Туризмът ни все повече разчита на работници отвън, но и те бягат заради ниски заплати

Лариса е 19-годишна украинска студентка. Това лято е работила в хотел по българското Черноморие като камериерка или пиколо в ресторант. Дошла е по студентска програма с обещанието да получава по 500 лв. чисто на месец. Вместо това взима по 400 лв., а един месец дори е останала и без пари, защото ѝ ги откраднали от стаята. Казва, че следващата година няма да дойде в България да работи. Разочарована е и ще си опита късмета в Турция, където по твърдения на нейни колежки от университета са взимали по 400 долара.

Проблемът с кадрите в туризма е огромен. Това лято в област Бургас, например, свободни останаха около 2700 места. Подобна беше ситуацията и по северното Черноморие. За първото полугодие на годината броят на регистрираните свободни работни места от работодатели в туризма е над 20 000, сочат данните на Агенцията по заетостта. Търсенето е на камериерки, сервитьори, общи работници, готвачи, бармани, хигиенисти, администратори в хотели.

Внос на работници от трети страни и удължаване на работните им визи от 3 на 9 месеца беше една от предприетите мерки за решаването на проблема с недостига на кадри това лято от страна на правителството. Подписани бяха и две спогодби за мобилна трудова заетост с Молдова и Украйна. Ефектът е осезаем - двоен ръст на работниците от трети страни тази година спрямо миналата, каза социалния министър Бисер Петков, който участва на заседанието на Междуведомствения съвет за кадрите в туризма, където са обсъждани възможностите за решение на проблема.

Общо над 7800 работници - предимно от Украйна и Молдова - са се трудили по морето това лято. Имало е работници дори от Виетнам. Всички те формират около 7% от общо заетите около 113 000 души в хотелиерството и ресторантьорството, по данните на НСИ.

Министерството на туризма и Министерството на труда и социалната политика подписаха спогодба за обучение на кадри, която да спомогне за разрешаването на проблема с недостига на работна сила.

Обучение срещу работа

Една от идеите на туристическия бранш е учениците, които се обучават по дуалния модел на обучение, да са задължени след завършване на гимназията да работят определен период от време в туризма, каза ресорният министър Николина Ангелкова.

Тя уточни, че това е само предложение, което тепърва предстои да се обсъжда и не е предложен конкретен срок колко години учениците да са длъжни да изкарат на работа.

Този модел е вариация на задължителните разпределения от ерата на социализма, от които можеха да се освободят предимно "връзкарите", но в пазарни условния освобождаването става чрез изплащане на определена сума за полученото обучение.

Подобен модел се прилага днес от авикомпаниите, които плащат обученията на пилотите и стюардите. След това те са длъжни да работят за дадената авиокомпания за 5 или 7 години, а при предсрочно прекратяване на договорите плащат съответна сума, най-често покривана от конкурентната авиокомпания, където започват работа.

У нас се чуха гласове за връщането на задължителния стаж в България на лекарите, чието обучение финансира държавата, отново поради недостига на кадри. Масово медиците заминават зад граница, защото стартовата им заплата у нас е между 700 и 1000 лв.

От обясненията на министър Ангелкова стана ясно, че работодателите в туризма си представят, че по този начин ще си набавят недостигащата работна ръка.

Другото предложение е регистрираните безработни да преминат обучение по търсените позиции в туризма, за да започнат работа, каза Ангелкова. Финансирането на обученията им ще бъде поето по Националния план за действие по заетостта, допълни министър Петков.

Услуги в това направление предлага Българо-германския център за професионално обучение, през който годишно минават около 2000 души. Директорът му Люба Попова посочи, че има интерес за обучение на готвачи, защото заплащането им вече достига до 3000 – 4000 лв.

Кадри има, заплащането е ниско

Кадри има, но заплащането е ниско. Това е причината младите с по два - три езика, да заминават в чужбина. Те не искат да работят в българския туризъм за по 500 лв. месечно на ненормиран работен ден от 7 сутринта до 10 вечерта, коментираха университетски преподаватели, участвали в заседанието на Междуведомствения съвет за кадрите в туризма пред Mediapool.

Туризмът е най-ниско платеният бранш у нас, показват данните на Националната статистика. Средната работна заплата в сектора е около 650 лв. Годишното възнаграждение възлиза на 7790 лв. за миналата година, спторед данните на НСИ. За сравнение преди туризма са секторите "Други дейности" – с 9055 лв. годишно и сектор "Строителство" – с 9857 лв. годишно. Строителният бранш също се оплаква непрекъснато от липса на работници.

