Тунелът под Шипка е новият топ приоритет, за сметка на магистралата през Кресна

За железопътни магистрали ще отидат 730 млн. евро, а за шосейни - 650 млн. евро в периода 2021 - 2027 г.

Изграждането на тунела под Шипка е новият топ приоритет на кабинета, заменяйки довършването на магистрала "Струма" през Кресненското дефиле. Изграждането на сложния участък през дефилето дори отстъпва на трета позиция в новата оперативна програма "Транспортна свързаност", която ще се реализира през следващия програмен период 2021 - 2027 г.

Магистралата Велико Търново - Русе е посочена като втори приоритет в разработваната в момента програма. Засега тя не е окончателна и преговорите с Европейската комисия по нея продължават, каза в петък Галина Василева, ръководител на управляващия орган на оперативна програма "Транспорт", на пресконференция в Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ).

Именно НКЖИ отново ще вземе лъвския пай от еврофондовете и през следващия програмен период - 730 млн. евро, което е около една трета от бюджета на новата програма от 2 млрд. евро (80% еврофондове + 20% национален бюджет).

Това е обяснимо предвид факта, че ЕК отдава голяма значение на железопътния транспорт във връзка с изпълнението на политиките за намаляване на замърсяването по т.нар. "Зелен пакт". Следващата 2021 г. дори е обявена за година на железопътния транспорт.


Изпълнителният директор на НКЖИ Красимир Папукчийски, директорът на Управляващия орган на програма "Транспорт" Галина Василева и директорът на дирекция "Стратегическо планиране" в НКЖИ Нели Андреева Сн. НКЖИ

Алтернативните проекти за освободените 200 млн. евро

Вече е ясно, че през настоящия програмен период строителство на шосейната магистрала през Кресненското дефиле няма да има. За причина е посочен спорът между държавата и екоорганизации за трасето на пътя. Поради това сега се договоря освободеният ресурс от около 200 млн. евро да отиде за железопътни и пътни проекти.

От пътните магистрали ще се финансира изграждането на строящ се участък от магистрала "Европа" (София - ГКПП Калотина) с пари от националния бюджет, както и още една отсечка, която в момента не е в строеж. Не стана ясно дали за нея ще бъде обявена обществена поръчка или ГБС ще продължат по право. В момента "Главболгарстрой" изграждат 17-километровата отсечката между Драгоман и Сливница, която премиерът Бойко Борисов обеща да е готова до края на годината.

Останалата част от парите ще отиде за два жп проекта. Единият е жп линията Волуяк - Драгоман, който е одобрен от Европейската комисия и трябва да приключи до 2023 г. Той е на стойност 244 млн. лв. и за него в момента се провежда тръжна процедура.

Другият жп проект е модернизцацията на линията Перник - Радомир, за който предстои да бъде обявена обществена поръчка за избор на изпълнител, каза Галина Василева.

Жп проектите, финансирани от европейския механизъм "Свързана Европа" получават година отсрочка за приключване заради коронакризата и ще бъдат изпълнени в срок, увери тя.


Скоростната жп линия Бургас - Пловдив - София - сръбска граница ще бъде завършена най-късно през 2030 г.

Няма да може да бъде изпълнен обаче най-големият за настоящия програмен период жп проект Елин Пелин – Костенец. Той на стойност над 1 млрд. лева, и ще бъде фазиран (разделен на две части). През настоящия програмен период ще бъдат усвоени 539 млн. лв., а останалите 640 млн. лв. остават за следващия програмен период, уточни Нели Андреева, директор на дирекция "Стратегическо планиране" в НКЖИ.

Строителството на отделните лотове от линията Елин Пелин - Костенец тръгва през октомври с най-дългия тунел, каза изпълнителният директор на НКЖИ Красимир Папукчийски. Най-сложният участък е поверен на две турски компании - "Дуйгу" и "Дженгиз" (500 млн. лв. без ДДС) . Месец по-късно, през ноември, е планирана да започне работата по следващия участък от консорциум, ръководен от ВДХ (новото име на "Водстрой 98"). Цената е 113 млн. лв. без ДДС. Последни - чак през пролетта на 2021 г. ще започнат да работят "Джи Пи Груп" (395 млн.лв. без. ДДС). Причината за забавянето е, че държавата се бави с отчуждителните процедури, стана ясно от обясненията на Памукчийски.

