Цветозар Томов: Уродливите изборни практики ще се пренесат и при мажоритарна система

Ако в "Шоуто на Слави" смятат, че ЦИК организира държавен преврат, да бяха уведомили ДАНС

Цветозар Томов, сн: БГНЕС

Обикновено при мажоритарни избори се облагодетелствуват по-големите партии и губят по-малките. Но могат да спечелят и малки партии със силно регионално влияние. Колкото до независими кандидати – мит е, че ще имат по-добри шансове. При сега действащата система, например в София, един независим кандидат за депутат може да бъде избран със 7-8% от гласовете. При мажоритарна система ще му трябват много повече, казва говорителят на ЦИК и социолог Цветозар Томов.

Господин Томов, с какво си обяснявате факта, че гласуването на този референдум бе по-масово от този иницииран от президента, при положение че тогава имаше по-наситена предизборна кампания?

Не мисля, че имаше особена разлика между двете кампании. На активността повлияха промените в Изборния кодекс, по-конкретно – обявяването на участието в избори за задължително. Но, независимо от активността, и в двата референдума достатъчно убедително мнозинство от гласувалите подкрепи отговорите "да" на зададените въпроси. Затова, според мен, парламентът следва да се съобрази с волята, изразена от това мнозинство и в двата референдума, макар и това да не е задължително по закон.

В крайна сметка – ЦИК, анализирайки работата си по изборите и референдума, отчете ли свои грешки и какви?

Анализът на кампанията предстои. Не мога да коментирам този въпрос от името на ЦИК в момента. Личното ми мнение е, че има какво да се подобри и в работата на ЦИК, и в изборното законодателство.

Защо тогава е това непрестанно пререкание между "Шоуто на Слави" и вас?

Няма пререкания. Но не мога да не отговарям на нелепите им обвинения, основани в повечето случаи на откровени лъжи.

Как да се реагира, например, на съвършено идиотското твърдение, че ЦИК организира държавен преврат? Да бяха подали сигнал в прокуратурата и ДАНС, щом твърдят това.

И да бяха извадили доказателства, различни от фалшиви записи от избори в други страни и сбъркани протоколи, чиито грешки са забелязани и отстранени още преди сканирането им в сайта на ЦИК.

Може ли да обясните каква е драмата с пликовете и защо инициативният комитет обвинява ЦИК в саботаж на референдума?

Няма никаква драма. В изборния ден имаше само един сигнал за секция, в която не достигат бюлетини – мисля, че беше в Южна Африка. За този случай ЦИК разреши преснимането на бюлетини. Единственото "основание“ на инициативния комитет е, че тиражът на отпечатаните бюлетини е с 341000 по-висок, отколкото на пликовете. От това се прави внушението, че толкова хора не са получили пликове. Но и бюлетините, и пликовете са над 7 млн, а гласуваха под 3,5 млн избиратели. Ако някой някъде не е получил плик заедно с бюлетината за референдума, то не е защото в секционната комисия е нямало пликове.

Освен член на ЦИК вие сте и социолог – как смятате, че ще се отрази една подобна коренна промяна на избирателната система – въвеждането на мажоритарен вот, в едномандатни избирателни райони, с абсолютно мнозинство?

Нито ще създаде проблемите, за които пророкуват критиците на подобна промяна, нито ще е панацея, даваща ни най-после шанс да избираме най-достойните измежду нас. Щом толкова хора го искат, е по-добре да се въведе. Но изборните технологии сами по себе си не решават нищо. Решава демократичната политическа култура на избирателите, а тя се променя бавно.

Смятате ли, че въобще подобна система е приложима? И защо?

Не виждам пречка да бъде приложена. Прилагаме я при изборите на кметове и президент, можем да я приложим и при изборите на народни представители. Но, пак ще кажа, повечето от уродливите страни на изборния процес в България – плутократизма, контролирания вот и партийната партизанщина – ще се възпроизведат и при нея. Причините за тях са други, не се коренят в начина на гласуване и избиране.

Какви партии биха се възползвали от нея и на какви би навредила?

Обикновено при мажоритарни избори се облагодетелствуват по-големите партии и губят по-малките. Но могат да спечелят и малки партии със силно регионално влияние. Колкото до независими кандидати – мит е, че ще имат по-добри шансове. При сега действащата система, например в София, един независим кандидат за депутат може да бъде избран със 7-8% от гласовете. При мажоритарна система ще му трябват много повече.

Как гледате на въпроса за намаляване на партийната субсидия на 1 лев?

Смятам, че сега партийните субсидии са скандално високи. Освен това съм принципиален противник на система за субсидиране, при която партиите получават директно пари от държавата. Дори и 1 лев на получен глас. По-скоро бих подкрепил субсидиране, при което държавата поема определени регламентирани разходи, нужни за партийна дейност, без парите изобщо да минават през партиите.

Как тълкувате гласуването на допитването – като подкрепа за въпросите или като наказание за политиците? И каква е разликата в двата прочита?

И двете мотивации ги е имало. Няма как да се каже коя от тях е била по-силен мотив без специализирано изследване.

В ЦИК анализирали ли сте равнопоставеността на агитацията про и контра тезите на референдума, имаше и инициативни комитети, регистрирани против питанията?

И двете тези имаха защитници, но за тезите на референдума бяха значително повече. Направи впечатление пасивността на всички парламентарно представени партии, с изключение на АБВ. Личното ми мнение е, че кампанията беше вяла и повърхностна.

Смятате ли, че е необходима промяна в закона за референдумите и каква?

Да, смятам. Изискването за активност, надвишаваща тази на парламентарни избори, е несправедливо и даже цинично. Извън това, не е справедливо да няма праг на активността, водещ до признаването на избора за легитимен когато става дума за избори, а да го има само за референдуми.

Още по темата
Още от Интервюта

Какво може да се очаква от новия председател на антикорупционната комисия?