Реално обаче, внесените отвън работници в туризма не взимат чисто дори и заплатата от 650 лв. При сключването на договорите им е било обещано да получават чисто между 500 и 600 лв. месечно, разказва Лариса (името е измислено – бел. ред.) пред Mediapool. Това лято тя работи в хотел по северното Черноморие. Доволна е от отношението на собствениците на хотела към персонала. Разочарована е единствено от заплащането и се чувства излъгана.

Показва и фиша със заплатата си. Иска помощ, защото не може да разбере, защо са ѝ толкова големи удръжките. Назначена е на минимална заплата от 510 лв. Получила е допълнителни суми за извънреден труд плюс награда и така бруто заплатата ѝ става 663 лв. Удържат ѝ задължителните данъци - за пенсионно осигуряване, вкючително и за втора пенсия, и данък върху доходите на физическите лица.

Освен тях обаче има и удръжки за "чупливост" – 10 лв., както и членски внос в КНСБ – 5.31 лв. (1% от работната заплата). По закон членуването в синдикати е доброволно. Лариса твърди, че никой не я е питал. Виетнамците, които работеха в хотела, също бяха станали членове на КНСБ без да знаят. Така чисто заплатата на младата украинка е около 516 лв. за конкретния месец. Работният ѝ ден започва сутрин в 7 часа и приключва около 22 часа вечерта. Има почивка от около час - два през деня, а квартирата и храната са за сметка на работодателя. Твърди, че предишния месец е взела 400 лв., но след като няколко души си тръгнали и под заплахата и други да ги последват, парите скочили до 500 лв.

Лариса казва, че втори път няма да дойде да работи в България. Чувства се и дискриминирана спрямо българите, които работят същата работа като нея, но взимат двойно повече – около 700 – 800 лв. Иначе харесва страната ни и би дошла отново в България, но като турист.

Ако работодателите продължават да плащат толкова ниско, скоро няма да могат да си намерят персонал и от чужбина, коментираха университетски преподаватели.

Нито един от работодателите, участващите в заседанието Междуведомствения съвет, не се ангажира да коментира пред медиите как вижда решаването на проблема с недостига на кадри в туризма.

Бизнесът няма интерес да плаща по-високи заплати. Настоява за внос на работници и критикува управляващите, че са пасивни в провеждането на облекчена политика по отношение на мобилната заетост. Позицията е и на трите представени работодателски организации - Асоциацията на индустриалния капитал, Българската стопанска камара и КРИБ.

Дали притокът на работници от трети страни ще се увеличи, предстои да се види. Въпросът е обаче дали това е устойчив модел. А дотогава недостигът на кадри в България ще става все по-сериозен. Според последното проучване на компанията за подбор на човешки ресурси "Менпауър България", страната ни се нарежда 5-то място в света по недостиг на работна ръка. Свободните си позиции у нас не могат да запълнят 68% от анкетираните над 600 работодатели, сочи проучването на компанията.

Зимният сезон в туризма предстои и работодателите отново се оплакват, че нямат кадри.

Ръст на приходите в туризма с 8.6 на сто за деветмесечието

В същото време НСИ отчете ръст на приходите от нощувки в хотелите с 8.6 на сто за първите девет месеца на годината спрямо същия период на миналата година.

Това е изключително радващ резултат и доказва устойчивото развитие на българския туризъм, коментира Николина Ангелкова. Според нея данните сочат, че септември вече е месец, който реално допълва постиженията на лятото и разширява активния сезон.

Данните на НСИ показват, че общата заетост на леглата в местата за настаняване през септември е 37.4% и остава на същото ниво спрямо същия месец на миналата година.

За деветмесечието пренощувалите лица в хотелите с над 10 легла са над 6.5 млн., което е 5 на сто ръст, а реализираните нощувки надхвърлят общо 24.4 млн. – увеличението е от с 3.2 на сто, посочват от Министерството на туризма.

За периода юни-септември в хотелите са пребивавали близо 4.3 млн. туристи, което е увеличение с 4.2 на сто в сравнение със същия период на миналата година. Реализираните от тях нощувки са били над 19.2 млн., а приходите възлизат на над 1 млрд. лв., което е ръст от около 7 на сто, отчита ведомството на Николина Ангелкова.

Данните на НСИ показват, че над половината от туристите предпочитат да отсядат в луксозни хотели – четири и пет звезди. Реализираните приходи от тях надхвърлят над 732 млн. лв. за периода юни – септември, посочват от Министерството на туризма.