – независимо от твърдението, че почти не го е познавал. Тук той е нарушил основни принципи на кариерното израстване, на етичните и морални правила при оценка на кандидатите за повишение в държавната служба и макар това да не е от значение при налагане на наказание, не може да не бъде отбелязано при оценката на личността на дееца, относителността на добрите му характеристични данни се проявява непрекъснато във всеки един аспект на делото", приемат съдиите Иванчев, Каракашева и Михайлов.

"Обществото има очаквания, а законът изисква безупречно изпълнение на задълженията на този пост, който е изключителен по своя характер и се ползва с изключително също така обществено доверие, тъй като на него се очаква спазване на закона и защита правата на гражданите. Вместо това е проявено поведение, което е във висша степен нетърпимо и което показва, че степента на обществена опасност на подсъдимия е твърде висока, като се е оказал не на висотата на заемания пост и на законовите изисквания, неумеещ и неготов за законопослушание. Колкото по-високо в йерархията е един държавен служител (като общо понятие), представител на една от трите власти в държавата, с толкова по-големи правомощия и отговорности е натоварена неговата длъжност.

Разбира се, и вредните последици от неспазването на закона са много по-големи и най-вече, се разрушава общественото доверие, нещо много необходимо при спазване на обществения договор при функционирането на демократичната държава. Деецът е проявил престъпна упоритост с пълното съзнание за последиците от своето поведение, демонстрирайки всесилност и всепозволеност, прекрачвайки границите на закона и на морала, в крещящо противоречие със собствените, установени от закона задължения. Тази демонстрация прави дееца особено общественоопасен, тъй като вместо да бъде слуга на народа при изпълнение на упражняваната и предоставена от обществото представителна власт, той си присвоява чужди компетенции и еднолично потъпква закона. Обществената опасност е също висока – за разлика от публичните изявления, тук деецът е действал скрито от обществото с висока степен на засягане на законоустановения порядък", заключва категорично Софийският апелативен съд в края на решението си срещу Цветанов.

То обаче не е окончателно и подлежи на обжалване в 15-дневен срок пред Върховния касационен съд (ВКС). Фактът, че две последователни съдебни инстанции приемат абсолютно еднакви решения и мотиви по въпросния казус обаче, значително увеличава шанса това положение да бъде споделено и от ВКС. Евентуалното окончателно осъждане на председателя на ПГ на ГЕРБ би довело и до сериозна политическа нестабилност в управляващата коалиция, предвид силните му позиции в ГЕРБ.

Още по темата
Още от България

Какви ще са разследванията на Нова телевизия занапред?