Масово българите нямат нагласата да осиновят изоставено от родителите дете, особено ако то е с недъг или е от друг етнос. Това сочат изводите от социологическо проучване, извършено от Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ) и проведено между 10 и 15 ноември сред хиляда семейства в 86 населени места. Проучването бе представено на дискусия за отговорното родителство, проведена в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
В над 80% от молбите кандидат-осиновителите посочват, че желаят „здраво дете, на възраст 1-2 годинки и имат предпочитание за етническия произход.
Според 58% от анкетираните, в България по традиция няма нагласа за осиновяване на изоставено дете, а 48% са сигурни, че не биха кандидатствали за осиновяване на дете с увреждания и още толкова не биха искали да си вземат дете от друг етнически произход.
Всеки трети от анкетираните (33.6%) обаче е склонен да вземе в дома си дете с увреждане.
Грижите за деца без родители българите категорично оставят на държавата. Над 60% смятат, че държавата е тази, която трябва да отглежда такива деца. Що се отнася до вината – близо 56.9% считат, че за зарязването на децата са виновни семействата им, но всеки трети твърди, че държавата е виновна да има деца, лишени от родителска грижа.
Пак голям брой – половината анкетирани – изказват мнението, че за да се намали броят на изоставените деца, трябва да се увеличи издръжката за отглеждане. Според 12.7% от интервюираните трябва да се инвестира в ранна генетична диагностика при бременност, за да се намали броят на изоставените деца.
Половината от хората смятат, че процедурите за осиновяване за българи трябва да се улеснят, докато една трета са на мнение, че улесненията трябва да се въведат и за чужденци.
Според близо 75% от интервюираните основните причини, поради които майките оставят децата си в домове за отглеждане, са мизерия.
За честна и независима журналистика
Подкрепете Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
23 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Сигурно мястото на моята история не е тук,но много дълго вече мълча.Преди 25 години родих извънбрачно дете и трябваше да го оставя в дом за осиновяване.Причини хиляди:бях срам за семейството,срам за елитната гимназия в която учех.Как така отличничката на випуска,дружинен председател или как там беше вече не помня,какъв пример и какъв позор.Никой не ме попита какво желая,не се намери и някой,който да ми подаде ръка,да ми даде съвет.Напротив,всички бяха категорични ,че това е единственото решение.Всички …
от моето поколение знаят за какво говоря,защото има много други момичета с подобна съдба..Е какво от това:сега съм зряла жена с две висши образования,престижна професия,омъжена щастливо за прекрасен човек,с доходи,с дом в който мога да отгледам 2 ,а дори и три деца,но...нямам деца.Сигурно ще кажете,че това заслужавам.Много бих искала да осиновя деца,но сигурно и това не мога,защото кой ще даде дете на жена,която в миналото е изоставила своето.Така обрекох на бездетие и съпруга си.Мислила съм да станем приемно семейство,но съм сигурна,че няма съд,който да разреши това.Ако всичко се случваше сега никога не бих постъпила така,дори и сама да отглеждам детето си.Вие съдете.Държавата и "моралното" ни общество вече ме осъди на самота.
Това че лицемерното ни общество вече ви е отнело едно дете, не значи че нямате право да осиновите друго. Защо не потърсите помощ в сайта на forum.bg-mamma.com? Там има тема за осиновителите и можете да обсъдите всякакви въпроси по темата, които ви вълнуват. Едва ли някой ще тръгне да ви съди. Както сама казвате, на всички ни е ясно какъв натиск оказваше на индивида "моралното" ни общество. Успех!
