На 7 септември 1978 г., на моста "Ватерло", недалеч от Буш Хаус и работното му място в Световните Служби на ББС, Георги Марков е ударен в бедрото от мъж с чадър в ръка. Непознатият се извинява и се отдалечава.
Марков по-късно ще каже на лекари, че човекът говорел английски с чужд акцент. Той си спомня остра болка на мястото, където го удря непознатият. Завръщайки се в Буш Хаус, Георги Марков забелязва малък червен оток, и че болката от убождането не отминава. Той разказва на близкия си приятел и колега от ББС Тео Лирков за случилото се.
Същата вечер Марков развива висока температура и е приет в болница, където умира три дни по-късно, на 49-годишна възраст. По настояване на британската полиция се провежда пълна аутопсия. В тялото на Георги Марков, точно там, където той посочва на своя приятел и колега, че го е ударил непознат, патоанатомите откриват миниатюрна метална сачма. В нея те намират следи от високотоксичната отрова рицин.
В България през 1960-те години Георги Марков е награждаван и любим писател; сборниците разкази и новели "Портретът на моя двойник" (1966) и "Жените на Варшава" (1968) се разграбват и и до днес са антикварна рядкост. Славата му носи привилеговиран живот; той опознава отблизо редица комунистически водачи, включително и Тодор Живков.
След 1968 г. и потушаването на "Пражката пролет", Георги Марков все по-открито застава срещу системата. Книгите му започват да бъдат спирани от печат, и през 1969 г., тъкмо когато пиесата му "Аз бях той" е спряна,
Георги Марков напуска страната.
Първо заминава за Италия, където по това време живее брат му, Никола, а през 1971 г. пристига във Великобритания и започва работа в Българската редакция на ББС. През 1974 г. неговата пиеса "Архангел Михаил" -- първата му след пристигането му в Англия - печели награда на Единбургския фестивал. За него това е първи пробив като творец на Запад.
От 1975 до 1978 г. Георги Марков работи върху анализите си на живота в комунистическа България. Неговите "Задочни репортажи за България" се излъчват седмично от Мюнхен по Радио "Свободна Европа". Съдържащата се в тях критика към българските комунисти и лично към Тодор Живков, превръщат Георги Марков в един от ненавижданите врагове на режима. 7 септември 1978 , денят в който е атакуван Георги Марков, е рожденият ден на Тодор Живков.
Досега никой не е бил подведен под отговорност за убийството на Георги Марков. Според документи в архивите на българските служби за сигурност, Георги Марков е убит от агент с кодово наименование "Пикадили": роденият в Италия датски гражданин, с името Франческо Гулино. В класически стил на подмолните методи от "Студената война", през 1970 г. Гулино е арестуван от българските митничари, пренасяйки наркотици. Скоро в замяна на свободата си той започва да работи за българските тайни служби като агент на Първо главно управление на ДС, разузнаването.
Неговите работодатели скоро го "извеждат" в Дания под прикритието на търговец на антикварни предмети. С колата си-фургон с австрийска регистрация - той свободно прекосява границите между Изтока и Запада.
В личния му картон, в графата "Начин на живот", водещият му офицер от Държавна сигурност отбелязва : "Възможност да пътува много".
Непосредствено преди убийството на Георги Марков, Франческо Гулино има рядка среща " лице в лице" с шефа на Първо главно управление на ДС, разузнаването, генерал Васил Коцев. Скоро след смъртта на Марков Гулино се завръща в България, за да получи медал, с който е награден.
Разсекретените български документи дават подробности за обучението и финансирането на агент "Пикадили" и за тясното сътрудничество по убийството на Георги Марков между българските тайни служби и КГБ в Москва.
През февруари 1993 г. Франческо Гулино е разпитван в Копенхаген от британски и датски детективи. Той признава, че се е занимавал със шпионаж, но отрича да е имал каквото и да е участие в убийството на Георги Марков. Гулино е освободен и осъзнавайки положението си, припряно напуска Дания. Няколко месеца по-късно, през лятото на 1993-та той дава кратко интервю на Радио "Свободна Европа" по телефона от неуточнено място, по всяка вероятност в Унгария.
Местонахождението на Франческо Гулино в момента остава неизвестно за обществеността. Следствието във Великобритания, където е извършено престъплението, ще продължи до разрешаването на случая.
В днешна България "Задочните репортажи" на Георги Марков все още не са включени в нито една учебна програма.
