"Турски поток" заседна в съда поне до есента

Реализацията на проекта за руския газопровод "Турски поток" през България остава блокирана поне до есента. За 24 септември е насрочено заседание на състав на Върховния административен съд (ВАС) по жалбата на консорциума с руска връзка "Газово разширение и развитие в България" (ГРРБ) срещу с решението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за отмененото декласиране на саудитския консорциум "Аркад" като строител на 474-километровото трасе на тръбата.

"Булгартрансгаз" трябваше да започне да пренася известни количества газ от турско-българската до българо-сръбската граница от 1 януари 2020 г., но това вече технически е невъзможно.

Спорът е за най-голямата инфраструктурна поръчка у нас - над 2.2 млрд. лв. без ДДС за строежа на трасето през българска територия.

"Булгартрансгаз" се надяваше съдебният спор да приключи бързо, за да подпише договор с "Аркад" и строежът да старитра, за да не губи държавният оператор приходи от такси, договорени с "Газпром" и швейцарската МЕТ за осигуряването на капацитет.

До сегашния блокаж се стигна, след като в началото на април "Булгартрансгаз" избра за изпълнител "Аркад", тъй като единствено неговата оферта от 1.102 млрд. евро без ДДС попадаше във финансовите параметри на обществената поръчка за 2.286 млрд. лв. без ДДС. Вторият кандидат подаде далеч по-скъпо предложение за над 1.6 млрд. евро без ДДС.

В края на май обаче газовият оператор обяви, че декласира "Аркад", защото не бил предоставил в едномесечен срок изискваните документи за сключване на договора. Държавната компания прецени, че това е отказ от поръчката, но после стана ясно, че самата тя не е разрешила исканото от "Аркад" удължаване на срока за внасяне на всички изисквани документи. Междувременно от "Газово разширение и развитие в България" някак си решили да направят отстъпка от над 30 процента в цената си, точно когато изтичал срокът за окомплектоване на документите за подписване на договора. Така стойността на италиано-люксембургския консорциум дори паднала под тази на "Аркад" и "Булгартрансгаз" избра втория претендент.

Саудитският консорциум обаче обжалва пред КЗК. "Булгартрансгаз" поиска от антимонополната комисия да разреши предварително подписване на договор с "Газово разширение и развитие в България", докато трае разглеждането на жалбата на "Аркад", въпреки риска да бъде глобена, ако се окаже, че отстраняването на първия избран кандидат е незаконно. Такова обаче не бе позволено от КЗК, която обяви, че няма спешна необходимост от подписването на този договор. Определението на комисията бе обжалвано от "Газово разширение и развитие в България", но искът му бе отхвърлен от ВАС  миналата седмица  

 "Газово разширение и развитие в България" обаче обжалва пред Върховния административен съд излязлото междувременно решение на КЗК за отмяната на решението на "Булгартрансгаз" за декласирането на "Аркад" и върна саудитците в играта. Държавният газов оператор не обжалва това решение с готовност да сключи договора с "Аркад", които пък междувременно подали всички необходими документи за парафиране на контракта.

"Газово разширение и развитие в България" обаче не се отказа от възможността да вземе най-голямата обществена поръчка в последните десетина години у нас. Този консорциум внесе на 12 юли жалба срещу решението на КЗК и на 16 юли ВАС е образувал дело. Заседанието е насрочено за след лятната ваканция на съдилищата –  24 септември. не е ясно колко време ще се проточи самото дело.

"Газово разширение и развитие в България" е консорциум между регистрираните в Италия "Бонатти С.П.А" и "Макс Щрайхер С.П.А", и люксембургската "Комплишънс дивелъпмънт С.А.Р.Л. – клон България", която е свързана с руската "Тръбна металургична компания" (ТМК). За ТМК руски медии писаха още преди обявяването на обществената поръчка, че ще доставя тръбите за "Турски поток" в България. "Комплишънс дивелъпмънт" има клон и в Белград, което е логично с оглед на обстоятелството, че "Газпром" ще строи газопровода по трасето на "Турски поток" от българската до унгарската граница.

"Булгартрансгаз" има подписани договори с руската "Газпром експорт" и швейцарската МЕТ за осигуряване от 1 януари 2020 г. на частичен капацитет по бъдещата газова инфраструктура от турско-българската до българо-сръбската граница. Това вече е изключено да стане, тъй като са необходими 250 дни за изграждането на част от трасето и пригаждането му към съществуващата нифраструктура на БТГ за пренос на непълни количества природен газ до Сърбия. Цялото трасе трябва да бъде въведено в експлоатация в началото на 2021 г. Макар договорите с "Газпром" и МЕТ да не съдържали неустойки при забавяне на пуска на "Турски поток" у нас, по думите на изпълнителния директор на българския оператор Владимир Малинов, БТГ реално губи приходи от трасето, тъй като дори и да не се използва от двата доставчика те са длъжни да плащат транзитни такси в пълен обем след осигуряването на свободен капацитет по тръбата.