Турски министър говори за намеса в българската политика, Захариева отрича

ГЕРБ и ДПС отсрочиха дълговете на мюфтийството, но не забраниха чуждо финансиране

Турски министър говори за намеса в българската политика, Захариева отрича

Турският външншен министър Турция Мевлют Чавушоглу обяви, че страната му се е намесила в българската политика заради поправките в Закона за вероизповеданията. Това предизвика реакцията на българския министър на външните работи Екатерина Захариева.

"Проектът на България за поправки в религиозния закон беше срещу всички видове основни права и свободи и нарушаваше правата. Турция беше принудена да се намеси и се наложи България да внесе промени", каза той и обясни как "Главното мюфтийство има някои дългове и в замяна на тях искаха да продадат собствените му имоти". Затова се наложило Турция да се намеси.

Това стана повод Екатерина Захариева да извика турския посланик в България Хасан Улусой по повод на твърденията на турския ѝ колега, че от Анкара са се намесила в поправките. Тя говорила по телефона и с Чавушоглу по негово настояване, съобщиха от МВнР. Той изразил тезата, че поправките са насочени срещу мюсюлманската общност. Захариева обяснила, че промените не "са насочени срещу нито едно вероизповедание в страната, а напротив – гарантират равнопоставено третиране на всички регистрирани вероизповедания". По думите ѝ не била допусната и намеса от чужда държава. От МВнР обърнаха внимание, че изказването на Чавушоглу става дни преди местните избори в Турция. И подчертават, че използването на добросъседските отношения в такива ситуации не е от полза за никого.

От ВМРО пък призоваха Чавушоглу да довърши "изречението си" и да каже кой стои зад "външната намеса" като назове имена и партии. От ВМРО ще поискат изслушване на външния министър Екатерина Захариева в парламетна.Целта била да се разбере имало ли е "какъвто и да било дипломатически опит за намеса във вътрешните дела на страната ни по линия Анкара-София по темата Закон за вероизповеданията". От партията искали да знаят и дали "представител на българското правителство ангажименти за промени в законодателството, облагодетелстващи турската външна политика".

Какви са поправките в закона

По-рано днес парламентът реши, че не само данъчните задължения на вероизповеданията ще бъдат отсрочени, но и те ще получават държавна субсидия, като в същото време ще могат да се финансират и от чужбина и няма да декларират даренията си.

Решението беше гласувано от ГЕРБ и ДПС след бурни дебати, недоволство от страна на коалиционните партньори на най-голямата партия във властта - "Обединени патриоти" (ОП), както и след прекъсване на заседанието за извънреден председателски съвет. "Патриотите" дори поискаха точката да не се гледа и да има коалиционен съвет на управляващите, но желанието им не бе уважено.

Отсрочката засяга основно Главното мюфтийство, което дължи над 8 млн. лева - най-вече за осигуровки, но и за такса смет и данъци. Промяната на закона заради дълговете на мюфтийството се обяснява със защита на националната сигурност, заради която двете православната църква и мюфтийството получиха и значително по-големи държавни субсидии. Ислямското изповедание обаче не можело да ги ползва понеже сметките му периодично се запорирали заради дълговете към бюджета.

Като основание за финансовите бонуси за мюфтийството и църквата ГЕРБ и ДПС посочват решение на Консултативен съвет за националната сигурност (КСНС), което пък "патриотите" използват като мотив за предложенията си за ограничаване на парите от чужбина за изповеданията.

Въпросното решение е от заседание на КСНС от 2017 година, на което по думите на президента Румен Радев е било решено, че е "необходима корекция в нормативната уредба, недопускаща външна намеса в българската политика". През април 2018 година, пак на КСНС, това решение е потвърдено. Тогава съветът е решил, че трябва да има законови промени, които да гарантират "защита на традиционните български вероизповедания, ангажирани съответно на държавата и недопускане радикализация на религиозна основа".

