Туркменистан, Иран, Турция: Енергийната конкуренция навлиза в нова фаза

На 6 януари тържествено бе открит газопровод от Туркменистан до Иран. На церемонията присъстваха президентът на Иран Махмуд Ахмадинеджад и туркменистанският му колега Гурбангули Бердимухамедов. Към нея се включи и турският министър на енергетиката Танер Йълдъз, след като преди това се срещна с двамата президенти. Посещението на Йълдъз не бе обявено предварително. Съобщава се, че той е бил поканен предишния ден от президента на Туркменистан.

Откриването на този газопровод бе планирано от доста време. Пристигането на Йълдъз обаче говори, че е възможно новите енергийни маршрути и играчи съществено да променят енергийната динамика в региона и да породят жестока конкуренция, посочва в свой анализ агенция Стратфор (Stratfor).

Новоткритият газопровод е втора енергийна връзка между Туркменистан и Иран. Преди Иран внасяше годишно 6 млрд. куб. м. природен газ от Туркменистан. С новата тръба тези количества трябва да стигнат до 12 млрд. куб. м. през 2010 г. и 18-20 млрд. куб. м. през 2011 година. Новият газопровод е част от стратегията на Туркменистан за диверсифициране на експортните пазари, след като повреда на тръбата през април 2009 г. доведе до спиране на доставките за основния му външен енергиен пазар, Русия. Транспортирането на газ по тази тръба още не е възобновено.

Макар че природният газ, който Туркменистан ще изнася за Иран по новия газопровод, е само част от количествата, които преди изнасяше за Русия (50-60 млрд. куб.м. годишно), това дава глътка въздух на Ашхабад, тъй като страната е почти изцяло зависима от приходите, които получава от енергиен експорт.

Наскоро Туркменистан откри още един газопровод, с капацитет от 30 млрд куб. м., който отива към Китай.

При нормални обстоятелства тези нови газопроводи биха раздразнили Русия, която не би искала други силни държави като Китай и Иран да оспорват влиянието ѝ над Туркменистан. Ситуацията обаче сега е различна, тъй като търсенето на природен газ от страна на европейските потребители се понижи заради икономическата криза и Русия вече просто няма нужда да внася туркменски газ (който после да продава в Европа на много по-висока цена).

Тъй като собственият ѝ добив е много повече от достатъчен да покрие нуждите на Европа, Москва позволи новите газопроводи да бъдат реализирани. Русия има думата за тези нови проекти, тъй като контролира по-голямата част от енергийната инфраструктура на Туркменистан.

В същото време стои въпросът какво ще се случи, когато търсенето на газ в Европа и Русия се възстанови на предишните равнища. Европейски и руски източници на агенция Стратфор прогнозират, че това може да стане след няколко години. Тогава туркменските газопроводи биха функционирали на пълен капацитет, като доставят 50 млрд. куб. м. газ годишно за Иран и Китай. Така Туркменистан, чийто настоящ производствен капацитет е 70 млрд. куб. м., няма да е в състояние да посрещне нуждите на Европа, ако търсенето се върне на равнище отпреди спада.

Тогава може да настъпи голяма конкуренция между няколко играчи за туркменския газ, като сигналите за това вече са видими.

Турция, например, от дълго време се дискутира като потенциална страна за транзит на енергийни суровини, заради стратегическото ѝ географско положение между Европа и Азия. Европейците се опитват да привлекат Турция като транзитен маршрут за проекти като "Набуко", които ще доставят суровини от Централна Азия, Каспийския басейн и Близкия Изток към Европа, заобикаляйки Русия.

В същото време руснаците виждат в Турция ключов фактор, който да им гарантира оставането на Европа под руска енергийна зависимост чрез потенциални проекти като "Южен поток".

Ето защо присъствието на турския министър на енергетиката на церемонията по откриването на туркменско-иранския газопровод е важно събитие. Турция се събужда след около един век дипломатическа дрямка и се стреми да повиши авторитета си в стратегически зони. Такава зона е Близкият Изток, а ключова страна, с която Турция вече има търговски и енергийни отношения, е Иран. Турция внася малки количества ирански природен газ и даде ясна заявка, че желае да транзитира ирански газ към Европа.

Местоположението на Иран го прави много атрактивна алтернатива на Русия за енергийни доставки, предназначени за Европа. Самият Иран притежава сериозни количества собствен газ (макар че по-голямата част от настоящото производство остава за вътрешни нужди), а също така с огромни резерви, които още не се разработват.

Спорната ядрена програма на Иран създава сериозни политически усложнения за участието на страната в подобни проекти точно сега, но това не означава, че нещата няма да се променят в бъдеще.

Централна Азия и по-специално Туркменистан разполагат с едни от най-големите световни залежи на природен газ. Новият туркменско-ирански газопровод доближава този газ още по-близо до Турция и няма сериозни пречки за по-нататъшния му транзит до Европа.

Анкара е наясно с това, но също и Москва, която ще направи всичко възможно да гарантира, че гласът ѝ ще бъде чут, докато конкуренцията на енергийните маршрути и доставчици в региона все повече се разгаря.