Туркменистан избира между руското и западното направление за своя газ

Експлозията в четвъртък на газопровод на територията на Туркменистан, част от трасето, по което тази страна продава газ на Русия, извади наяве търканията между двете страни, част от по-широкия сблъсък на интереси на газовия пазар и борбата за огромния ресурс на средноазиатската държава.

В петък Туркменистан обвини Русия, че е причинила експлозията на газопровода, като е нарушила споразумението между двете страни за доставка на природен газ. Ашхабад твърди, че "Газпром" рязко е намалил обема на изтегляния туркменски газ, което е причинило експлозия по трасето на газопровода на туркменска територия. Руският газов монополист отхвърли обвинението.

Москва изкупува почти целия туркменски газ, след което изнася голяма част от него за Украйна и други европейски страни. Според анализатори в момента "Газпром" има полза от спирането на газа, тъй като в момента търсенето на синьо гориво в Европа е по-малко.

Газовите ресурси на Туркменистан на практика се контролират от Москва, тъй като за износа на своето гориво страната използва инфраструктурата на "Газпром". Тази зависимост кара Туркменистан да търси начини за диверсификация на енергийния си сектор, като вече, например, се изгражда газопровод за доставка на газ за Китай.

Същевременно обаче туркменският газ е ключов и за проекта на ЕС за газопровода "Набуко", чието бъдеще продължава да бъде проблематично заради липсата на достатъчно гориво, което да направи изграждането му рентабилно.

По повод руско-туркменския спор около експлозията специализираното електронно издание РусЕнерджи отбелязва, че участниците в пазара с каспийски и средноазиатски газ водят сложни преговори за това какви съюзи и експортни проекти могат да се направят и при какви условия. Но според изданието голяма част от дилемата се свежда до въпроса: ще продължи ли износът на газ за Русия да бъде по-привлекателен за Туркменистан от условията за инвестиции и търговия, които ще му предложи Запада.

Тази година Русия ще намали вноса на газ от Туркменистан с между 5 и 15%. Запознатите с детайлите на руско-туркменския енергиен диалог твърдят, че Туркменистан не се плашел от намерението на "Газпром" да намали вноса, тъй като били увеличени доставките за Ирак, а президентът Бердимухамедов поставил задачата да се осигури достъпа на туркменски енергоносители в Европа, Азия и Далечния Изток.

Официален Ашхабад обаче бил не само възмутен от станалата авария, но и много недоволен от това, че "Газпром" блокира проекта за дългосрочно развитие на туркменска газова система. Още през май 2007 г. Русия, Туркменистан и Казахстан се договориха с участието на Узбекистан да разширят пропускателната способност на експортната система на Средна Азия, част от която е аварирарлия тръбопровод, от 50 на 70-80 млрд. куб.м годишно и да построят Прикаспийския газопровод с капацитет 20 млрд. куб.м.

Разширението обаче влезе в задънена улица, заради нежеланието на транзитиращия газ Узбекистан да увеличава възможностите за износ на конкуриращия се с него Туркменистан.

За да преодолее това препятствие, през лятото на 2008 г. Ашхабад успя да получи от "Газпром" обещание да построи Транстуркменистанския газопровод "Изток – Запад" с годишен капацитет от около 30 млрд. куб.м. Той трябва да свързва с Прикаспийския газопровод находището в Източен Туркменистан и находището Южен Йолотан, чиито запаси се оценяват на между 6 и 14 трилиона куб.м газ.

През март президентът Бердимухамедов и членовете на правителството му водиха преговори в Москва с руските ръководители. Договориха се за много неща, но не и за споразумение по Туркменистанския газопровод. С връщането на делегацията у дома Туркменистан веднага обяви международен търг за строежа на газопровода "Изток – Запад", заявки за който ще се приемат до юли.

Изглежда обаче това не е строителен търг, а по-скоро политически - за избор на направление за износ на допълнителния туркменски газ: руско или малоазиатско направление, с помощта на планираните газопроводи "Траскаспийски" и "Набуко" през Турция за Европа. Двата газопровода биха осигурили доставка на каспийски газ в ЕС, заобикаляйки Русия.

През май в Прага ще се проведе среща на министрите на енергетиката на страните от ЕС, посветена и на проекта "Набуко". Президентът Бердимухамедов ще е сред почетните ѝ гости и, вероятно, ще се запознае с предложенията на участниците в "Набуко", начело с австрийската OMV, за условията на присъединяване към проекта.

По -рано австрийците вече предложиха на Ашхабад да построят "Изток – Запад" с парите на инвеститорите. А OMV и германската компания  RWE, които са партньори в "Набуко", създадоха фирмата Caspian Energy Co за изграждане на Транскаспийския газопровод от Туркменистан до Азербайджан с последващо включване към тръбата за Европа.

В замяна западните инвеститори искат да сключат с Агенцията за използване на въглеводородните ресурси на Туркменистан споразумение за подялба на продукцията при усвояването на Южен Йолотан.

Туркменската страна беше предложила и на "Газпром" да построи "Изток – Запад" за своя сметка, и при същите финансови условия да разработва туркменските находища. Руската корпорация трябваше да си възвърне инвестицията за сметка на извлечения газ.

Представителите на руското правителство и "Газпром" планират посещение в Ашхабад. Но дори то да се състои преди срещата в Прага, туркменският държавен глава не смята да подпише или да разреши подписването на газови споразумения с Русия преди преговорите с ЕС по "Набуко".

Най–показателен в туркменския стратегически избор ще бъде избора на победител в търга за построяване на "Изток – Запад" и условията за реализиране на проекта. Това, кой ще стане победител – руска или западна компания – зависи от стратегическото решение на президента Бердимухамедов за ориентацията на Туркменистан в близките 25-30 години.

Споделяне

Още от Свят

Трябва ли да се приеме гласуване по пощата и видеонаблюдение в секциите?