Цветозар Томов: ГЕРБ взе своето, а БСП нямаше потенциал за разширяване

"Демократична България" може да предизвика Борисов за властта в София

Цветозар Томов, снимка БГНЕС

ГЕРБ постигна резултата от 600 000 гласа, който бе прогнозиран пред изборите, а БСП остана в рамките на твърдото си ядро заради неподходящата си кампания, коментира в интервю за Mediapool социологът и бивш член на ЦИК Цветозар Томов. Според него най-добрите мажоритарни кандидати на евровота са били Ангел Джамбазки и Радан Кънев. Томов смята, че "Демократична България" има потенциал да предизвика ГЕРБ за властта в София още през есента. Доскорошният член на ЦИК говори още за възможностите за фалшифициране на машинното гласуване с устройствата, определени по закон, както и за проблемите с организацията на изборния процес.

Г-н Томов, активността на Бойко Борисов ли е основният фактор за победата на ГЕРБ на евоизборите?

Не. Това дори не е основната причина за резултата на ГЕРБ. В нито едно предизборно изследване не е имало съмнение, че ГЕРБ ще вземе около 600 000 гласа, както се случи. Причината е, че основният конкурент БСП остана в рамките на твърдата си подкрепа за европейски избори. Тази подкрепа се реализира през последните няколко кампании. Очевидно БСП нямаше потенциал за разширяване, а и водеше кампания, която правеше това невъзможно.

Какво имате предвид?

С изключение на Сергей Станишев, останалите водещи лица на БСП не говореха така, както трябваше да се говори в кампания за европейски избори. Те се опитваха да прехвърлят дебата изцяло на домашен терен. Това не са парламентарни избори и не се решава въпросът за изпълнителната власт. Избирателите знаят това. Подходът на БСП беше странен, но откакто г-жа Корнелия Нинова стана лидер на БСП, наблюдаваме стремеж към завръщане към революционни традиции от 19 век. Това няма да ги доведе до нищо добро, поне в рамките на демократичните процедури за печелене на властта.

Две седмици преди вота БСП все пак имаше преднина. Подобен обрат в нагласите изглежда почти невероятен.

Ще ви напомня за сходството с прогнозите преди европейските избори през 2014 година. Тогава от шест социологически агенции три предвиждаха победа за БСП, а една предвиждаше равни шансове. Тогава ГЕРБ победи дори по-убедително.

Хората на терен лъжат ли? Какво се случва?

Съществуването на завера да се излъже анкетьора е прекалено конспиративна. Чисто житейски много хора нямат никаква ориентация за това какво предстои. Те живеят всекидневния си живот. Политиците, социолозите, политиците и журналистите обикновено се вторачваме в кампанията. Мислим си, че едва ли не цялото общество тръпне пред телевизорите и живее с изборите. Това не е така. Поради това промяната на нагласите в края на кампанията е нещо, което винаги я е съпровождало. Точно преди вота интересът рязко нараства. Само тогава можем да установим очакваните промени, но технологичният срок за провеждане на изследване е такъв, че последната възможна картина за социолозите е десетина дни преди изборите. Така данните почти винаги ще се разминат с резултата. Опитният социолог знае, че най-важното е да установи тенденцията, за да я екстраполира върху последните дни на кампанията и да направи правдоподобна прогноза. Това е като да гледате дълго бягане и да трябва да прогнозирате резултата преди финалната обиколка. Трябва да гледате не само кой атлет води, но кой как диша, как си мята ръцете и т.н. Това са важни симптоми, които не опират до просто възпроизводство на получените данни. В няколко кампании за евроизбори традиционно се подценява вота за ГЕРБ и т.нар. градска десница. През 2014 година на Реформаторския блок му даваха среден резултат в прогнозите от 4.3%, а те взеха 6.5%. Сега се получи същото. Прогнозите бяха същите, както и резултатите, които опровергаха тези прогнози.

Има ли риск БСП да изпадне в нова криза?

Оставката на Корнелия Нинова е знак за криза. Остава да видим каква ще е развръзката.

Оставка подаде и председателят на предизборния щаб на ГЕРБ Цветан Цветанов.

Няма как да коментирам убедително този въпрос, защото все още не са известни процесите в ГЕРБ, които са довели до това решение.

Как разчитате резултата на ДПС? Надмогната ли е кризата с конкурентната им партия ДОСТ на Лютви Местан?

В сравнение с предходните европейски избори, когато лидер на партията все още беше Лютви Местан, ДПС сега губи 80 000 гласа. Трябва да видим къде са ги загубили. Хипотезата ми е, че гласоподавателите, които са подкрепили ДОСТ на парламентарните избори през 2017 г., не са се върнали в ДПС. Новите места, където ДПС печели, са ромските гета. Кризата в ДПС се изразява в по-голяма пасивност на нейния електорат и нищо повече. Това не са гласоподаватели, които прехвърлят вота си някъде другаде. Резултатът за ДПС на евроизборите е висок заради ниската активност и начина, по който Движението рекрутира подкрепата за себе си. Тя се набира сред избиратели, които не гласуват по друг начин или изобщо не гласуват. Както и с привличане на гласове чрез изборни технологии, които са на ръба на закона, а и отвъд закона

Монополизира ли ВМРО патриотичния вот?

