Турция сбъдна отоманската мечта за жп тунел между Европа и Азия

Турция откри първата подводна железопътна връзка между два континента, свързваща Азия с Европа. Тава бе сбъдната една мечта на турските султани отпреди повече от век, предаде Ройтерс. Тунелът под пролива Босфор в Истанбул бе открит на 29 октомври в чест на 90-годишнината от турската революция, поставила началото на модерната Турска република.

Дължината на подводната част на тунела е 1.4 км, а общата му дължина достига 13.6 км. Той е изграден на 60 метра под Босфорския пролив. Проектът бе назован Marmaray – съчетание от думата Мраморно море и думата "рей", която на турски означава железен път.

Наред с турски компании, в строителството участваха японски корпорации, които инвестираха в проекта около 1 милиард долара. Общата стойност на съоръжението е 4 млрд. долара.

Железопътният тунел има капацитет за превозва 75 хиляди човека по двете направления. Сега през Босфора всекидневно преминават 2 млн. души, които са принудени да използват двата автомобилни моста, което води до тежки задръствания на трафика.

Тунелът е един от мегапроектите на премиера Реджеп Тайип Ердоган - безпрецедентно съоръжение, целящо да промени лицето на Истанбул, най-големият град в Турция и един от най-старите мегаполиси в света.

Министър-председателят планира строителството на трето летище в града, трети мост над Босфора (заради който бяха изсечени 1 милион дървета); 50-километров канал, заобикалящ Босфора, който да конкурира Суецкия канал, както и гигантска джамия на върха на истанбулския хълм.

Опонентите на Ердоган го критикуват за "фараонските" му проекти, симптом на все по-авторитарния стил на управление. Освен това се чуха предупреждения за опасност от екологична катастрофа в страна, която е една от най-сеизмологично рисковите в света.

Ердоган, който след 10 години на власт все още се радва на широко одобрение, е обвиняван, че заобикаля градоустройствените планове и заличава историята, за да направи място за нови проекти в древния град, който е бил столица на Византийската империя, преди да падне след отоманското нашествие през 1453 година.

Опитите на природозащтиници в края на май да опазят един от парковете в Истанбул доведе до най-мощния антиправителствен протест в Турция от десетилетия насам.

Освен инженерни проекти, Ердоган се е впусна и в радикални социални промени, отнемайки традиционното влияние на светски настроените военни.

"Пътищата са цивилизация", заяви той миналата седмица. "Нашите ценности не признават никакви пречки пред пътищата. Ако на място, където трябва да мине път, има джамия, ние ще разрушим джамията и ще я построим другаде", каза той.

Ердоган обяви Marmaray за проект на века, който въплъщава столетна мечта на "нашите предшественици".

Плановете за жп тунел под Босфора датират най-малко от 1891 г., когато султан Абдулхамид, патрон на много обществени строежи и често споменаван от Ердоган, е имал проект от френски инженери за тунел, изграден върху колони, чието строителство никога не е започнало.

Мегапроектите ще добавят най-малко 180 млрд. долара към външния дълг на Турция.

Важен фактор за "фараонските проекти" на Ердоган е и това, че търговете за строителство често се печелят от компании, близки до правителството. Само през следващите десет години Турция планира да изхарчи 250 млрд. долара за пътища, енергетика и ИТ-инфраструктура.

Транспортният министър Бинали Йълдъръм обаче отхвърля тревогите за финансирането, определяйки ги като най-обикновена завист от страна на критиците. "Половината от света е във война, другата половина е в икономически спад, докато Турция реализира своите големи проекти. Няма нужда от такава ревност", коментира той, цитиран от Ройтерс.