Турският премиер е изправен пред несигурност с наближаването на изборите

След като доминира в турската политика от десетилетие, премиерът Реджеп Тайип Ердоган навлиза в предизборния сезон несигурно - без подкрепата на ключови групи, които подпомогнаха предишните му изборни победи, и е изправен пред разделения в собствената си партия.

На Ердоган, когото критиците обвиняват в това, че става все по-автократичен, му предстоят местни избори през март, които се разглеждат до голяма степен като вот на доверие към неговото проислямистко правителство. Евентуален слаб резултат може да разклати Ердоган точно докато се опитва да се премести към президентството на изборите през август, и докато все още запазва достатъчно влияние в партията си, за да избере свой приемник като премиер на парламентарните избори, които се очакват следващата година. Един голям неуспех може да сложи край на дългия му превес в турската политика.

Турция, голяма мюсюлманска страна, която свързва Европа и Азия, е ключов съюзник на САЩ и НАТО с преуспяваща икономика и устойчива демокрация. Под управлението на Ердоган страната все повече гледа на изток, изграждайки нови връзки в Близкия изток и Азия и хвърляйки съмнения върху дългогодишната си цел за присъединяване към ЕС.

Партията на справедливостта и развитието (ПСР) доминира в парламента през изминалото десетилетие и запазва подкрепата на религиозната си и консервативна база. Може да стане така, че мнозинството, което гласува за ПСР, да намалее, тъй като недоволните либерали и бивши съюзници са отправили погледа си настрани, макар нито едната от трите опозиционни партии в парламента да не е вероятно да получи повече гласове.

Ердоган има разногласия с умерено ислямистко движение, ръководено от базирания в САЩ проповедник Фетхуллах Гюлен, за който се смята, че има милиони последователи в Турция и подкрепя партията на Ердоган, откакто бе формирана през 2001 г.

Премиерът, дошъл на власт през 2003 г., също така изгуби подкрепата на много либерали, които навремето го смятаха за лидер реформист, който тласка Турция по-близо към членство в ЕС.

Международният му имидж също претърпя провал след бруталните мерки на полицията при протестите през май и юни срещу плановете на правителството за строежи в парк в центъра на Истанбул.

Разделения се появиха дори в обичайно силно сплотената ПСР. Вицепремиерът Бюлент Арънч, който създаде ПСР с Ердоган, се оплака в държавна телевизия миналия месец от отношението на Ердоган към него и обяви, че повече няма да се кандидатира за поста. Депутат от ПСР напусна формацията, вместо да бъде изгонен за неподчинение, след като критикува Ердоган в Туитър.

Ердоган загуби подкрепата на мнозинството от либералните кръгове преди много време, а сега виждаме политическият ислям също да намалява още повече влиянието му, каза Дженгиз Актар, професор по политически науки от Истанбулския център по политика. Местните избори ще отправят ясно послание на правителството, добави Актар.

Все по-голямото разцепление с движението на Гюлен достигна критичната си точка наскоро, след като правителството на Ердоган обяви плановете да закрие частните подготвителни училища, които подготвят гимназистите за трудните изпити за прием в университетите в Турция. Ердоган настоява, че мярката е част от реформите на правителството в сферата на образованието. Но тъй като около една четвърт от училищата се ръководят от движението на Гюлен, много хора разглеждат решението като начин за лишаване на движението от голям източник на приходи и влияние.

Съюзът между ПСР и Гюлен започна да се разпада, след като движението критикува външната политика на правителството през изминалите няколко години, включително влошилите се отношения с Израел, както и безкомпромисната позиция на Ердоган към местните протести.

Според анализатори Ердоган се е изтощил от влиянието на движението на Гюлен, чиито последователи се смята, че имат силна база в системата на турското правосъдие и в полицията. Смята се, че поддръжниците на Гюлен са насърчили предприемането на серия от процеси срещу висши военни в страната, което е помогнало да бъде сложен край на силното влияние на генералите. Движението на Гюлен е духовно и не се очаква да издигне свои кандидати на изборите. Много от последователите му обаче се очаква да се оттеглят от ПСР.

Движението не казва на последователите си за кого да гласуват, каза Мустафа Йешил, който е председател на създадената от Гюлен Асоциация на писателите и журналистите. Ние обаче може да станем свидетели на емоционално откъсване от ПСР, посочи Йешил.

Истанбул ще бъде основен тест за управляващата ПСР на местните избори през март. Просветската основна опозиционна Народнорепубликанска партия (НРП) изглежда има силен кандидат за кмет за най-големия град в Турция. Ако ПСР загуби в Истанбул, това може да подкопае политическата репутация на Ердоган, докато очаква президентските избори. Вътрешните партийни правила не му позволяват да се кандидатира за четвърти мандат като министър-председател.

По БТА