След тези заседания обаче партиите тълкуват решението по различен начин. Въпреки това още миналата година се стигна до изменения, които задължиха държавата да плаща субсидия на вероизповеданията, но не се стигна до консенсус за ограничаване на чуждото финансиране.

Така обаче от най-голямата партия и ДПС решиха, че хем държавата ще субсидира вероизповеданията, хем ще се допуска финансиране от чужбина. С промените на практика нито една от целите на поправките не беше изпълнена.

Как се стига до отсрочката

Приетите в четвъртък изменения замениха внесените през януари текстове от ГЕРБ и ДПС , които предвиждаха данъчна амнистия на вероизповеданията. Опрощаването беше оправдано с националната сигурност и с решението на КСНС. Тази идея обаче предизвика критики, след като се разбра, че ще е в полза основно на мюфтийството. Против бяха и коалиционните партньори на ГЕРБ, както и опозиционната БСП.

Тогава Цветан Цветанов, който беше един от вносителите на опрощаването, обясни поправката така: "Основната цел на закона беше в максимална степен и бързо да намалим възможните влияния на външни разузнавателни служби и външни влияния върху отделните вероизповедания, които да ги тласкат като мрежа за нездравословно влияние върху процесите в нашето общество" .

Заради реакциите срещу идеята за опрощаване на дълговете, се стигна и до приетия в сряда компромисен вариант за отсрочване с до 10 години. Такава възможност съществува и в момента в данъчното законодателство, но според депутатите от управляващата партия за вероизповеданията трябвало да има нарочна процедура.

"Патриотите" използваха "отварянето" на Закона за вероизповеданията отново, за да предложат за пореден път вече отхвърлените веднъж идеи за ограничаване на финансирането от чужбина и за отчетност на даренията. Те продължиха да защитават тази своя теза и в дебата, предшестващ окончателното приемане на поредните промени.

"Когато едно вероизповедание получава субсидия от държавата, не е редно то да зависи от чужди, външни на България финансови потоци, защото това означава, че това вероизповедание може да бъде използвано като политически инструмент, на което сме свидетели в последните 30 години", каза бившият вицепремиер и настоящ депутат Валери Симеонов по време на дебатите. От "Атака" дори заявиха, че на КСНС е било взето решение да се прекрати външното финансиране, защото това е заплаха за националната сигурност.

Цветан Цветанов, който все още е председател на групата на ГЕРБ, обясни, че и православната църква била против ограничаването на допълнителните финансови средства.

Депутатът от ДПС Йордан Цонев пък каза, че всички вероизповедания, с изключение на мюфтийството, били против ограничаването на финансирането от чужбина. "Едната цел на закона е да се спре получаването на възнаграждения от чужди държави", каза той.

Главното мюфтийство обаче има отрицателно становище по предложените в края на миналата година текстове за ограничаване на финансирането от чужбина.

Защо отсрочиха данъчните задължения

Обяснението за поправките, касаещи задълженията на изповеданията, беше, че с приетите миналата година други промени в Закона за вероизповеданията драстично нарасна държавната субсидия за православното и мюсюлманското вероизповедание. Мюфтийството обаче не можело да ползва парите, определени за него, тъй като сметките му се запорират заради дългове. Освен това вече няколко имота на мюфтийството били продадени на публична продан.

Междувременно в четвъртък стана ясно, че Турция сама признава за друга причина за поправките.

И преди приетите в сряда промени съществуваше възможност за разсрочване на дълговете в данъчното законодателство, но според депутатите от управляващата партия за вероизповеданията трябвало да има нарочна процедура. По време на отсрочката все пак ще тече лихва, равна на основния лихвен процент, който в момента е 0. Ще трябва да се предоставят и обезпечения на задълженията, а НАП ще следи изпълнението на цялата процедура.

Още по темата
Още от България

Изненадани ли сте, че Антикорупционната комисия не откри нередности около "Апартаментгейт"?