Прекрасно е, че можете да споделите своята болка. Вероятно аз не съм тази, която може да даде съвет и още по-малко да ви съди за постъпката. Смятам, че никой няма конкретна вина. Аз живея в Англия от няколко години и тук с мои приятелки сме обсъждали подобна тема. Тук също е било доста консерватовно (бих казала, че и сега в многоотношения е така). Времената са били други и родителите ви зада ви защитят вас за взели може би най-погрешното решение, но вероятно са го направили от любов, срам и предрасъдаци. …
Не мисля, че можем в така обстановка да съдим държавата или пък обществото. Всяка един проблем може да се реши по няколко начина, винаги има избор, но последиците не вунаги са благоприятни. Ако бяхте запазили детето, вероятно щяхте да бъдете отритната от всички и да загубите всичко и да съжалявате за това си решение. Била сте млада. Всеки човек греши в живота си, не се осъждайте толкова жестоко. Може би пък точно това ваше решение дало възможността да постигнете други свои цели, да срешнете мъжа на живота си... Аз на ваше място бих опитала да осиновя дете. Може да пробвате да синовите дете от друга държава. Моя позната тук в Англия също бездетна й отказаха да осинови английско детенце и тя си осинови от Китай. Помислете над всички вариянти. Не сте извършили никакво престъпление за да сте лишена от възможността да осиновите. А и тогава сте била почти дете... Знам, че болката ще ви съпътства цял живот, ще продължавате да се тормозите къде е вашето дете... Трябва да пробвате всички възможни вариянти за осиновяване в страната и извън нея. Сигурна съм, че ще успеете накрая, дори и да ви отнеме години процедурата. Заслужавате го! Успех
Не зная на колко години сте и къде живеете,но предполагам,че сте някъде около43-44-45.Според мен е хубавода си осинувите детенце,което ще бъде златната топка във вашия дом...Незная защо до сега не сте направили опит за осиновяване???!!!Също мога да ви кажа,че медицината е доста напреднала...Моя позната(18 годишна) беше правила аборт(за да не разберат родителите и).След няколко години се омужи,но уви минаха 8 години от брака и и тя не можа да забременее.Осиновиха си дете на 2 годинки,което много бързо …
свикна със семейството и което ги радваше и те бяха извънредно щастливи и още са.Детето е много умно и обичноМоя съвет е да не оставате сами,което значи,че трябва да осиновите,колкото се може по-скоро...
тежък кръст ти е отредила съдбата да носиш, но и други с повече опит не са ти помогнали. Издържала си до тук, справила си се добре, ще си имаш детенце. Господ да ти помага.
Моето дете е осиновено. Никога не съм пазила това в тайна. В момента, в който ми зададе въпроса как майките имат деца обясних, че има два начина: майката си ражда или си осиновявава. И честно отговорих на въпроса - да, ти си осиновено. И до сега тази тема се връща в нашите разговори и винаги повтарям, че биологичната майка много е обичала детето, носила го е в тялото си с грижовност, не е направила нищо срешу неговото здрве, искала е да е го отгледа, но не е имала възможност и е взела едно много …
драматично решение - да даде възможност на детето да има по-добро бъдеще с родители, които го искат за свое дете. Щастлива съм с детето си и се радвам, че семейството ни не се е унижавало с лъжи. Не разибирам какво ви пречи да си осиновите дете. В България, доколкото знам, отказването от родителски права и осиновяването се ползват с тайна, под защитата на закона. Дори не е необходимо да посочвате този факт от вашето минало, както осиновителите не пишат правили ли са аборти, например. Най-добре е да се посъветвате с компетентно лице. А в България има много деца, които се нуждаят от семейство и родителска грижа и ако наистина имате желание започнете веднага, навсякъде по света процедурите са бавни. Успех.
С 2 висши образования и материални възможности, бихте могли поне да се консултирате с адвокат досега, като изложите Ващия случай и страхове. А какво мислите за статията и децата с недъзи?
Как да бъде осиновено дете с недъг - държавата не прави почти нищо за да облегчи родителите в отглеждането му. Друг етнически произход - никога не бих осиновила дете от ромски произход. Както е известно най-малко в домовете за сираци има деца от турски произход - родствениците на покойните родители се грижат за осиротелите. Не ми е известно в сиропиталищатта / това е истинската дума/ да има деца от еврейски или арменски произход. По всяка вероятност и тези общности се грижат по подобаващ начин за своите малолетни и непълнолетни сираци. 90% от децата в социални домове от всякакъв сорт са циганчета. При толкова долнопробно качество на етноса като цяло кой би си взел циганче.
КАК САМО МИ НАПОМНИХТЕ ЗА ОНЕЗИ ВРЕМЕНА, С МНОГОТО СРАМ И ВИНА.ТАКА НИ КАРАХА ДА СЕ ЧУВСТВАМЕ.ЗАРАДИ ВИНА И СРАМ МОЖЕХА ДА НАКАРАТ УЧЕНИЦИТЕ НЕ САМО ДА ИЗОСТАВЯТ ДЕТЕТО СИ, НО И ДА ГИ ТЛАСКАТ КЪМ САМОУБИЙСТВО.ЗАЩОТО, КАЗВАХА ТЕ, ТОВА НЕ МОЖЕ ДА СЕ СЛУЧВА В ЕДНО СОЦИАЛИСТИЧЕСКО ОБЩЕСТВО........ ПЕТЯ ДУБАРОВА СЕ САМОУБИ ЗАЩОТО В ЧАС ПО ТРУДОВО СЕ СЧУПИЛО НЕЩО СИ...МАШИНАТА Е ПО-ВАЖНА ... ТАКА ИЗЛИЗА.