У нас няма нагласи за осиновяване на дете с недъг или от друг етнос

У нас няма нагласи за осиновяване на дете с недъг или от друг етнос

Масово българите нямат нагласата да осиновят изоставено от родителите дете, особено ако то е с недъг или е от друг етнос. Това сочат изводите от социологическо проучване, извършено от Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ) и проведено между 10 и 15 ноември сред хиляда семейства в 86 населени места. Проучването бе представено на дискусия за отговорното родителство, проведена в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. 

В над 80% от молбите кандидат-осиновителите посочват, че желаят „здраво дете, на възраст 1-2 годинки и имат предпочитание за етническия произход.

Според 58% от анкетираните, в България по традиция няма нагласа за осиновяване на изоставено дете, а 48% са сигурни, че не биха кандидатствали за осиновяване на дете с увреждания и още толкова не биха искали да си вземат дете от друг етнически произход.

Всеки трети от анкетираните (33.6%) обаче е склонен да вземе в дома си дете с увреждане.

Грижите за деца без родители българите категорично оставят на държавата. Над 60% смятат, че държавата е тази, която трябва да отглежда такива деца. Що се отнася до вината – близо 56.9% считат, че за зарязването на децата са виновни семействата им, но всеки трети твърди, че държавата е виновна да има деца, лишени от родителска грижа.

Пак голям брой – половината анкетирани – изказват мнението, че за да се намали броят на изоставените деца, трябва да се увеличи издръжката за отглеждане. Според 12.7% от интервюираните трябва да се инвестира в ранна генетична диагностика при бременност, за да се намали броят на изоставените деца.

Половината от хората смятат, че процедурите за осиновяване за българи трябва да се улеснят, докато една трета са на мнение, че улесненията трябва да се въведат и за чужденци.

Според близо 75% от интервюираните основните причини, поради които майките оставят децата си в домове за отглеждане, са мизерия.

Още по темата
Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?