По повод 149 години от залавянето на Васил Левски бяха положени цветя в историческата местност "Пази мост" край Ловеч и пред паметника на Апостола в двора на Къкринското ханче. Това са паметни места, свързани с последния път на Васил Левски към безсмъртието, съобщиха от общинската администрация, предава БТА.
В поклонението са участвали ръководството на Община Ловеч, кметският наместник на село Къкрина Иваничка Станчева, представители на Регионалния исторически музей и граждани.
От администрацията припомнят, че в местността "Пази мост" на 26 декември 1872 година става съдбовната среща на Васил Левски и Никола Цвятков с две турски заптиета, откъдето започва акцията по залавянето на Апостола на свободата.
Историкът от Регионалния исторически музей /РИМ/ Теодор Тончев е направил кратък обзор на известните факти за историческото събитие на "Пази мост". Той е подчертал, че постоянно се откриват нови документи, включително в турските архиви, които правят нашите представи по-пълни и обективни.
Пред Къкринското ханче е говорил пък екскурзоводът Петър Костов от РИМ, който е припомнил как е станало залавянето на Васил Левски сутринта на 27 декември 1872 г., допълват от администрацията.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
7 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Ще го напишат, когато България се освободи в действителност. Не и по-рано.
Виновника за обесването е ГАД ИГНАТИЕВ И РУСКАТА АГЕНТУРА .това трябва да го напишат в учебниците по история.
Хубаво поднасяне цветя а не премахнете името граф игнатиев от всякъде в България защото той обеси Левски ,това е лицемерие.
Бил йеромонах и сам напуснал службата, за да събужда раята, а тя дълбоко спяла....трябвало време и такива като него много повече - погледнете територията на българският етнос и каква част от нея пламва в Априлското възстание и с коолко жертви! Спял е българина тогава, мъждукали огнищата на Левски, но колко на шиироко са били?
И, вече 140 години не престават гнусните обвинения към достойния свещеник, отец Кръстьо, когото малоумната мълва нарочи за предател на дякона още преди Освобождението, а после художествените измислици на първенците ни в литературата само доукрасиха и издигнаха в култ една лъжа. Заради тази лъжа, дъщерята на свещеника се самоубива, като приема гладната смърт пред позора да носи клеймото за баща си през целия си живот. Самият отец Кръстьо страда неимоверно, пред очите му умират децата и съпругата, …
опитва се да доказва истината и да снеме от семейството си отвратителната клевета, но напразно...Народецът ни много обича да си избира виновници, които да операт целия пешкир, и така да снемат вината от мнозина, които я заслужават. Защото, преди 140 години българите масово са се отрекли от дякон Игнаций, и нито един не се е опитал да го освободи при транспорта му през половината българска земя, охраняван нарочно от само две (!) заптиета по специална заповед на османските власти. Властта тогава ясно е съзнавала, че има най-малко нужда от нов мъченик, когото раята да издигне до обединителна фигура и да започне бунт, затова и са се надявали Левски да бъде освободен по пътя за Търново, и после по пътя за София, като нарочно му е оставен минимален ескорт. Напразни надежди - никой от революцинерите не се и опитал да нападне буквално оставеният сам апостол...Затова и после, след обесването, омразният поп се превръща в идеалната жертва, особено на фона на личните му конфликти с бившия дякон, снел от себе си расото. Отец Кръстьо е отказвал да причестява Левски като дякон, и го е третирал като обикновен мирянин, какъвто Васил Кунчев сам е станал след отказа си от църковния сан, в който е пребивавал като монах. Затова и масата народ вижда в този чисто теологически спор (който е изцяло в полза на свещеника в случая) "мотив", поради който "попът е предал Левски" за лично отмъщение. Напълно налудничава идея, още повече след доказателствата за напълно случайното залавяне на Левски - патрулът османлии го е помислил за скитник), а след като Левски е побегнал, на практика сам е насочил вниманието към себе си. И дори е можел спокойно да се измъкне поради изключителната си бързина, която го е спасявала неведнъж в такива случаи, но слепия шанс се е намесил - от бързото хукване, беневрекът на единия му крак се е развил, и се е закачил на оня плет около ханчето...
Ние, българите, светци и свети личности си имаме, но Апостолът "грешник" Левский си ни остава едничък най-горце... Поклон!
„В младините си бях иеродякон Игнатий, напуснах службата в съзнание, че бях повикан да изпълнявам друга, по-належаща, по-висока и по-свещена служба към поробеното отечество, която ... дано!“