Предстои да се види. Ангел Джамбазки направи силна кампания за избирателите си и надделя в персоналното състезание с другите национал-популистки кандидати. Така Джамбазки привлече гласовете, които през 2013 г. се бяха разделили почти по равно между трите националистически партии. Дали това е трайно явление, не мога да кажа. Напълно възможно е това да е прагматичен избор за най-силния кандидат, както стана с Красимир Каракачанов на президентските избори. Подкрепата за ВМРО трябва да се тества на други избори, за да се види дали е трайна.

"Демократична България" и ВМРО бяха формациите с най-много преференциални гласове. Ако при ДБ това е традиционно, то за ВМРО какво е обяснението?

Кампанията на ВМРО беше изчистена версия на национал-популистка кампания от европейски тип. Ако сравнявам говоренето на Валери Симеонов и Волен Сидеров с това на Джамбазки, трябва да призная, че логиката на политическите внушения на Джамбазки беше далеч по-последователна. Идеологическият сблъсък в тази кампания беше между Ангел Джамбазки и Радан Кънев. Те развиха две противоположни визии за това какво трябва да представлява Европа и какво е мястото на България в нея. Това бяха двамата най-добри мажоритарни кандидати от гледна точка на целите, които си поставят. Джамбазки си свърши професионално работата с тази добре обмислена демагогска кампания. Добра работа свърши и Радан Кънев.

Резултатът на "Демократична България" е успех или е оцеляване?

И двете. "Демократична България" постигна резултата на Реформаторския блок в началото на възхода си. Благодарение на това, че се легитимира през европейските избори, Реформаторският блок получи сериозна подкрепа на следващите парламентарни избори. След това тръгна процес на разпад. "Демократична България" повтори този старт и има шанс да повтори и възхода, но трябва да внимава да не повтори грешките.

Какъв е таванът за "Демократична България" и ВМРО?

Всеки може да го като погледне резултатите от изборите в чужбина (28% за ДБ – б.р.). Таванът е висок в по-далечна перспектива. "Демократична България" наистина може да бъде единственият конкурент на ГЕРБ, защото тя се бори на същата писта. Те имат избиратели, които не са идеологически обременени и могат да бъдат причислени към, условно казано, разширяващата се средна класа. Вижте секцията в Никити (Халкидики). В тази секция са гласували на огромни опашки 730 души. Там не са гласували емигранти, които берат маслини. Там са гласували хора, които могат да си позволят да отидат през уикенда да сe пекат по плажовете на Халкидики. Това са хора със стабилен материален статус. Резултатът в тази секция е 3 към 1 за "Демократична България" срещу ГЕРБ. Това не е контролиран вот, това не са сини чугунени кратуни. Това са хора, които като цяло не се интересуват от политика и които се опитват да направят рационален избор между това, което се предлага на политическия пазар. Големият въпрос е дали политиците в "Демократична България" ще бъдат в състояние да отговарят на повишаващите се очаквания. Ако коалицията продължава да се развива, както е започнала, аз не бих се учудил, ако тя е най-сериозният конкурент на ГЕРБ за властта в София през есента.

А какъв е таванът на подкрепата за "Патриотите"?

За "Патриотите" е по-сложен въпрос. Като че ли пикът на патриотарската вълна в Западна Европа започна да преминава. В България този пик не е достигнат. Разширяването на тази подкрепа много зависи от сблъсъка между ГЕРБ и БСП до края на този парламент и дали ще има предсрочни избори. Много зависи от това дали те са способни да играят обединено на избори. Веднъж го направиха, но не е сигурно, че ще способни да го направят втори път. Третото, от което зависи, е дали радикалните движения, които вече граничат с националсоциалистическата идеология, ще постигнат успех или не. Това са движенията като "Възраждане". Четвъртият фактор е дали БСП ще направи ясен завой към национал-популизма, каквито опити имаше.

Защо се забави толкова броенето на протоколите?

Проблемът е в технологията на изборния процес. В секциите има много хора, които са работили по 14-15 часа, преуморени, слабо подготвени, ниско образовани... Те масово допускат грешки при попълването на протоколите, които трябва да се отстраняват при приемането им от районните избирателни комисии. Протоколът от секцията първо се проверява от оператор на "Информационно обслужване". В него има контроли, които са логически зависими от данните. Контролите трябва да изчезнат при въвеждането на протокола на електронен носител. Често това не се получава. И хората са връщани да си търсят грешката, докато те са блокирали тотално от умора. При големите опашки в "Арена Армеец" през 2015 г. имаше случай на 45 пъти върнат протокол за търсене на техническа грешка. Натрупват се опашки, всички се изнервят, а изнервените хора правят повече грешки.