Нови 730 млн. евро за жп проекти

През следващата година ще започне разпределянето на нови около 1.5 млрд. лв. (730 млн. евро) за жп проекти по "Транспортна свързаност".

С тях ще се финансира втората фаза на проекта Елин Пелин - Костенец (640 млн. лв.), чието строителство едва сега започва.

Другите жп проекти са линията София - Перник - Радомир (втора фаза), както и модернизацията на жп линията Карнобат - Синдел, посочи Нели Андреева.

Реконструкцията на жп линията Карнобат - Синдел беше форсирана в мандата на кабинета "Орешарски", когато транспортен министър бе Данаил Папазов, който сега е съдружник с почетния председател на ДПС Ахмед Доган. Тази жп връзка е важна за осигуряването на бърз достъп между северна и южна България на изток, защото товарите ще могат да се включат в изградената вече скоростна жп магистрала "Тракия" (София - Бургас), която се строи от 2007 г. Навремето НКЖИ оцени проекта Карнобат - Синдел на около 420 млн. лв., но днес не бяха посочени числа.

Железопътния коридор до границата със Северна Македония при Гюешево отново няма да бъде довършен. Напредъкът по този проект обаче зависи и от съседната страна, която строи своя участък към Деве баир и засега изостава повече от нас. Нищо чудно обаче в крайна сметка Северна Македония да се окаже готова преди България, както стана с изграждането на магистралата в Сърбия до българската граница.

За пътни магистрали - 650 млн. евро

Индикативният бюджет за сектор "Пътища" по новата оперативна програма "Транспортна свързаност" е 650 млн. евро.

На първо място е поставено изграждането на тунела под Шипка, за който в момента тече тръжна процедура, посочи Галина Василева. Това е втората фаза на този проект.

И ако Карнобат - Синдел бе приоритет на ДПС, то успехът на този проект се дължи на вицепремиера по еврофондовете Томислав Дончев. Тунелът под Шипка въобще не беше включен в оперативна програма "Транспорт", но с назначаването на Дончев за вицепремиер по еврофондовете в първото правителство на Борисов, проектът тутакси попадна в първия програмен период 2007 - 2013 г. за сметка на магистрала "Струма".

Изграждането на обхода на Габрово обаче се забави по ред причини и пътят беше пуснат в експлоатация едва през тази година. Въпреки че първоначално ЕК се закани да санкционира страната ни с 11 млн. лв., заради забавеното строителство, през август дойде новината, че наказанието е отменено.


Обходът на Габрово, който води към тунела под Шипка и минава покрай къщите на хората

В края на 2019 г. пътната агенция пусна обществена поръчка за избор на изпълнители на тунела под Шипка с прогнозна стойност над 267 млн. лв. без ДДС. В нея участват 7 кандидати. Заместник-министърът на регионалното развитие Николай Нанков каза при една от обиколките с премиерския джип на Бойко Борисов, че скоро ще има избран изпълнител, но такъв все още няма. Към момента дори не са отворени ценовите оферти на кандидатите, показва справка в профила на купувача на АПИ.

Вторият приоритетен проект е магистралата "Търново", както я нарече Галина Василева. Тя уточни, че става въпрос за магистралата Велико Търново - Русе, чието изграждане се форсира покрай строежа на магистрала "Хемус" (София - Варна) по време на третия мандат на Борисов, въпреки че за нея се говори още от втория му мандат и обещанието беше да е готова до 2020 г. Първоначалната оценка е, че изграждането на 110 км магистрала ще струва около 870 млн. лв. Към момента няма обявени обществени поръчки за избор на изпълнители.

Довършването на магистрала "Струма" през Кресненското дефиле изпада на последната трета позиция и ще се случи при условие, че се намери компромисно решение за трасето, стана ясно от обясненията на Галина Василева.

Така едно от най-важните ни транспортни направления гръцка граница - София - Видин - Западна Европа, което беше топ приоритет при влизането на страната ни в ЕС през 2007 г., за трети пореден програмен период няма да бъде довършено, за сметка на източните направления водещи към Москва.

Споделяне

Още от Бизнес

Трябва ли България да спре Северна Македония за ЕС?