Сривът на турската лира не спира въпреки мерките на Централната банка

Турската лира падна рязко в понеделник дори и след като Централната банка обяви мерки за подкрепа на финансовата система на фона на опасения за задълбочаване на кризата. Предприетите мерки допринесоха за ограничаване на поредната драматична обезценка на лирата, която сутринта загуби нови 11 % от стойността си, сривайки се за кратко до рекордно дъно от около 7.2400 за един долар. След изявлението на Централната банка лирата се повиши до 6.4700 за долар, преди обаче отново да започне да пада до 6.8900 лири, губейки в рамките на деня над 7% от стойността си.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган, според когото потъването на лирата е резултат от "заговор" срещу Турция, заяви, че очаква атаките срещу турската икономика да продължат, но прогнозира, че лирата ще се върне към "разумни нива" в скоро време, предаде Ройтерс.

И докато инвеститори и анализатори твърдят, че една от задължителните мерки е повишаване на лихвените проценти – мярка, срещу която Ердоган силно се съпротивлява, президентът и властите обвиниха медиите и социалните мрежи за разпалване на кризата.

Днешните нива на обменния курс нямат никакво икономическо основание, заяви Ердоган и добави, че разпространяването на фалшиви новини за икономиката представлява държавна измяна. Турската икономика има здрави основни и ще продължи да е силна, каза той.

Опасения от рецесия и дългова криза

Икономисти предупреждават, че ако доверието във финансовата система на Турция не се възстанови бързо, страната може да изпадне в рецесия и дългова криза и да се наложи да бъде спасявана от Международния валутен фонд.

"Инвеститорите са явно обезпокоени, че турското правителство няма да действа (или да позволи на Централната банка да действа) в подкрепа на националната валута и има нарастващи страхове от възникване на криза в турския банков сектор", посочи Уилям Джаксън, главен икономист от Capital Economics, в писмо до клиентите, цитиран от СиЕнЕн.

Сривът на лирата засегна световните пазари, като под особен натиск на европейски банки заради сериозната им експозиция към Турция.

В тази ситуация Ердоган заяви, че страната му се намира под икономическа "обсада", която няма нищо общо с икономическите показатели.

Ескалацията на напрежението Анкара - Вашингтон

Резкият срив на лирата се свързва с напрежението, възникнало заради отказа на Турция да освободи арестувания там американски евангелистки пастор Андрю Брансън, обвинен в съпричастност към опита за държавен преврат през лятото на 2016 г.

Преди десет дни САЩ наложиха санкции спрямо Турция заради продължаващия арест на пастора – Америка вече замрази активите и забрани влизането на нейна територия на турския правосъден министър Абдулхамит Гюл и на вътрешния министър Сюлейман Сойлу заради "сериозни нарушения на правата на човека".

Санкциите предизвика хаос на пазара, който турската Централната банка се опита, но не успя да овладее със серия мерки, обявени в понеделник.

Ердоган обвини САЩ, че му забиват нож в гърба

Говорейки на пресконференция в Анкара, Ердоган заяви по адрес на САЩ: "Вие от една страна се държите като стратегически партньор, но от друга, вие изстрелвате куршуми в краката на вашия стратегически партньор. Ние също така сме в НАТО, а вие се стремите да прободете стратегическия си партньор в гърба".

Медии са уличени като "изменници" и заплашени с наказание

Ердоган каза също, че разпространяването на фалшиви новини за икономиката представлява държавна измяна. По думите на президента е налице "икономически терор", който се води през социалните медии, но "изменниците" ще бъдат наказани.

Турското министерство на вътрешните работи съобщи в понеделник, че предприема необходимите законови мерки по отношение на публикации в социалните мрежи, отнасящи се до курса на турската лира спрямо долара, които оказват негативно влияние върху икономическата сигурност на Турция.

От началото на годината лирата се обезцени с повече от 40% спрямо долара

От началото на годината лирата се обезцени с повече от 40% спрямо долара, с над 50% спрямо еврото и българския лев. Причината за това до голяма степен са притесненията от влиянието на президента Реджеп Тайип Ердоган върху икономиката, постоянните му призиви за по-ниски лихвени проценти на фона на високата инфлация и на търговския спор със САЩ, отбеляза Ройтерс.

Курсовите колебания бяха повлияни и от изявлението на американския президент Доналд Тръмп в петък, че е разпоредил удвояване на вносните мита за стоманата и алуминия от Турция съответно до 50% и 20%.

Мерки на Централната банка и неясен екшън план

Лекото покачване на турската лира след рекордното ѝ понижение бе предшествано от изявление на турския финансовия министър и зет на Ердоган - Берат Албайрак, че властите започват да прилагат екшън план за подкрепа на финансовата система.

Централната банка намали изискванията за валутни резерви с 250 базисни точки за всички депозити и с 400 базисни точки за всички активи с матуритет до 3 години, които са в неосновни чуждестранни валути. По този начин ще се освободят 10 млрд. лири, 6 млрд. долара и златни резерви на стойност 3 млрд. долара във финансовата система, съобщи Централната банка и обяви, че ще бъде осигурена "пълна ликвидност" за банките.

В изявлението се казва, че банката ще следи внимателно пазара и ще предприеме всички необходими мерки за поддържане на финансовата стабилност.

