Турските избори - опасности и проблеми

Вашингтон често сочи Турция, своя съюзник от НАТО, като блестящ пример за демокрация в мюсюлманска страна. Демократичните държави обаче произвеждат избори, а те понякога идват в неудобно време.

В Турция ще се произведат предсрочни парламентарни избори през ноември, точно когато Вашингтон вероятно ще трябва да потърси подкрепата на Анкара за военна кампания, насочена срещу режима на иракския президент Саддам Хюсеин.

От дълго време Турция е лоялен съюзник на САЩ, но една смяна на премиера би могла само да усложни подготовките за евентуална американска военна операция, която макар и широко очаквана, може да не стане факт до следващата година. Най-голямата несигурност произтича от Партията на справедливостта и развитието /ПСР/, сочена от социологическите проучвания като победител в предстоящите избори, и на която светска Турция гледа с дълбоки подозрения поради ислямистките ѝ корени.

Лидерът на ПСР Реджеп Таип Ердоган пък е изправен пред сериозната заплаха да му бъде наложена забрана за политическа дейност, макар че, като разчита на протестен вот след продължилата повече от година финансова криза, тази партия сериозно изпреварва останалите в проучванията на общественото мнение. В миналото обаче проучванията са грешили. Така например, те не успяха да прогнозират сериозното представяне на Партията на националистическото движение в последните парламентарни избори. Освен това някои от тези проучвания са финансирани от политически партии.

ПСР обаче разтревожи някои хора. Министър-председателят Бюлент Еджевит дълго води обречена битка срещу изборите, разчитайки на довода, че предсрочните избори биха били в полза на "двoйката демони": ислямизма и кюрдския сепаратизъм. ПСР може и въобще да не е опасна, но ако важни управленски кръгове я приемат за опасна, тогава няма да останат много възможности, смята журналистът от в. Йени Шафак Дженгиз Джандар.

Проблемът ще бъде, ако партията има поразителна победа на изборите, допълва той.

ПСР бе създадена миналата година от Партията на добродетелта, забранена поради ислямистката си насоченост. Тогава Партията на добродетелта се разцепи на две, като Ердоган застана начело на по-умерената формация, която той желае да представи като консервативна демократична партия.

ПСР обяви, че ако се сдобие с власт, ще изпълни ангажиментите си по международните договори и ще прилага програмата за подпомагане на МВФ, на стойност 16 милиарда долара, само с някои "подобрения", целящи облекчаването на трудното положение на хората.

ПСР ПРЕТЕНДИРА, ЧЕ Е РАЗЛИЧНА
За да се разграничи от предшествениците си, партията протегна ръка към бизнеса и западните дипломати, . "Няма много неща, които да ги представят като чудовища", каза един дипломат.

Последното правителство на ислямисти в Турция бе принудено да се оттегли през 1997 г. след военна кампания, окачествена като "постмодерен преврат". Анализаторите отбелязват обаче, че военните засега не са направили много, за да предотватят изборите, на които ПСР вероятно ще се представи доста добре, което може би показва, че безпокойствата им не са толкова сериозни.

Най-вероятно правителството, което ще бъде сформирано след изборите на 3 ноември, ще бъде коалиция. В изборите ще участват над 45 партии и дори за ПСР не се очаква да спечели повече от 20 до 25 процента от гласовете.

Ако обаче множеството партии означава, че само някои от тях биха могли да прескочат 10-процентовата бариера, то ПСР ще може да заеме повече места в парламента. Наред с това ПСР ще се възползва от ситуацията, че голям брой избиратели може да предпочетат да не гласуват, както сочат социологическите проучвания.

Вероятно е ислямистката ПСР да дойде на власт, може би дори с поразителна победа. Тогава партията може да получи над 300 места в 550-членния турски парламент, каза Хасан Юнал, професор от анкарския университет Билкент, който освен това предрече проблеми с армията, в случай че това се случи.

В десноцентристкото пространство, бившите премиери Месут Йълмаз и г-жа Тансу Чиллер оглавяват съперничещи си за общи гласове партии - Отечествената партия и Партията на верния път, докато още по-надясно ПСР се домогва до националистическите гласове.

Лявото пространство е дори по-разделено. Демократичната лява партия на министър-председателя Бюлент Еджевит /ДЛП/ загуби част от членовете си за сметка на партията Нова Турция, която се очаква да получи също подкрепата на държавния министър за икономиката Кемал Дервиш. Народнорепубликанската партия пък, дългогодишен противник на ДЛП, се представя успешно в социологическите проучвания и е вероятно да се върне обратно в парламента.

Дервиш, познат като архитект на мултимилиардната икономическа програма на МВФ и на когото пазарите гледат като гарант за стабилност, признава раздробеността на партиите за проблем.

Разбира се, излизането ни на избори в този раздробен вид на партиите има някои неудобства, каза той, като посочи, че партиите със сходни възгледи биха могли да се обединят.

Изхождайки от непопулярността на управляващите партии поради икономическите затруднения след миналогодишната финансова криза - Демократична лява партия, Отечествена партия и Партията на националистическото движение, журналистът от в. Йени Шафак Дженгиз Джандар каза, че единствената партия достатъчно силна, за да конкурира ПСР, е Народнорепубликанската партия и то само при условие, че се обедини с други леви партии на базата на единна реформистка платформа.

Сами Коен, анализатор на в. Миллиет, заяви, че главните въпроси в кампанията ще са икономиката, както е при всички избори, и ЕС, към който Турция се стреми. Той допълва, че като средство в предизборната кампания

може да бъде използван и Ирак, предимно от опозиционни партии, които ще настояват Турция да не се ангажира сериозно в една военна операция на САЩ срещу турската южна съседка. Веднъж сдобило се с власт обаче, всяко правителство ще види, че ако избухне война по-добре би било Турция да се ангажира, за да може да упражни поне някакво влияние, отколкото да остане настрана, каза Коен.

Когато си на власт, трябва да действаш по-отговорно, заяви той.

По БТА, заглавието е на mediapool