Турското вето върху новите членове на НАТО хвърля сянка върху срещата на върха в Мадрид

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган ще се срещне днес в Мадрид с шведския министър-председател Магдалена Андершон и финландския президент Саули Нинистьо, за да обсъдят блокираните кандидатури на Швеция и Финландия за присъединяване към НАТО, предаде ДПА.

Ердоган, който в момента блокира двете кандидатури, обвини Швеция и Финландия, че подкрепят терористични групи, които са забранени в Турция. Той не показа готовност да направи компромис с позицията на Турция преди разговорите.

"Утре ще отидем на срещата на върха на НАТО в Испания и ще направим всичко необходимо в съответствие с правата и интересите на нашата страна", заяви Ердоган вчера, според правителствени източници.

Той добави, че "лицемерието" по отношение на "терористичните организации" ще бъде обяснено на останалите лидери от НАТО с "документи, информация и снимки".

Днес преди да замине за Мадрид турският президент заяви, че е разговарял по телефона тази сутрин с американския президент Джо Байдън и че възнамерява да се срещне с него в кулоарите на срещата, предаде Ройтерс.

Той каза, че иска да обсъди с него "блокирането" от страна на Вашингтон на искането на Анкара да купи нови самолети Ф-16. Ердоган добави, че е поискал от Байдън да се срещнат днес или утре.

По отношение на Швеция и Финландия Ердоган заяви, че ако двете страни искат да се присъединят към алианса, те трябва да вземат предвид безпокойствата на Турция.

Ердоган изтъкна, че "не иска думи, а по-скоро резултати" от Швеция и Финландия.

Ердоган обвинява двете страни, че подкрепят Кюрдската работническа партия (ПКК) и базираната в Сирия кюрдска милиция Сили за защита на народа (СЗН), които Анкара класифицира като терористични групи. Швеция и Финландия отхвърлят тези обвинения.

Финландският президент Саули Нинистьо каза, че сега има известно взаимно разбиране между Финландия и Турция преди срещата на върха на НАТО в Мадрид, предаде Ройтерс.

Той допълни, че не е нито оптимистично, нито песимистично настроен що се отнася до текущите преговори за членството на Финландия в алианса, срещу което турският президент Реджеп Тайип Ердоган има възражения.

"Общото виждане е, че дискусиите протекоха в известна степен по-добре, което би трябвало да означава, че двете страни донякъде проявяват по-голямо разбиране", каза Нинистьо пред журналисти, визирайки дипломатическите консултации преди срещата му с Ердоган, която ще се проведе по-късно днес.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг също ще присъства на разговорите с надеждата да се избегне засенчването на първия ден от срещата на върха на НАТО от турското противопоставяне на кандидатурите на Швеция и Финландия за членство в алианса.

Лидерите на 30-членния отбранителен алианс се събират в испанската столица, за да приемат нова стратегическа концепция и да съгласуват планове за укрепване на източния фланг на НАТО в светлината на руската инвазия в Украйна.

Срещата на върха на НАТО тази седмица трябва да покаже единството на западните съюзници в защитата на демократичните ценности при увеличаване на отбранителния потенциал на блока. Това заяви испанският премиер Педро Санчес в разпространено днес интервю за Асошиейтед прес.

Ден преди началото на форума в Мадрид той потвърди, че съюзът няма да търпи териториална агресия срещу свои членове и е готов "да брани всеки сантиметър съюзническа територия". По думите му руският президент Владимир Путин не само е нападнал Украйна, а "иска да дестабилизира, да отслаби сигурността и благоденствието в Европа".

Санчес обобщи, че главната цел на срещата на върха на НАТО е да отправи послание за единство в отстояването на "демокрацията, сигурността и международния ред, основан на правила, които за съжаление Путин и Руската федерация взривиха на парчета с нашествието в Украйна". Пред АП той изрази увереност, че приемането на Финландия и Швеция в алианса ще стане възможно, рано или късно.

Столтенберг: Страните от НАТО ще трябва да отделят повече пари за отбрана в един по-опасен свят

Нахлуването на Русия в Украйна доведе до „коренна промяна в подхода на НАТО към отбраната и страните членки на алианса ще трябва да увеличат своите военни разходи в един все по-нестабилен свят“, заяви днес генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг, цитиран от Асошиейтед прес.

„За да можем да се защитаваме в един по-опасен свят, трябва да инвестираме повече в нашата отбрана“, каза Столтенберг преди срещата на върха на НАТО в Мадрид.

По думите му срещата ще очертае план за развитието на НАТО „в един по-опасен и непредсказуем свят“.

Едва девет от 30-те държави в НАТО изпълняват поставената от алианса цел за отделяне на 2 процента от брутния вътрешен продукт за отбрана.

Начело в дневния ред на срещата утре и вдругиден е подсилването на отбранителните способности на НАТО срещу Русия и оказването на подкрепа на Украйна.

„Сега Украйна се сблъсква с жестокост, която не сме виждали в Европа от Втората световна война“, каза Столтенберг.

Той изрази надежда за постигане на напредък по въпроса с кандидатстването на Финландия и Швеция за членство в алианса, на което се противопоставя Турция.

Столтенберг заяви вчера, че НАТО планира да подсили бойните групи по източния си фланг и да увеличи числеността на силите си за бързо реагиране почти осемкратно – от 40 000 на 300 000 души.

От разпространени днес данни на НАТО става ясно, че осемте многонационални бойни групи, които се предвижда да бъдат разположени в държави членки по източния фланг на алианса, наброяват общо 9641 души, съобщи на уебсайта си Латвийското радио и телевизия.

Според информацията в Латвия е предвидена най-голяма бойна група на НАТО, състояща се от 1887 човека, в Литва – 1632, в Естония – 1430, в Румъния – 1148, в Полша – 1033, в България – 968, в Унгария – 900, в Словакия – 643.