* Велислав Радев напуска нелегално България през 1985 г. и работи дълги години като редактор и продуцент в българската, руската и световната служба на ББС. Живее в Лондон.
Два нови видеоклипа, съдържащи непубликувани архивни звукозаписи на Георги Марков са публикувани току що в YouTube:
Видео 1
Видео 2
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
123 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
как така напуска безпроблемно комунистическа България, как така брат му живее в Италия? или са ченгета, или нещо гнило има в тая история
вечно ще горят в пъкъла убийците на Георги Марков.Бог има и само идиотите не могат да го усетят.А на Марков само шапка мога да сваля.Ако не по друго поне за брилянтния му английски/като за човек който е живял в Англия само няколко години/ който достатъчно добре говори за интелектуалния му потенциал.
Незнаещи, ти не си ли чул, че Георги Марков е от 30 години покойник, та бълнуваш "или СА ченгета"? Виж за теб може с пълно право да се ползва сегашното глаголно време като се каже "...незнаещ Е тъп провокатор".
Много е лесно да разсъждаваш така, комунетата отва го правят дълги години. А фактът е един: този чудесен писател е убит по поръчка на българските тайни служби в тясно сътрудничество със съветските такива. И ако обръщаш внимание единствено на пикантерии около личността на г-н Марков, а изпускаш делото на службите, значи си или комуне, или откровен глупак.
след името на ген. Васил Коцев, в скоби, да посочите чий баща е той, а именно на нашия представител в ЕС, Бойко Коцев, който е и в списъците на агентите на ДС.
Брат му живее в Италия от доста време преди това. Марков използва познанството си с полковник от МВР, за да си издейства паспорт и виза и напуска, без дори да се сбогува с родителите си, тъй като усеща, че животът вече става опасен за него в България.Познавал се е с бай Тошо точно толкова, колкото и други писатели - Башев, Левчев, Стефанова, да не говорим за Джагаров и т.н. Те му целуваха ръце, а той отказа.
А СССР, НРБ С ЧАДЪРИ ЛИКВИДИРАТ ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА!ДНЕС,ПРИЕМНИТЕ ИМ ДЪРЖАВИ РУСИЯ И ЗА ЖАЛОСТ НАТОВСКА БЪЛГАРИЯ ОТНОВО ДУШАТ(РАЗУЗНАВАТ) НА ЗАПАД И МИСЛЯТ ЗА РЕВАНШ!?
1. колко от вас са чели книгите му2. интересни ли ви бяха3. дали е имало връзка между Марков и ДС
След разкриването на архивите и наистина забележителната разследваща журналистика на в. "Дневник", днес знаем кой е физическият убиец на Г. Марков. Знаем, че е бил възнаграден финансово, знаем и че е получил медал. Знае се и къде живее този човек. Знае се всичко за него.Защо той не е арестуван?Той е извършил убийство на територията на Англия. Умишлено убийство, по жесток и мъчителен за жертвата начин. Извършил го е за пари. Доколкото ми е известно, за такива престъпления в Англия няма давност.Повдигнато …
ли му е обвинение от английската прокуратура? Ако не е - защо? Има ли обяснение?Написаните по-горе факти са известни на Скотланд Ярд от поне 10 години. Лично аз съм гледал няколко документални АНГЛИЙСКИ филма на тази тема, действително професионално направени. И там, авторите на филмите питат - защо?А нима в Дания убийството не е престъпление? И защо датчаните не задържат този човек?Ще каже някой - ама, то няма доказателства, малко са уликите... Това не е отговор. Че кога липсата на достатъчно доказателства е била спирачка пред дадена прокуратура да повдигне обвнинение? А и доказателствата никога не достигат - я питайте адвокатите на някой обвиняем дали според тях обвинението има доказателства срещу клиента им. Ще чуете неизменен отговор - нищо нямат, това са клевети. И затова си има съд - той да прецени, ако иска - да го оправдава. Обаче, сртранно нещо: всички занят кой е убиеца, пък никой не се интересува от него.И не е истина, че не следят Гулино и не го знаят къде е. Последният му сблъсък с полицията е от 2006 година, на летището във Франкфурт, където му е съставен предупредителен протокол за смущаване на реда.Към днешна дата въпросният се занимава с препродажба на картини и антики.Не намирата ли всико това за много странно? За мен лично, то е необяснимо. Не знам какво да мисля.
Нещо, което досега незнаех!