Турците пресмятат цената на кризата и виждат надвисваща мизерия

С настъпването на понеделника нацията се потътри уморено обратно към работните места с натежала глава от препрочитането на до болка познатия урок, научен от горчивия опит в Турция през последните няколко десетилетия - не се доверявай на националната си валута.
Повишаване на цените - като се започне от вносния петрол и се стигне до хляба, и от чая до захарта - са очакваните последствия от шоковата девалвация през изминалата седмица, които ще стоварят на главите на милиони турци високата цена на икономическата криза и колебливата реакция на тяхното правителство.

Уверявани от високопоставени икономисти, че няма да има девалвация, мнозина турци се оказаха в капан от шоковото освобождаване на лирата в четвъртък и последвалия спад от 36 процента на курса ѝ спрямо долара.Вътре в страната гневът на обикновените турци и болката им, че са загубили, защото са заглушавали най-добрия си инстинкт - за складиране на долари - традиционната турска застраховка, ще бъдат могъща нова сила, въздействаща върху турската политика за месеци напред.

Отвън международните пазари внимателно следят водовъртежа, в който попадна най-голямата икономика на Балканите и в Близкия изток и втори по големина длъжник сред зараждащите се пазари след Аржентина.

Правителството в Анкара обаче изглежда парализирано, неспособно да предложи навременен политически отговор.75-годишният премиер Бюлент Еджевит, чийто публичен сблъсък с президента Ахмет Недждет Сезер по въпроса за борбата с корупцията в държавния сектор подпали кризата, отхвърли отправените през уикенда призиви за уволнения на министри и каза, че правителството му работи добре.
Човекът, най-тясно свързан с успеха на съсипаната сега програма на МВФ - управителят на Централната банка Гази Ерчел, подаде оставка, засилвайки страховете на финансовите пазари от още по-голямо забавяне на реформите.

Ако не бъде извършена сериозна ревизия на правителството, в близките дни ще бъде неизбежна една нова криза, каза снощи пред телевизията председателят на Истанбулската търговска камара Мехмет Йълдъръм.
"Необходимо ни е много бързо придвижване напред на структурната реформа и приватизацията, допълни истанбулският индустриалец Бюлент Езачъбазъ.
Банкерите казват, че инфлацията ще се покачи заради надигащата се ценова вълна, засилвайки страховете на индустриалците от жестока рецесия, след като вече бяха ударени от намаленото търсене.
Ръководителят на Асоциацията на петролните индустриалци Кая Бабан каза, че се очаква цената на вносния петрол да нарасне от 20 до 30 процента. По-скъпият петрол ще се изрази незабавно в ценови скок в целия държавен сектор.

Високите лихвени проценти вече унищожават перспективите за икономически растеж и банкерите очакват рязко свиване на инвестициите.Паниката на финансовите пазари през изминалата седмица накара лихвите по 24-часовите депозити да излетят до 5000 процента, парализирайки турския междубанков пазар.

Девалвацията ще принуди турското правителство да преразгледа държавния бюджет за 2001 г. и може да изостри настоящия платежен дефицит, който се очаква да надхвърли 5 процента от Брутния вътрешен продукт за 2000 г. Но по-евтината лира има вероятност да насърчи износа, който е ключов за изплащането на турския външен дълг, възлизащ на 110 милиарда долара.