Турция разчита България да й върне съхранени османски архиви

Седемдесет и шест години след изпращането за претопяване на цял вагон османски архиви, Турция разчита България да ѝ върне съхранени документи, съобщи радио Дойче веле.

През 1931 година Турция изпраща в България един вагон с отпадъчна хартия. Турските чиновници я продават на България с мотива, че не им е нужда и е стара за преработка.

Сега обаче специалисти казват, че тази хартия е съдържала стотици ценни документи от османските архиви.

Едната версия за тяхното изпращане в България е, че мнозина от тогавашните неграмотни турски чиновници не са били наясно с историческата стойност на документите. Другата версия е, че вероятно някои управници са се опитали да се освободят по-скоро от неудобните им османски архиви, продавайки ги на България.

Българите от своя страна вероятно са били по-наясно какво точно съдържат ненужните на Турция хартии. Благодарение на познанията на български специалисти, на които е било възложено да прегледат документите, се разбира какво ценно богатство представляват те и вместо да ги преработят, българите ги запазват от унищожение. Така стотици ценни архивни османски документи, съдържащи важни за България данни, както и за Турция, а и за много от съседните страни, биват спасени от унищожение чрез познанията и далновидността на българите.

Седемдесет и шест години по-късно турското Министерство на финансите предприема стъпки, за да си върне османските архиви от България. Проблемът бе внесен за обсъждане при разглеждането на проектозакона за националния архив в парламентарната комисия по бюджета.

Според генералния директор на турския Държавен архив Юсуф Саранай, изпращането на османските архиви на България през 1931 г. се разказва в много случаи като легенда. Изказват се редица предположения. Истината е, казва той, че тогавашната финансова служба в Истанбул, за да освободи място, продава старите архиви, съдържащи финансови данни.

След време се заговаря, че въпросните хартии са архивни османски документи и вероятно съдържат важни данни за миналото. Споровете се разгарят, стига се дотам, че въпросът е внесен за обсъждане на заседание на парламента. В един момент са поискали да спрат вагона, пътуващ към България, но вече било късно.      

Преговорите с българската страна по този въпрос се водят от години. Тогавашното българско правителство включва тези документи в националния архив, без да разреши те да бъдат претопени като отпадъчна хартия.

По думите на Саранай сега се извършва опис, класификация на документите в българските архиви. Работата върви бавно, тъй като в България нямало много османски специалисти. Постоянно се изпращат специалисти от Турция, а очакванията са в скоро време да бъдат получени обратно всички архивни документи, това казва генералният директор на турския Държавен архив Юсуф Саранай.

Още от Балкани

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?