Албайрак каза в интервю за в. "Хюриет", че планът е изготвен за банките и реалния икономически сектор, включително от малки до средни предприятия, които са най-засегнати от колебанията на обменните курсове.

Министърът не предостави никакви подробности какви стъпки ще бъдат предприети.

Политически натиск върху Централната банка

Тим Еш, стратегически анализатор в BlueBay Asset Management, предупреди, че натискът върху лирата ще остане, ако не бъде разрешен тлеещият спор със САЩ заради задържания в Турция американски пастор и без повишение на лихвените проценти. "Но Централната банка поне си извади главата от пясъка", коментира той пред "Файненшъл таймс".

Лирата влезе в режим на свободно падане миналата седмица, когато ескалира конфликтът между Анкара и американския президент Доналд Тръмп, както и поради притесненията за неспарвянето на правителството с икономиката.

Ердоган обаче заяви през почивните дни, че валутната криза е предизвикана от чужди "операции" и е "заговор" срещу Турция. Той се зарече, че Турция няма да се "огъне" пред САЩ.

Инвеститорите смятат, че отказът на Централната банка да повиши лихвите на фона на засилващата се инфлация и валутните сътресения се дължи на политическия натиск от страна на Ердоган. Това породи тревоги, че турската икономика върви към твърдо приземяване.

Ердоган за пореден път отправи призив към своите сънародници да обменят доларите и еврото, с които разполагат, за да подкрепят турската валута.

В реч пред съпартийци в неделя той заяви още, че лихвените проценти са средство за експлоатация, което прави богатите още по-богати, а бедните още по-бедни. "Няма да паднем в този капан", подчерта Ердоган, който е известен с враждебното си отношение към повишаването на лихвите.

"На онези, които жертват стратегическото партньорство, съюзничеството на 81-милионна държава в името на връзки с терористични организации, казваме "довиждане", заяви още Ердоган в реч в Трабзон, цитирана от турската телевизия СиЕнЕн-Тюрк.

Той отново обвини САЩ, че жертват Турция заради американския пастор Андрю Брънсън.

"Няма да се предадем. Щом вие заставате срещу нас с долара, ние ще потърсим начини да продължим своите дела по други пътища", каза още Ердоган.

По думите му Турция отново е изправена пред "политическа и подла игра". "С Божията воля ще превъзмогнем и нея", добави президентът.

"Заявявам от Трабзон, видяхме вашата игра. Онова, което не успяха да направят с провокации и преврат, се опитват сега да осъществят чрез пари. Това, ясно казано, се нарича икономическа война" , изтъкна турският лидер.

Първа сериозна криза за Ердоган от идването му на власт през 2002 г.

Експерти коментират, че Ердоган за пръв път е изправен пред такава сериозна криза откакто е на власт от 2002 г.

Проф. Хайри Козаноглу от университета Алтънбаш посочи, че в момента турската икономика е в колапс. Външният дълг на Турция е достигнал 466 млрд.долара, а дълговете на нефинансовите фирми са 340 млрд. долара. Според експерта причината е неолибералната политика на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПРС).

"ПСР, която следва неолиберални политики, започна да действа против собствените си правила и собствена логика. Започна да се държи крайно арогантно. Без да се съобразяват с финансовите институции, без да им отправят подходящи послания, сметнаха, че ще могат да продължат пътя си като потъпкват институционалните структури на капитализма, пренебрегвайки всички правила и така корабът заседна в крайбрежните скали", коментира експертът, цитиран от БТА.

По думите му Доналд Тръмп успя по най-добрия начин да се възползва от безпътицата в турската икономика.

"В момент, когато турската икономика дори не помръдваше от безизходицата, в която изпадна, правителството се зае с непосилни за неговите размери инициативи във външната политика, в дипломацията. От тази ситуация се възползва Тръмп, който търсеше противник, на когото да покаже колко е силен. И го намери в лицето на Ердоган. Тоест разреши на Китай, на Русия, а и на ЕС в бъдеще да приклещят турската икономика, ако пожелаят", казва проф.Козаноглу.

Много сериозно затягане на коланите прогнозира експертът, според когото без прилагане на такава политика не е възможно да се реализира дори най-малък напредък в тежката икономическа ситуация.

Опозиционните на Ердоган Добра партия на Мерал Акшенер и Партията на щастието на Темел Карамоллаоглу се обявиха в защита на икономическите мерки на правителството за излизане от кризата. На 13 август в президентския дворец Бештепе в Анкара започва конференция на турските посланици в чужбина под председателството на Ердоган. Руският външен министър Сергей Лавров ще говори пред участниците.

Меркел: Нужно е да се осигури независимостта на Централната банка

Германия иска икономиката на Турция да се развива и никой няма интерес от дестабилизацията ѝ, заяви в Берлин германският канцлер Ангела Меркел след среща с босненския президент Денис Звиздич.

"За нас е изгодна стабилната икономическа обстановка край (външните граници) на Европа. Германия иска да види процъфтяваща от икономическа гледна точка Турция, това е в наш интерес", заяви Меркел.

Трябва обаче да се направи всичко възможно, за да се осигури независимостта на Централната банка, допълни канцлерът, цитирана от Ройтерс.