Самата система за предаване на протоколите, както е описана в Изборния кодекс, създава предпоставки за хаос. Другата причина е слабата подготовка на секционните избирателни комисии, която се дължи на мизерното заплащане за робския труд. Това води до липса на мотивация за участие. ЦИК няма как да намери подготвени хора за надница от 66 лева за тази тежка работа. Изборният кодекс предвижда комисиите да бъдат попълвани и чрез партийни квоти, което още повече влошава качеството на подбора. Засега парламентът не обръща внимание на тази страна на Изборния кодекс, а се занимава с какви ли не глупости напоследък.

Защо ЦИК продължава да наема машини, вместо да ги купи?

Сега бяха наети, защото времето беше малко. Беше ги страх да купят машини, без да знаят какво ще се случи на изборите. Струва ми се, че страхът е бил основателен. Хората не бяха особено заинтересувани от машинното гласуване, а секционните комисии не бяха добре подготвени да го организират.

Имаше и проблем със сертифицирането на машините...

Тук има един огромен проблем, за който не се шуми много. В българското законодателство машинното гласуване е въведено по начин, който предполага използване на само един тип машини – машини за директно записване на вота. Това са устройствата, които са най-рискови и се отхвърлят от страните с опит в машинното гласуване. Например от САЩ. От избори на избори в САЩ тези машини все повече се пренебрегват за сметка на оптичните скенери. А нашият законодател не предвижда използването на оптични скенери, които са сигурни и не носят риск от фалшификации. Аз се надявам, че сега не е имало тежки фалшификации с машинното гласуване.

Какви са рисковете?

Мога да ви препоръчам клипове в YouTube, на които с вижда как софтуерът на тези машини се подменя за една минута. Тези тип устройства просто нямат добър престиж. Машината за директно записване на вота е устройство със сензорен екран. Вие натискате бюлетината на екрана, машината записва вашия вот в паметта си, издава ви разписка и толкова. Оптичният скенер е съвсем друго нещо. Вие отивате с попълнена бюлетина. Машината я сканира и я съхранява в кутия. Едновременно има електронни данни и проверима бюлетина. В този случай е невъзможно вкарването на бюлетина, която не е специално маркирана за тази машина. Третият вид са устройствата, които произвеждат бюлетини. Вие маркирате вота си на сензорен екран. Тя ви отпечатва бюлетината и вие я пускате в урна. Така има машинно събрани данни, има проверима бюлетина и избирателят е гласувал, както е свикнал. Изключително странно е, че в нашия закон технологичните решения са описани толкова подробно, че ЦИК е оставена без избор за машините.

Искате да кажете, че ако някъде има съмнения за нагласена работа с машинното гласуване, то те са в парламента, а не в ЦИК?

Точно така.

В изборната нощ имаше скандал между ваши колеги за почтеността в социологията. Има ли основания повдигането на тази тема?

В публичното пространство има двойнствено отношение към социологията. От една страна се твърди, че социолозите са маскари, но всички се влияят от прогнозите им. Нека да си представим какво би представлявала една модерна предизборна кампания, ако забраним социологическите проучвания. Вие представяте ли си как политиците ще лъжат без никакви ограничения? Представяте ли си каква каша ще бъде в главата на избирателите? При всичките си ограничения социологическите изследвания поставят в някаква рамка лъжите на тема "Аз съм най-велик".

Предизборните проучвания рационализират отношението към изборите и са полезни. Лошото е, когато тази технология се надценява. Хората трябва да бъдат убедени, че нито една социологическа агенция няма интерес да се излага. В този смисъл трябва повече толерантност към грешките на социолозите. Непочтен е не социологът, който е направил грешка, а този, който умишлено подвежда публиката за изхода от изборите. Аз знам много подобни случаи, а такива имаше и в тази кампания. Няма да споменавам имена и агенции. В този смисъл патосът на Боряна Димитрова, че това не трябва да е така, аз го споделям. Това, което е нужно, е социологическите агенции да разработят общи стандарти за прогнозиране на политическите процеси. Трябва да има общ стандарт за формата на представяне на данните, да се отделят данните от прогнозите и да има механизъм за проверка за добросъвестността на социологическите проучвания, което е малко утопично, но възможно. Важна роля играят и медиите, които са транслатори на тази информация. Те имат много къса памет. В началото на тази кампания една агенция обяви, че очаква 3 милиона българи да отидат да гласуват. В изборната нощ социологът от същата агенция обясни резултатите от изборите с необичайно ниската активност, която те били предвидили. И никой не му зададе въпрос как е възможно това.

Още от Интервюта